Проект на Правилник за обществените съвети към училищата и детските градини е публикуван за обществено обсъждане

Министерство на образованието и науката публикува за обсъждане проект на Правилник за създаването, устройството и дейността на обществените съвети. Проектът е наличен на http://mon.bg/?go=page&pageId=381&subpageId=63 , а становища се приемат до 29 август.

Законът за предучилищното и училищното образование изисква създаването на Обществен съвет към всяко училище и детска градина. Чл.265, ал. 2 на закона определя Обществения съвет като „орган за подпомагане на развитието на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им”.Чл. 269 определя широк спектър от правомощия на съвета: приема стратегията за развитие на училището / детската градина, участва в изработването на училищните програми за намаляване на ранното напускане на училище и за образователна интеграция, дава становище и съгласува делегирания бюджет, учебния план, учебниците и т.н. Законът също така определя състава на обществения съвет и основните параметри на фукционирането му (чл. 266 - 268) и изисква министърът на образованието да изработи Правилник за създаването, устройството и дейността на обществените съвети (чл. 270). По същество законът предвижда създаването на съвършено нов орган, различен от досегашните, включително от училищните настоятелства.

Публикуваният от МОН за обсъждане проекто-правилник детайлизира  и  дава конкретни срокове и насоки за прилагането на основните постулати от закона. Според него броят на членовете на Обществения съвет в училища и детски градини с до 500 ученика ще бъде 5 или 7, а с над 500 ученика – 7 или 9. Единият от тези членове ще е представител на финансиращия орган (т.е. общината в масовия случай на детски градини и училища или министерство при някои гимназии), единият може да е представител на бизнеса и работодателите(възможност, отворена най-вече за професионалните гимназии), а останалите трябва да са представители на родителската общност, избрани от самите родители. Родителските представители могат да са родители на деца и ученици от съответното училище / детска градина или изявени общественици, бивши възпитаници и др., като втората група не могат да са повече от 1/3 от родителските представители, т.е. става дума за 1 или 2 общественика. Не могат да са членове на съвета лица, които са на трудов договор с училището, които са членове на Училищното настоятелство или които са осъждани. Самото участие в Обществения съвет няма да се заплаща.

Проекто-правилникът определя конкретните стъпки при избора на родителски представители. Те ще бъдат избирани на събрания на родителите, като в училища и детски градини с под 100 ученика ще се провежда едно общо събрание, а с над 100 ученика родителското събрание ще протича на два етапа. Първият етап ще протича като събрание по паралелки / групи, на което родителите ще избират по двама или един  представител на паралелката, а на вторият етап ще се съберат представителите на паралелките, за да определят родителските представители в Обществения съвет. Самите родителски събрания ще се свикват от директорите чрез писмена покана до всеки от родителите, отправена не по-късно от 15 дни преди провеждането на събитието.

Проекто-правилникът детайлизира правомощията на Обществения съвет, определени чрез закона. Така например става ясно, че след като Съветът даде становища по проекта за бюджет, директорът е длъжен да представи мотивиран отговор по всяко конкретно предложение в случай че то не е прието и намерило отражение в проекта на бюджет.

В Преходните и заключителните разпоредби проекто-правилникът изисква до един месец след утвърждаването му директорът на съответното училище или детска градина да предприеме действия за създаването на Обществен съвет.

От времето на публикуване на проекто-правилника и поставените срокове става ясно, че училищните Обществени съвети вероятно ще са различни от Обществените съвети „Твоят час”, които ще се формират в самото начало на учебната година, за да направят избор на извънкласните дейности, които ще се организират в съответното училище по проект „Твоят час”. Проекто-правилникът в този му вид не разглежда каквоще се прави в случаите, в които училища и детски градини вече са организирали родителски събрания: такива бяха проведени на много места през май – юни, като при тях не са спазени заложените в проекто-правилника изисквания, а единствено по-общите разпоредби на ЗПУО 

Център Амалипе обявява три свободни работни места за длъжността Регионален педагогически координатор в различни региони

Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе” обявява три свободни работни места за длъжността Регионален педагогически координатор, както следва:

- Регионален педагогически координатор  за Североизточна България: обхваща областите Търговище, Русе, Добрич, Разград, Силистра;

- Регионален педагогически координатор за областите Шумен и Варна;

- Регионален педагогически координатор за Южна Централна България: обхваща областите Пазарджик, Пловдив, Кърджали, Стара Загора

Заетостта е по трудов договор, на 8-часов работен ден. Наетите регионални координатори са базирани в съответните региони

