Всичко трябва да помним ... особено защо отбелязваме 8 април

Спомените ще ни преследват и ще ни унищожат … , ако им позволим
Всичко трябва да помним. Освен омразата. Болката може да бъде пречистваща, ако преминем през нея без омраза. Страданието може да бъде облагородяващо, ако го преживеем без омраза. Тъгата може да се превърне в омраза …, ако й се отдадем без да направим усилието да потърсим в себе си онази светла искра, която остава вечно жива, но бива затрупана от негативните ни чувства.
Днес е Международният ден на ромите. Днес е 8 април. Но днес е и Лазаров ден по християнският календар. Днес е денят на възкресението и паметта. На входа на котленското възрожденско училище пише: „Позволи ми да те вознеса“. Какво е искал да ни каже родолюбивия българин, поставяйки този надпис над една от светините на българщината – училището? Днес децата на едно българско училище „П.К.Яворов“, гр. Кърджали, със 100% ромски ученици отива точно в този град. Вчера децата едно през друго ми разказваха за Котел, за Елена, за Велики Преслав, за българската история. На два пъти те казваха: „Госпожо, искаме да ни изпитате по история.“ Те знаеха дати, факти, исторически събития и разказваха за тях без да се запъват или да се замислят, а очите им блестяха и се усмихваха. Това е паметта, която трябва да съхраним жива. Памет изпълнена с факти и събития, които да държат умът и емоциите на децата будни. Памет, която да ги учи да са съпричастни, състрадателни, … обичащи.
Колкото повече се потапям в темата за интеграцията на ромите, толкова по-често си мисля, че интегрирането е двустранен, тристранен и многопластов процес. Интеграцията е начин на живот. Интеграцията е вътрешно убеждение на всеки отделен участник в процеса, че иска да го направи първо за себе си и след това за хората около него, ако започне да мисли и по-глобално, значи е преминал на по-високо етично и морално ниво.
Интегрираме се взаимно. И ромите, но и българите, и турците, но и българите, и арменците, но и турците. То е като осмозата*. Изключително важен процес за живота на клетката. Благодарение на осмозата тя се храни и живее, но в същото време не губи своята идентичност. Почти година вече срещам едни малки общества съставени от роми и българи, които взаимно са открили, че могат да бъдат заедно – да работят, да си помагат, да се забавляват. Тези малки общества съществуват, защото всеки участник в тях се е интегрирал към общата динамика, към различията на другия и към еднаквостите на общата група. Ако това може да се случи в едни малки групи от хора, където българи и роми говорят, работят, решават и успяват заедно и това е процес възможен, защо моделът не работи в голямата общност, в махалата, в държавата???
Аз се сещам само за една причина – в малката група липсва политиката, но пък изобилно има от човещината и добротата.
Днес на Международният ден на ромите ще кажа, че за българската история спасението на евреите и ромите от Холокоста е неоспорим факт. Днес отново е настъпил историческият момент българските роми отново да бъдат спасени и това може да стане с общо желание, общи усилия, и много доброта.
Пожелавам на българските роми да придобият огромно желание да бъдат спасени, защото колкото и да се спасява някой, то истинското му спасение минава през грамотността, доброто образование и непреодолимият стремеж да търси спасението и да прегръща възможностите, които се изправят пред него.
Български роми! Познавайте историята, своята и тази на страната, в която живеете, учете свободно да разговаряте на майчиният си език и на езика на страната, в която живеете, познавайте правата си, но и задълженията си към останалата част от обществото, в което живеете. Тези простички правила ще формират от вас граждани, които всяка страна ще иска да привлече при себе си, защото вие сте пъстри, защото вие сте умни, защото вие сте трудолюбиви, защото сте емоционални и знаете как да се радвате на живота. Направете това за себе си. Поискайте да живеете по-добър живот и да се обединим всички заедно: училището, работодателите, обществото и тези, които искат да се спасят.
Не зная дали след време в историята ще има урок за „вознесението“ /интеграцията/ на българските роми, но ми се иска да има ромски учители, които да учат български, турски и арменски деца, да има ромски доктори, които да лекуват българи, турци и арменци, да има ромски адвокати, които да защитават българи, турци и арменци, да има ромски учени и откриватели, които да не се срамуват нито от етноса, нито от роднините си.
Интеграцията е процес много странен и многопластов. Както е казал великият комбинатор Остап Бендер: „Спасението на давещите се е дело на самите давещи се.“ Аз ще добавя от себе си лека модификация, защото и времето и ситуацията е друга: Интеграцията е процес доброволен, произтичащ като свободно волеизявление от всички участници в процеса на интегриране. Иначе казано: Спасяваният трябва да иска да бъде спасен – Спасяващият трябва да иска да спаси.
Честит празник на всички роми и да бъдем изпълнени с доверие към себе си и другите!

