ЦЕЛИ И СЪЩНОСТ НА СИП "ФОЛКЛОР НА ЕТНОСИТЕ - РОМСКИ ФОЛКЛОР"

Появата на този СИП бе обусловена от четири причини. Първо, тревожен факт през последните няколко години е големият процент непривлечени или отпаднали от училищната система ромски деца. Това води до много по-високо ниво на неграмотност сред ромите в сравнение с неграмотността сред представителите на останалите етноси. Непривличането и ранното отпадане на ромските деца от училище е проблем не само за самата ромска общност, но и за българското общество като цяло. Ако тези процеси не бъдат овладяни (стъпки за това се правят през последните 2 години) България ще е една от страните с най-висок процент на неграмотни граждани в целия Европейски съюз.

Под влияние на околните (родители, близки, съседи или просто случайни хора)  у децата от неромски произход често се формират дълбоки предразсъдъци спрямо ромите - предразсъдъци, които са основани на тяхното непознаване. Често тези предразсъдъци не се формират чрез съзнателно въздействие върху децата, а като резултат от битуващите в цялото българско общество (включително в медиите) негативно-презрителни представи за "циганите", асоцииращи последните с безкултурна и неграмотна маса от просяци, джебчии и престъпници. Веднъж формирани у децата, тези предразсъдъци пречат на нормалното им общуване с техните съученици, а това допълнително затвърждава стереотипите.

 Един от основните проблеми пред българската образователна система и по-конкретно пред учебното съдържание е слабото застъпване на мултикултурни и интеркултурни елементи. С изключение на въвеждащите се от 2003/2004 г. учебници и пособия за втори клас, почти никъде не са представени историята, традициите и културата на малцинствените общности в България. Разбира се, опити - в голяма степен неуспешни - да се запълни тази празнина са правени през различните години. Така например през 1999 г. фондация Междуетническа инициатива за човешки права издаде притурки към учебниците по Музика, които представяха отделни елементи от фолклора на ромите. Тези притурки не можаха да запълнят съществуващата празнина не само защото на много места не влязоха в употреба (и до днес десетки бройки от тях залежават по шкафове в училища и инспекторати), но също така, защото изучаването на две ромски приказки и две песни за една учебна година в никакъв случай не може да помогне на учениците дори да се докоснат да фолклорния свят на ромите. Това не е реално въвеждане на мултикултурни елементи в обучението.

Целта на въвеждането на СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” може да бъде дефинирана като: създаване на ефикасен модел за възпитаване на етническа толерантност, гордост и приятелство, както и за привличане и задържане на децата в училище чрез изучаването на ромски фолклор.

В съответствие с посочените проблеми  конкретните цели на дейността по въвеждането на “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” са също четири:

Първо, привличане и задържане на ромските деца в училище. Една от причините за високия процент на непривлечените и отпадналите от училищната система сред ромските деца е фактът, че училището все още остава официална и чужда институция в очите на ромите. Те не могат да видят в него нищо свое. Въвеждането на ромски фолклор в учебната програма има шанса да промени това като покаже на ромите (на децата, но също и на техните родители), че училището е наистина място за всички. Виждайки част от своите традиции в класната стая и в учебниците, ромското дете ще започне да чувства училището като по-малко “чуждо”. Повтарян от почти всички социолози е фактът, че в ценностната система на ромите семейството заема най-важна роля, докато училището е далеч назад. Въвеждането на “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” ще даде шанс на ромското дете да почувства образованието в училище като продължение на възпитанието в къщи: чрез ромските приказки, предания, обичаи и песни. Това ще приближи училището до семейството и в ценностната система на ромите, което ще се отрази върху броя на привлечените в училище ромски деца.

Второ, заздравяване на ромската културна и етническа идентичност сред младите роми. Изучаването на СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” ще даде шанс на ромските деца да почувстват гордост от традициите и културата на предците си. Това ще им помогне да се осъзнаят като достойни граждани на България и ще спре процесите на асимилация и акултурация сред тях.

Трето, формиране на етническа толерантност, търпимост и солидарност у всички деца. Изучаването на “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” ще даде възможност на българските и турските деца да опознаят богатия фолклорен свят на ромите, да видят сходствата между ромския фолклор и фолклора на другите етноси, да се убедят, че приказките, преданията и песните на ромите се говори за същите неща - правда, любов и щастие. Така те ще могат в тази ранна възраст да преодолеят своите предразсъдъци. Изучаването на ромски фолклор ще помогне на всички деца да осъзнаят значимостта на общите елементи в традициите и културата на различните етноси в България и ще укрепи у тях чувството за принадлежност към българската нация.

Четвърто, реално въвеждане на мултикултурни елементи в учебната програма на основните училища в България. СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” има претенцията да запълни съществуващата празнина от информация за малцинствата - поне по отношение на ромите. Тук възможните варианти са три. Единият е чрез включване на знания за малцинствата в учебното съдържание на основните предмети - литература, история , музика и др. По наше мнение това трябва да се случи и ще е знак за истинското отваряне на българската образователна система към мултикултурната проблематика. Но както посочихме по-горе, изучаването на две-три ромски и турски приказки и песни годишно едва ли ще успее да легитимира присъствието на малцинствената проблематика в учебното съдържание, както и да възпита толерантност и търпимост. По наше мнение за това е необходимо и изучаването на предмет (предмети) - независимо дали под формата на СИП или ЗИП - които поставят в центъра си фолклора, историята и културата на всички малцинства. Вторият вариант е въвеждането на предмет "Фолклор на етносите", който да представя фолклора на всички малцинства в България. Това звучи логично и резонно - от гледна точка на факта, че малцинствата не се свеждат само до ромите. Но един такъв предмет неминуемо би страдал от еклептизъм - би представял по няколко елемента от традициите на всички малцинства без особена вътрешна логика и без да даде възможност на учениците да почувстват фолклора на нито един етнос. Прекалено многото и разнопосочна информация може само да обърка децата, но не и да изгради у тях ценности. Затова ние предпочетохме трети вариант - въвеждането на СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор”. От една страна той дава възможност на изучаващите го ученици да си изградят една по-пълна представа за богатия фолклорен свят на ромите - приказки, предания, легенди, празнични и сватбени обичаи, песни, пословици и поговорки, дори кулинарни рецепти. Това би позволило прехода от получаване на знания към изграждане на ценности - ценностите на толерантността и уважението към Другия. От друга страна така дефиниран предметът позволява и други вариации като “Фолклор на етносите в България – Турски фолклор” или “Фолклор на етносите в България – Арменски фолклор” и т.н.