Регионалният педагогически координатор:

o Работи пряко с училищата от мрежата на Център „Амалипе” (включени по проект “Всеки ученик може да бъде отличник”, проекти по ОПНОИР и други училища, въвеждащи интеркултурно образование) от съответния регион – посещава на място всяко от училищата минимум един път на два месеца;

o Оказва методическа помощ по реализацията на педагогическите дейности, насочени към образователна интеграция и работа в мултикултурна среда
o Подпомага работата с ученици, застрашени от отпадане и с ученици, отпаднали от образователната система

o Подпомага работата с ученици, продължаващи своето образование в средни училища / гимназии;

o Подпомага работата с родителите;

o Подпомага работата на училищата, включени в проекта, за реализиране на заложените в проекта дейности и създаване на благоприятна мултикултурна среда;

o Подпомага партьорските училища при разработването на проекти;

o Развива дейностите на организацията в образователната сфера;

 
o Изготвя периодични доклади;

o Работи с документация

Изисквания към кандидатите:

• Завършено висше образование в сферите на хуманитарните науки, педагогика, социални дейности и психология
• Педагогически стаж в мултикултурна среда – минимум 3 години
• Опит в обучението на учители
• Участие в научни конференции, форуми и/или публикации, свързани с образователната интеграция
• Активен шофьор и личен автомобил (задължително)
• Умения за работа в екип
• Способност за бързо и адекватно вземане на решения;
• Отлични комуникативни умения;
• Аналитично мислене и инициативност.
• Отлична компютърна грамотност
• Владеенето на английски език е предимство

Необходими документи за кандидатстване:
• Мотивационно писмо и есе на тема: “Какви мерки са необходими за преодоляване на отпадането на ромските деца от училище”
• Автобиография
• Копие на доклад или друга разработка на тема “Образователна интеграция”, с която кандидатът е участвал в конференция, форум, или е публикувал в специализирано списание, сборник и др.: ако има такова участие
• Копие от диплома за завършени висше образование – представят се при интервюто
• Копие от шофьорска книжка – представят се при интервюто
• Други документи, удостоверяващи минал опит - представят се при интервюто

Център Амалипе предлага:
• Работа в динамична среда
• Възможност за кариерно израстване
• Атрактивно заплащане
• Участие в различни международни и национални проекти

Работата в Център Амалипе е възможност за всеки мотивиран и енергичен човек, който споделя ценностите на толерантността и интеркултурността, да участва реално в усилията за ускоряване на ромската интеграция, за модернизация на българското образование, както иза развитие на образователното дело в селските райони

ДОПЪЛНИТЕЛНА ИНФОРМАЦИЯ ЩЕ БЪДЕ ПРЕДОСТАВЯНА САМО НА Е-МЕЙЛ! 

Срок за подаване на документи: 26 август 2016 г. Документи, които НЕ СЪДЪРЖАТ необходимите документи, както и документи, получени след крайния срок, НЯМА да бъдат разглеждани. Моля изпращайте документите на This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Одобрените по документи кандидати ще бъдат поканени на интервю на 01 - 02 септември 2016.

Проблемите на ромските младежи бяха обсъдени на национална среща в град Пловдив

Представители на Център „Амалипе“ взеха участие в Национална среща на организации, които работят с и за младежи от ромски произход, организирана от Младежки център Пловдив. В периода от 09.08.2016 г. до 10.08.2016 г. в Младежки център Пловдив Валери Ангелов и Деница Иванова се включиха в срещата, чиято цел бе представяне на младежките центрове в гр. Пловдив, гр. Стара Загора, гр. Добрич и гр. Враца по Програма BG 06 “Деца и младежки в риск“, Компонент 1 „Грижа за младежи в риск“, както и дискутиране на основни проблеми и проблемни зони пред ромските младежи, обсъждане на успешни практики и партньорства и бъдещо сътрудничество между младежките центрове и организациите. Срещата беше официално открита и подкрепена от г-н Георги Титюков – зам.- кмет „Спорт, младежки дейности и социална политика“ при Община Пловдив и г-жа Росица Иванова – Секретар на Национален съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси.

Участниците дадоха примери за специфични проблеми в своите региони, като посочиха и успехите по пътя на преодоляването им. Деница и Валери споделиха за работата на Център Амалипе с младежките доброволчески групи, които включват както ромски, така и неромски младежи, което е още по-голяма предпоставка за успех. Младежките доброволчески групи са създадени в рамките на две големи програми на ЦеЦентър Амалипе: Младежта е толерантност и Всеки ученик ще бъде отличник, които покриват над 200 училища в цялата страната. Те работят не само за промяна на негативните нагласи, повишаване на толерантността сред младите хора от различните етноси, но и за повишаване на гражданската активност, преодоляване на маргинализацията и повишаване на мотивацията за учене и развитие сред ромските младежи. В края на срещата присъстващите се съгласиха, че ако работят заедно и споделят своя опит, шансът по-бързо и лесно да бъдат разрешени тези проблеми е много по-голям.