В град Елена педагози развиваха уменията си за работа с родители

В сърцето на България, в гр. Елена, в света на традицията и модерността, на 17 и 18 март се събраха повече от 60 учители. Това, което ги доведе там, бе планирана дейност по малките грантове по проект „Всеки ученик ще бъде отличник“ на Център Амалипе.  Учителите бяха от училищата Второ начално училище „Васил Левски“ гр. Омуртаг, ОУ „Христо Ботев“ с. Зелена морава, ОУ „Георги Бенковски“ с. Беломорци и ОУ „Антон Страшимиров“ с. Светлен. Всички те са  от мрежата на Амалипе.

Обучението  бе на тема "Ефективно взаимодействие на училището и родителите за намаляване отпадането на ученици". Събитието откри регионалният координатор на Североизточна България – Силвия Станчева, която представи презентация на тема „Партньорството между училището и родителите, как да привлечем родителите в живота на училището“. Тя отбеляза, че за задържането на учениците е от изключителна важност и включването на родителите в училищния живот. Работа по изграждане на доверие между семейството и служителите в училище е необходима,за да се чувстват и те у дома си и спокойно да потърсят помощ при нужда.

Учителите споделиха свои добри практики и работещи модели и механизми, работиха по групи и създадоха план за бъдещи действия, свързани с техните ученици по темите – „Образованието – цел на всяко дете и родител“, „Агресията в училище“, „Отпадането на ученици от училище“ и „Ранните бракове“. В края на обучението всеки учител получи сергификат за успешно завършено обучение.

Програмата „Намаляване на отпадането на ромските деца от училище – Всеки ученик ще бъде отличник“ се реализира от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“  в 240 училища в цяла България. Програмата има за цел превенция на отпадането от училище на ромските деца в задължителна за обучение възраст. Дейностите са насочени също така към разрешаване на проблема с големия брой отсъствия, ниския успех в училище, относително малкия процент роми, продължаващи своето образование в средни училища. Програмата се подкрепя от Тръста за социална алтернатива.

Тръст за социална алтернатива (ТСА) е неправителствена организация, чиято мисия е да се прекъсне порочния кръг на бедността чрез насърчаване на възможности, които помагат на най-непривилегированите граждани на България да постигнат образователен и икономически успех. ТСА подкрепя програми, които със своите почтеност, потенциал за разрастване и прозрачност спомагат за подобряване благосъстоянието на най-бедните хора в България, със специален фокус върху  ромите.

Вечер на таланта с ОУ "Св.Св.Кирил и Методий", гр. Ветрен, обл. Пазарджик

Щатливи сме да споделим заедно успеха на ОУ "Св.Св. Кирил и Методий", гр. Ветрен, обл. Пазрджик, които с грандиозното събитие, организирано на 22 март показаха на практика, че са истинско "училище на бъдещето". Професионализъм, устрем, увереност, завладяващо добротворство и всичко обединено от завладяващата харизма на Лена Парова - директор на ОУ "Св. Св. Кирил и Методий". Има неща, които колкото и да ти разказват, ако не ги преживееш и не се потопиш във водовъртежа на различните чувства и емоции, няма как да разбереш огромната свършена работа от Лена Парова и целият педагогически екип, за да се реализира този благотворителен спектакъл. Всичко и всички бяха като в една магия.

