Лариса Антонова – ръководител на група „Младежта е устрем към толерантност и образование“ в Обединено училище „ Христо Ботев“ – с. Баница, обл. Враца

larisa

Казвам се Лариса Антонова, на 31 години от град Бяла Слатина, по професия съм икономист. Завършила съм Стопанската академия „Д. А. Ценов“ в гр. Свищов. Също така имам и педагогическа правоспособност за учител по икономически дисциплини теоретично обучение. Омъжена, с две деца момичета на 10 и 6 години. Работя за ЦМЕДТ „Амалипе“ от две години като общностен модератор за Център за развитие на общността град Бяла Слатина.Обичам да чета и да рисувам с децата.

През тази учебна година приех предизвикателството да бъда ръководител на група „Младежта е устрем към толерантност и образование“, в която участват ученици от пети до осми клас на Обединено училище „Христо Ботев“ в село Баница. Кои са мотивите за моето решение? Единият от тях е, че съм учител и толерирам учителската професия. За мен тя е призвание и трябва да носиш непрекъснато в себе си желанието търпението и положителните емоции, към учениците и самата професия. Другото важно нещо е работата ми с ромската общност и ромските деца. Фактът, че съм една от тях и съм израснала с тази общност ми дава възможността да знам правилния подход към тях ида го прилагам в работата си. И не на последни място много обичам децата, защото те ме зареждат с положителна енергия.

Учениците харесват темиq свързани с проява на техните таланти. Тогава са най-активни. Затова и точно така подхождам с тях. Имам часове, в които давам възможност на учениците да изразят своята свободна воля и да покажат „себе си“, както те го чувстват и каквито емоции ги водят. Например едно от интересните неща са модерните танци, рисуване, спорт. В групата има много талантливи деца, които танцуват, други са добри художници и изработват красиви неща. Заедно с учениците от село Баница и младежкия клуб в ЦРО Бяла Слатина решихме да направим група по модерни танци. Също така много харесват да правят скечове и да разиграват сценки, свързани с различни неща от ежедневието. Децата много обичат да споделят с мен какво ги вълнува, как са прекарали деня и какви проблеми имат.

В началото бях за тях съвсем чужда и беше доста трудно. Но с помощта на различни образователни игри успях да бъда допусната до техния свят. Любимата ми игра е да изразят моментните си чувства и емоции с рисунка. Повечето от тях са слънчица, други облачета, трети ръчички, готови да хванат здраво желанията си.

Веднъж, по време на занимания решихме да направим сценка, в която се разделихме на две групи. Едната група зае ролята на отличниците на училището, обичани от всички. А на другата група се постави ролята на проблемните деца, които никой не забелязва и така наречената група на „отхвърлените“. Децата показаха невероятни актьорски умения. Не беше никак лесно да се установят приятелски отношения между двете страни, защото и едните и другите имаха специални качества. Поуката? Поуката е, че можем да живеем заедно с различните от нас и че трябва да бъдем толерантни един към друг независимо от различията помежду ни.

Смятам че родителите са основният фактор за създаване на чувство за отговорност, за желание и любов у децата към образованието и училището. Осъзнаят ли родителите, че образованието на техните деца е най-важното нещо за бъдещето им, те ще го предадат на поколенията. Именно затова въведох практика в часовете да каня родители, като по този начин те се чувстват полезни не само на децата си, но и на училището. Част от тях са членове на Родителския клуб, който през годините търпи различни метаморфози. Новият статут на училището дава възможност децата от с. Баница да завършат средното си образование в местното училище и това е желанието и на родителската общност. Те са включени и в Обществения съвет, а тяхното мнение е водещо за оформяне на училищните политики.

Дни преди отбелязването на светлия празник 24 май отправям своите пожелания: На учениците желая, все така да са любознателни и изпълнени с енергия и живот. На колегията от учители, пожелавам търпение и упоритост във всичките им начинания. А на родителите пожелавам, да са активни и дейни в образованието на техните деца.