От 1-ви август е в сила Законът за предучилищното и училищното образование: какво следва за образованието в малките населени места и за образователната интеграция

От 1 август 2016 г. е в сила Закона за предучилищното и училищното образование, одобрен от Народното събрание на 30 септември 2015 г. Старият Закон за народната просвета и Правилникът за прилагането му(известен с абривиетурата си ППЗНП) вече са в историята. Очакван 10 години (след приемането на Националната програма за развитие на училищното образование през юни 2006 г.) и изработван през  5 от тях, Законът за предучилищното и училищното образование има амбицията да реформира из  основи затъналото в дълбока криза българско образование. Какъв ще бъде неговият ефект върху образованието в селските райони и върху образователната интеграция на децата и учениците от етническите малцинства: два от сегментите, които често остават неоценени като потенциал за развитие на българското образование, но които всъщност са ключови за усилията училището да се превърне във водещ фактор за успеха на всеки гражданин и на обществото?

Анализът по-долу е опит да се даде отговор на тези въпроси, които смятам за едни от най-същностните. Те не получиха достатъчно ясен отговор и обществено внимание по време на дискусиите около приемането на закона. Общественото внимание при дебатите около проекто-закона бе концентрирано върху относително маловажни текстове: напр. да могат или не частните училища да получават финансиране по единни разходни стандарти, подобно на останалите училища, а посочените по-горе  теми останаха не-доизговорени. Нещо повече – законът съдържа противоречиви тенденции и множество неизвестни именно по тези теми, затова е особено важно те да бъдат ясно очертани. Анализът не е безпристрастен: организацията, която представлявам работи активно за образователната интеграция на ромската общност, при това – в мрежа със 190 училища, голяма част от които са в селските райони. Още повече, участвахме активно в дебатите около изработването на закона. Освен това – едва ли е възможно човек да бъде „безпристрастен”, когато става дума за образованието...

Предизвикателствата пред образованието в малките населени места

Използвам концепта „малки населени места” за селата и градчетата, в които има едно училище или няма функциониращо училище. Новият закон поставя сериозни предизвикателства пред образованието в малките населени места, като в същото време предлага определени „компенсаторни механизми” и дори (макар и в по-малка степен) възможности за развитие.

Най-сериозното предизвикателство, което е и една от най-важните промени, въведени чрез закона е новата образователна структура. Съгласно нея 8-ми клас ще премине от основната в средната степен на образование, като основното образование ще е на два етапа - начален (I-IV клас) и прогимназиален (V-VII клас). Средното образование също ще е на два етапа - VIII-X, и ХI-XII ти клас. Посочената промяна ще превърне България в първата страна в ЕС, в която основно образование може да се завърши още в седми клас: в повечето европейски държави това става след завършен девети клас.

По същество тази промяна прави с една година по-ранно първото легално напускане на образователната система. Понастоящем около 10 процента от завършващите основно образование не продължават в гимназия или  СОУ. С новия закон те ще останат в училище една година по-малко.  Промяната също така ще доведе и до промени на училищната мрежа. Вероятно част от по-малобройните основни училища ще бъдат закрити поради „отпадането” на осми клас. В останалите ще бъде по-трудно формирането на учителски норматив в прогимназиален етап. Това ще доведе до необходимостта един учител да преподава два и повече предмета, което в много от случаите ще воши допълнително качеството на образование и ще доведе до отлив на ученици и преждевременно закриване на училището. Все още е твърде рано да се каже за колко от основните училища това предизвикателство ще се окаже непреодолимо, но е много вероятно да има втора вълна от масови закривания на селски училища, предизвикани от промяна в устройството на образованието (първата такава вълна бе през 2008 и 2009 г., когато въвеждането на делегираните бюджети и единните разходни стандарти затвори 450 училища).

Допълнителни трудности пред основните училища ще бъдат поставени и чрез ранния прием от пети клас в гимназиите, както и чрез възможността за домашно образование. Те биха „изтеглили” най-мотивираните ученици още в прогимназиален етап. , което допълнително ще влоши качеството на образование в основните училища. В крайна сметка, ранният прием остана единствено за математическите гимназии (въпреки натиска да бъде позволен и в езиковите  гимназии), а домашното образование – за децата със здравословни проблеми и с определени дарби.

