НЯКОЛКО ЧЕСТО СРЕЩАНИ ВЪПРОСИ

Как да сформираме групата по "Фолклор на етносите - Ромски фолклор"?

Досега предметът имаше статут на СИП (Свободноизбираема подготовка). В този случай важат всички изисквания за сформиране на група по СИП, които са валидни и за останалите предмети. Необходимо е да бъдат подадени молби (в писмена форма), подписани от ученика, желаещ да изучава предмета и от неговия родител (настойник). Минимумът желаещи (респективно - подадени молби) е 12 - при група, в която всички ученици са от една паралелка или 13 - ако в групата са включени ученици от различни паралелки[1].

За целта запознайте учениците с възможността да изучават СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор". Обяснете им какво ще се изучава по време на часовете, наблегнете на това, че ще се организират множество извънкласни форми - тържества, концерти, радиопредавания и т.н. Кажете им, че ще разчитате на тяхната активност и на нещата, които те също ще разкажат за своите фолклор, обичаи и традиции. Покажете им учебното помагало и учебната тетрадка, за да си съставят по-ясна представа.

Предполагаме, че ще се сблъскате със следния "проблем": твърде много желаещи ученици. Най-добрият вариант за работа са около 15 участника в група. Това позволява реалното включване на всеки един в дейността. Но не връщайте желаещите да се запишат ученици: колко често в практиката си като учители сме се сблъсквали с ученическата пасивност… Нека се сблъскаме и с активността!

 

През последните няколко години, възможностите да се преподават тези часове се увеличиха, а именно:

  • В рамките на програма “Успех” за училищата, които не са средищни
  • В рамките на заниманията по интереси в следобедните занимания на средищните училища
  • Като извънкласна дейност, финансирана по различни проекти

 

Как да привлечем ученици от не-ромски произход в състава на групата?

За постигане на една от основните цели от въвеждането на СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" - възпитаването на толерантност и уважение към Другия, както и за по-успешното функциониране на групата е необходимо тя да бъде хетерогенна: т.е. да включва деца от различни етноси. Грешка е да се смята, че предметът е ориентиран само към ромските ученици!

За да привлечете българчета, турчета и други деца в групата, обяснете им, че СИП-ът е "Фолклор на етносите", т.е. включва приказки, легенди, песни и обичаи на всички етноси. Покажете им учебника и тетрадката за да се убедат в това - там те ще намерят български и турски приказки и обичаи, авторови произведения от Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Братя Грим и т.н. Обяснете им също така, че ще могат да участват в събирателско-изследователската дейност като записват и разказват приказки и предания, които са научили от своите баби и дядовци.

Кажете същите неща и на родителите по време на първите родителски срещи. Добре е още от самото начало да парирате подозренията, че вашият предмет води до "циганизация" на училището. Колкото и смешни да изглеждат тези подозрения, нека не забравяме, че в българското общество все още битуват изключително силни негативни предразсъдъци спрямо ромите. Опитите за тяхното "преборване" трябва да започнат още от самото начало - при сформирането на групата.

 

Как да привлечем децата на ромите с турско или влашко самосъзнание?

Както прочетохте, в България живеят над 250 000 роми, определящи се като "миллет", които говорят турски език и на преброяванията, както и пред непознати се декларират като "турци". Близо 80 000 са румъноезичните роми, определящи се като "рудари" (копанари, мечкадари) и наричани често "власи". Обикновено тези две общности се разграничават от ромите и не използват за себе си името "рома" (с това име те наричат ромскоезичните роми-християни). Нерядко се определят като "цигани" (турски или румънски цигани), но признават това най-вече в тесен семеен кръг или пред приятели.

Затова нашият съвет е: не се опитвайте да убедите учениците - деца на турскоезични или румъноезични роми, че са "роми" и така да ги склоните да се запишат в СИП-а. Ще ви отговорят, че не са роми и ще бъдат искрени - те наистина много рядко използват или никога не използват това име за себе си.

Обяснете им, че предметът представя фолклора на всички - "роми, миллет, рудари, на българи и на турци". Покажете им учебника - акцентирайте там, където има текстове за миллета и рударите, там където някои от текстовете са на турски и румънски език. Направете същото и с родителите на първата родителска среща. Изключително важно е да спечелите тяхната подкрепа или поне това да не спират децата си от посещение на тези часове.

Нашият съвет е също така и към вашата дейност: не приемайте присъствието на деца от турскоезичните и румъноезичните роми като пречка за успешното провеждане на часовете по ромски фолклор. Практиката показа, че тези деца се включват с не по-малко желание и старание в часовете. Например, това че повечето от ромските деца в Разградска област са от групата на турскоезичните роми и по никакъв начин не отбелязват в семейна среда празника Василица, не им попречи да се включат като активни участници в тържествата по повод Банго Васили - Ромската Нова Година, които се проведоха на 15.01.2004 г. Те бяха основните участници в тези тържества.

Вашата задача не включва това да върнете тези деца към ромските им корени. На много места това стана от само себе си. На някои места не се случи. На въпроса какво ще бъде бъдещото самоопределение на турскоезичните и румъноезичните роми не може да бъде отговорено чрез средствата на българската образователна система. Това е проблем от друг порядък.

