ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА СИП "ФОЛКЛОР НА ЕТНОСИТЕ - РОМСКИ ФОЛКЛОР"

1. Сформирането на хетерогенни групи - т.е. групи, включващи ученици от различен етнически произход: не само роми, но също така българи, турци и др. Този принцип бе стриктно спазван почти навсякъде. Разбира се, в някои "селски" училища това се оказа невъзможно, тъй като поради миграцията в градовете българското население там е съставено основно от стари хора и в училищата се обучават само ромчета.

2. Използването на местни учители- Навсякъде учителите преподаващи "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" бяха "местни", т.е. учители работещи в съответното училище. Това се оказа важно за успешното сформиране и функциониране на групите, защото така бе използван авторитетът, който учителите вече имаха сред учениците.

3. Включването на учители от различен етнически произход- От самото начало повечето учители бяха етнически българи. Бяха привлечени и двама учители-роми (единствените учители от ромски произход във Великотърновска област), както и двама турци. Не-ромската етническа принадлежност на повечето учители не е проблем за успешното протичане на часовете.

4. Спазване на пълна доброволност при изучаването на "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" - Това бе определено не само от формата СИП, по която се провеждаха часовете. То бе заложено в самата идея на програмата. Всички включени ученици посещаваха часовете доброволно, на базата на свое желание и желание от страна на родител, изразено в молба по образец.

С цел подсигуряване на условия за качествен учебен процес непосредствено преди началото на учебната година ЦМЕДТ “Амалипе” организира обучение с учителите, преподаващи ромски фолклор. Те биват запознати с най-общи моменти от историята на ромите, с вътрешногруповото деление в рамките на ромската общност, както и с най-важните особености на ромския фолклор. Акцент е поставен върху практически въпроси като: как да бъде сформирана хетерогенна група, как да бъдат привлечени български деца и деца на роми с преферирано турско самосъзнание, как за бъдат включени интерактивни методи в учебния процес и т.н.

Бяха издадени специални учебни помагала: “Истории край огнището” (за ученици 2-4 клас) и “Разказани пътища” (за ученици 5-8 клас) с автори Д.Колев, Ант. Кръстева и Т.Крумова, както и дискове със заложените в помагалото песни, изпълнени от ансамбъл Балканска китка – Златарица. Учебните помагала покриват и трите модула от СИП “Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор” – приказки, песни и празнични обичаи, представят фолклора на ромите от всички големи ромски общности в България като търсят допирни точки с българския и турския фолклор, както и с творчеството на известни автори, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Братя Грим и др. На учениците и учителите се предоставят безплатни бройки от учебните помагала и материали.

 

Функциониране на групите:

Сформираните групи провеждат занятия през цялата учебна година, по два часа седмично. Основният принцип, който ЦМЕДТ "Амалипе" държи да се спазва в учебния процес по "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" е часовете да не се превръщат в традиционни часове по четене или музика, а да се държат будни ученическите интерес и активност. Използването на интерактивни методи, множество забавни игри, извънкласни дейности (като организиране на радиопредавания, тържества пред родителите, вечери на етносите, посещение на автентично празнуване и др.) са основните начини за постигането на тази цел. Почти навсякъде учителите успяха и превърнаха часовете по ромски фолклор не само в най-обичаните от учениците часове, но също така във фактор, определящ културния живот на училището (а понякога дори на съответното населено място).

 

 

Постигнати резултати:

По сведения, получени от учителите, преподавали "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор", от директорите на съответните училища, както и от самите ученици учебният процес почти навсякъде се характеризира със следните особености:

1. Завишени интерес и активност от страна на учениците: Довчерашните пасивни и изглеждащи индиферентни ромски деца показват, че в интелектуално отношение, както и от гледна точка на усърдие и старание в учебния процес не отстъпват на останалите си съученици. В тази връзка е показателен фактът, че нито един от обхванатите ученици не отпадна от училище през учебната година. На някои места дори се случи нещо, което не очаквахме - в тържествата, организирани от групите по СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" се включиха ученици отпаднали през предходните години. Завишеният интерес и активност характеризират както ромските, така и не-ромските ученици. Българските и турските деца проявяват жив интерес към часовете по ромски фолклор и са активни участници в тях.

2. В повечето от обхванатите училища часовете по СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" се превръщат в мост между училището и родителите. За първи път ромските родители активно се ангажират с дейности, свързани с училището.

3. Навсякъде учебният процес по СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" се допълва с дейности "извън класната стая". Това са основно концерти и тържества - по повод Василица (Банго Васили) - Ромската Нова Година, 8 април - Международния ден на ромите, Великден, Гергьовден, 24 май и края на учебната година. Тези извънкласни дейности се превръщат в централни събития в културния живот не само на съответното училище, но често и на селото или града.

4. На много места успешното провеждане на СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" води до повишаване на активността и съзнателното отговорно отношение към целия учебен процес от страна на включените ученици. Това е резултатът, който се постига най-бавно и трудно. Но той е неминуем при по-продължителна успешна работа по преподаване на ромски фолклор. Участвайки активно в часовете по СИП, включвайки се с желание в тях и в извънкласните дейности, учениците постепенно променят цялостното си отношение към училището и учебния процес.

Към момента в програмата участват над 7000 ученика в над 250 училища от цялата страна.