В същото време, законът предвижда и „защитни” механизми, чрез които от части ще бъдат компенсирани загубите, които ще нанесе преместването на осми клас в средните училища. Като такива могат да бъдат определени възможността за целодневна организация на учебния процес до седми клас, въвеждането на училищен психолог във всяко училище, регламентирането на добавка за условно-присъщи разходи за всяко училище и др. Допълнителна финансова подкрепа ще получат защитените училища, в които държавата ще до-финансира маломерните паралелки – промяна, прокарана на второ четене чрез чл. 282, ал. 5, която в някои случаи ще удвои бюджета им. Подобна възможност е отворена и за другите училища с маломерни паралелки чрез чл. 294, но как точно ще се осъществи ще стане ясно чрез нормативен акт на Министерски съвет.

ЗПУО предвижда – това е едно от нововъведенията, които си струва да бъдат широко акламирани и подкрепени – важна възможност не само за запазването, но и за развитието на училищната мрежа и образованието в малките населени места: създаването на т.нар. „обединени училища”, в които ще се обучават ученици от първи до десети клас (чл. 38, ал. 1, т.4 от закона). В тях ще може да се придобива и първа степен на професионална квалификация. Т.е. селските училища може и да не загубят осми клас, а да „добият” девети и десети. Нещо повече: те могат да се превърнат в истински образователни центрове, които да предоставят широк спектър от възможности за учениците: професионална квалификация, стажуване, мотивация за продължаване във втори гимназиален етап и др. По този начин модерните обединени училища ще бъдат мотор за развитието на образованието в селските райони като ще повишат качеството на образование в национален мащаб. 

Тази възможност е все още твърде неясна и ще изисква сериозни творчески усилия от страна на учители, директори и общински ръководства. Ще изисква и сериозна подкрепа от МОН. Законодателите не довършиха до край тази стъпка и не решиха основните училища, които са единствени за дадено населено място да се трансформират автоматично в обединени: това ще се случи след становище на Регионалното управление по образованието и решение на общинския съвет (съгл. Чл. 8, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби). Времето това да се случи е 31 май 2017 г. (съгл. Чл. 8, ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби).

Така новата учебна 2016/17 г. ще се окаже ключова за образованието в малките населени места. Тя ще бъде последната, през която основните училища ще обучават ученици в осми клас: това е предвидено в чл. 24, ал. 3 на Преходните и Заключителните разпоредби от Закона за предучилищното и училищното образование. Алтернативите пред основните училища са да загубят осми клас (с всички негативни последици – както за училището, така и за учениците)или да се трансформират в обединени, т.е. да започнат да обучават и в първи гимназиален етап. Т.е. алтернативата е да тръгнат по пътя на своето мъчително развитие (включващ и това да убедят общинските съветници и РУО)или да се изправят пред жестока битка за съществуване.

Повече за стъпките за превръщане на основното училище в обединено, вижте на http://amalipe.com/index.php?nav=news&id=2680&lang=1

Перспективите пред образователната интеграция

Едва ли понастоящем някой може да каже какъв е процентът на учениците от етническите малцинства. В публичното пространство се изказват догадки от една четвърт до над 40 %. При всички положения е ясно, че става дума за голям процент и че интеграцията не може да бъде едностранна: въвеждането на форми на интеркултурно образование, създаването на благоприятна мултикултурна училищна среда и съвместното обучение на деца и ученици от различни етноси в една и съща класна стая е неотменна част от модернизацията на предучилищното и училищното образование.

За първи път Законът предвижда текстове, които ще подпомогнат политиките за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Така например:

- въвежда се стандарт за интеркултурно образование: макар и „вкаран в калъп” като „гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование” (чл. 22, ал.  2, т. 8);

- предоставя се възможност интеркултурно образование да се изучава не само като факултативни часове, но и като предмети от задължителната и избираемата подготовка: нещо, което ще направи училището по-близко до всички деца (чл. 76, ал. 5). Същото е предвидено и за предмета Майчин език (чл. 76, ал. 5), като държавата създава допълнителни условия за изучаването му (чл. 16);

- изисква се от всички училища да изработят свои програми за намаляване на ранното напускане на училище и за интеграция на ученици от уязвимите групи: чл. 263, ал. 1, т. 8 и 9;

- изключително важно е, че законът забранява обособяването на паралелки с ученици от един етнос в училищата, в които се обучават деца от различни етноси: чл. 99, ал. 4 и 6. Подобна забрана съществува и за обособяването на групи с деца от един етнос в мултиетническите детски градини: чл. 62, ал. 4. Така широко срещаната практика за формирането на сегрегирани паралелки и групи от 1 август е нарушаване на закона, а директорите, които са я допуснали,могат да бъдат осъдени за това.

Последното остана „решение на половина”, като народните представители не намериха кураж да забранят обособяването на сегрегирани училища в градовете с мултиетническо население. Цялата тази проблематика ще бъде допълнително разработена чрез стандарта за интеркултурно образование. Очаква се той да бъде публикуван през септември.

Автор: Деян Колев, председател на Център "Амалипе"