ОУ "Св.Св. Кирил и Методий", гр. Ветрен вече две години са част от мрежата на Център Амалипе "Всеки ученик ще бъде отличник" и с добрата екипна работа на учители, ученици и родители наистина показват, че "всички живеем на един адрес: за успеха на всяко дете". Поздравления, колеги! Дерзайте и продължавайте да сбъдвате успехите си, посрещайки с усмивка и творческо вдъхновение всяко ново предизвикателство! А ние продължаваме да се учим от вас.

За да се потопите в атмосферата на събитието и да съпреживеете сбъднатата мечта на ОУ "Св.Св.Кирил и Методий", вижте по-долу разказът на Нели Пенкова:

Когато се срещнат ентусиазмът, всеотдайността, сплотеността, таланта и любовта се получава това, което се случи на сцената на Читалището в гр. Ветрен на 22 март 2017г.

„Съединението прави силата”, „Сговорна дружина планина повдига”, „Българи юнаци”, „Браво брависимо”, „Чудесата са в самите нас”, „Прекрасно!”, „Възхитително!” – такива девизи, пословици и възклицания ми се въртяха в главата, докато гледах концертът – вечер на таланта под наслов „Едно училище – безброй таланти” на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, гр. Ветрен. Той се превърна в празник на училището, празник на града, празник на българския дух и народност – започна с българския химн и завърши с развети български знамена и любимата на всички песен „Моя страна, моя България”. Училището в град Ветрен – стожер на родолюбие и патриотизъм.

            Нощта след концерта 178 деца ще спят щастливи, доволни и горди от себе си, от класа си, от училището си. Защото те, заедно с учителите си сътвориха този пролетен празник за гражданите на Ветрен, за да потърсят в тях съмишленици и подкрепа за училищната им кауза – да изградят център по природни науки и мултифункционално пространство за изява, отдих и занимания по интереси – територия за експерименти и откривателство. Този център се изгражда след спечелен конкурс „Училища на бъдещето”, финансиран от Фондация „Америка за България”и 25% съфинанисране от училището.  Самият концерт и подготовката му се превърна в такава територия –  всеки клас експериментира с нещо ново, непознато досега и откри колко много неразкрити заложби и таланти има сред учениците и учителите. Точно така, правилно разбрахте, на сцената рамо до рамо си партнираха ученици и учители. Да не забравя – и родители. На пръв поглед нещо нетрадиционно, а в същото време толкова естествено и нормално – родители да подкрепят децата си. Това беше концерт на новото, приобщаващо училище.

          На сцената се редуваха сценките, пиеските, танците и песните на всички класове. Два часа преминаха неусетно в разнообразие от жанрове и теми – от сериозните, като тези представящи събития от българската история, през представяне на мъдри български народни приказки, представени в нов, осъвременен вариант, до смешни, хумористични изяви като бухосинхрониада и пародия. Не беше отминат и ежедневния ученически живот. В сценките на децата имаше самоирония, относно нежеланието им понякога да учат и грешките, които допускат от незнание. Въпреки осмените училищни несгоди, накрая децата пяха песни за България и заявиха категорично пред публиката, че „остават тук” в своята прекрасна родина, при своите добри приятели.

           Децата – актьори бяха неузнаваеми на сцената – преобразени като вълк, Червена шапчица, дървета и цветя от приказката „Червената шапчица” (подготвителна група), пременени като капчици роса в цветовете на дъгата (първи клас), или в ролята на цветни, слънчеви танцьори в надиграване (първи клас), бяха букви и грешно написани думи (втори клас), предрешени като майстор Манол и султанската свита (децата от трети клас), като героите от съвременен вариант на приказката „Сливи за смет” (четвърти клас), бяха преобразени като ученици, помагащи на отсъствал от занятия съученик да разбере пропуснатия материал (пети клас), като певческа група за патриотични песни (шести клас), като татари и българи, представящи пародийно освобождаването на хубава Станка (седми клас). Запомнящ се беше българският народен танц, изигран от сборна женска формация – ученички, учителки, майки на деца. Браво за идеята и реализирането й!