 

Можем ли да имаме проблеми с привличането на ромските деца в групата?

Да. На много места този проблем се появи първата година в самото начало. До сега на ромските деца не е било отделяно внимание като на ромски деца. Т.е. в училище никога не се е говорело за ромските традиции и култура като за нещо ценно. Точно обратното: обикновено изразът "цигания" или "циганска култура" се използва като синоним на "липса на култура". И тази употреба се среща не само в медиите и обществото като цяло, но понякога и в училищата. Затова много често стратегията на ромските родители за предпазване на децата от излишни обиди е била (и все още е) публичното премълчаване на ромските им корени и ромската им принадлежност.

Така че не се учудвайте ако първоначално ромските деца свеждат смутено погледи при поканата ви да се запишат в групата по СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор", а родителите им категорично отказват това. Обяснете им няколко неща (особено на родителите): Това не е СИП “Ромски език”, а “Ромски фолклор”. Обучението се води на български език и в никакъв случай не води до влошаване на познанията по български език. Дори напротив – води до тяхното подобряване, тъй като част от задачите са граматически. Часовете по ромски фолклор са шанс ромските деца да бъдат опознати и уважавани от останалите деца.

Обикновено след като чуят тези доводи родителите на ромските деца се съгласяват децата им да участват в групата, а самите деца се включват с желание и интерес.

В тази връзка може би ще се сблъскате с още един проблем. Често през първите две-три седмици ромските деца се притесняват да разказват за традициите и обичаите си. Причините са същите като посочените по-горе. За да помогнете тези притеснения да отминат по-бързо покажете им ясно, че смятате ромските обичаи за наистина ценни и интересни. От голямо значение е, ако подобна заинтересованост покажат и българските деца. При всички положения след няколко учебни часа по "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор", ромските деца ще преодолеят притесненията си и ще станат ваш ценен партньор и помощник.

 

Кои са най-големите грешки, които можем да допуснем в преподаването на  "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор"?

Първата голяма грешка би била превръщането на тези часове в стандартни часове по четене или пеене. Това напълно обезсмисля въвеждането им. Децата няма да станат по-толерантни едни към други, нито по-активни и усърдни в ученето ако изучават ромски приказки, обичаи и песни по стандартния начин, по който изучават всичко останало. Ключ към постигане на високите цели, които си поставя обучението по "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" е събуждането на интереса и активността на учениците, въвличането им в цялостния процес. Това може да стане единствено при използването на интерактивни методи, при превръщането на групата в екип и т.н.

Друга грешка би била превръщането на часовете по "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" в часове по традиционен български фолклор. Акцентът на предмета – така както е поставен в учебните програми и учебните помагала – е ромският фолклор. Той е в голяма степен непознат и неизучаван до сега в училище, освен това почти под никаква форма не присъства в учебното съдържание по останалите предмети. Българският фолклор също е представен в учебните помагала – това е необходимо, за да видят учениците множеството връзки между ромския и българския фолклор. Но изместването на акцента изцяло върху българския фолклор би било пълна промяна на смисъла на предмета "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор". За да не допуснете тази грешка, следвайте учебните програми и помагала.

 

Мога ли да включа в часовете неща, които ги няма в учебните помагала?

Да, разбира се. Учебните помагала “Истории край огнището” и “Разказани пътища” с автори, Т.Крумова, Й. Нунев и  Д.Колев представят една малка част от фолклора на ромите в България. Във всеки регион на страната, във всяко село и махала можете да научите много други неща, които биха ви били полезни в учебния процес по "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор".

В същото време не изпадайте в другата крайност – да преподавате само неща, които не са включени в учебните помагала. Учебните програми, помагала и тетрадки са създадени за да дават насока (макар и най-обща) на часовете по ромски фолклор. Неколкократно тази насока е одобрявана от МОН и затова пълното отклоняване от тях не се препоръчва.

Това, което ви препоръчваме е да използвате около 1/4 от учебните часове за проучване и представяне на материал, невключен в учебните помагала. Най-добре би било това да е материал, свързан с вашата община и етносите, живеещи в нея. В учебните помагала и учебните тетрадки ще намерите и конкретни предложения как да стане това.

 

Няма ли да е проблем за мен да преподавам ромски фолклор, при положение, че не съм ромка (ром)?

Не. Идеята на предмета е той да бъде преподаван както от роми, така и от не-роми. Едни от най-добрите учители по "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" са етнически българи.

Единственият проблем пред вас може да е възпроизвеждането на ромските песни. За ваше улеснение текстовете им са записани в учебниците, а също така можете да ги чуете на дисковете. За българските и турските ученици във вашата група тези текстове също ще са напълно непознати (а също така и за ромските, ако са от групите на рударите или миллета). Но така както често хора незнаещи английски език изучават и успешно възпроизвеждат англоезични песни, така няма да е проблем това за вас и вашите неговорещи ромски език ученици.

 

Как да спечеля доверието на ромските ученици при положение, че не съм ромка (ром)?

Като им покажете, че имате познания за техните обичаи и традиции. Това винаги впечатлява децата от което и да е малцинство. Можете например да научите предварително текста на песента, която ще преподавате и да я изпеете без да поглеждате в учебника. Това всява искрен респект и уважение.