Всички присъстващи се насладиха на актьорските заложби на ветренските деца. С такива се отличиха двете двойки конферансиета – деца от 5-ти клас. Удивиха зрителя със  спокойствието, увереността и професионализма, с които поднасяха текста и представяха участниците. Браво!

Публиката бе приятно изненадана от талантите и на учителите – от певческата дарба на г-жа Петкина, от актьорските, музикални и танцови умения на г-жа Парова, от актьорските превъплъщения на г-жа Асиева и г-жа Манилова, от дизайнерските умения на г-жа Танева, от музикалните заложби на г-н Атанасов. Под неговия съпровод на китара звучаха песните „Спасение”, „Богатство”, „Къде си вярна ти любов народна” и други песни за България.

Концертът впечатли със стройна организация и ред. Посетителите – гости на събитието бяха посрещнати по стара българска традиция с хляб и сол. А бяха изпратени с благодарностите на директор  г-жа Парова за подкрепата към училищната кауза.

За правилното протичане на концерта се грижеха учители зад сцена – г-жа Христова и г-жа Каравезийска отговаряха за озвучаването, за реда на сценичните изяви  се грижеше г-жа Стойкина. Всяко колелце от добре смазаната с екипност машина на този концерт си беше на мястото.

Всички участници – ученици бяха въодушевени, щастливи и горди, че учат в училище, в което директор и преподаватели са техни приятели и правят училището привлекателно и интересно място за тях. Беше много впечатляващ начинът, по който децата аплодираха и подкрепяха актьорите на сцената. Настанените на балкона ученици изпращаха на притеснените участници вълна от любов и доверие чрез емоционалните си реакции. Изпращаха им точици светлина, с които сгряваха сърцата им.  И чудото се случваше – сценичната треска изчезваше и участниците се представяха като професионалисти. Така в салона цареше атмосфера на приятелство, сплотеност и взаимопомощ. Всички деца бяха приобщени, бяха разкрити скритите им заложби.  Родителите ги преоткриха и си тръгнаха горди със своите наследници.

 Невероятно – единомислие, единодействие, екипност и приемане превърнаха едно училище в общност, в голямо семейство – семейството на ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Благодаря на г-жа Лена Парова и на колектива, че ми позволиха да бъда част от тази общност.

„Едно училище – безброй таланти” – концертът отговори на очакванията, произтичащи от името му. Аз бих добавила:  Едно училище – един успех!

https://ouvetren.wordpress.com/2017/03/23/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%BE%D0%B1%D1%89%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D1%8E%D0%B1%D0%BE%D0%B2/

Конкурс „Промяната – това сме ние!

  От днес официално се открива конкурс „Промяната – това сме ние!“. В него с идеи и проекти могат да се включат формални и неформални ученически обединения. Учениците ще имат четири седмица да изберат какво искат да променят в заобикалящата ги училищна среда, да съгласуват идеята си с учителите, да потърсят партньори и да съставят и бюджет и план за изпълнение. Основната идея е чрез този конкурс да се повиши детското участие и мотивация за включване  в училищния живот. 

  Най-добрите 3 проекта ще бъдат финансово подкрепени от Национална мрежа за децата, а всички участващи обединения преминали „техническа“ проверка на проекта, ще могат да излъчат до 3 представители за ученическа конференция „Промяната – това сме ние!“, която ще се проведе на 11 и 12 май в София и разходите за участие, в която ще бъдат поети от НМД.

Забележка: Всяко училище може да кандидатства с един проект. При наличието на няколко обединения искащи да се включат, то те ще трябва да работят заедно за разработването на обща идея и проект.

Поканата за конкурса вижте тук

Информация за това как трябва да се дефинира областта на работа и да се структурира проекто-идеята ще намерите тук

Информация за миналогодишното издание на конкурса: http://nmd.bg/natsionalna-mrezha-za-detsata-provede-utchenitcheska-konferentsiya-vpromyanata-v-tova-sme-niev/