КАКВО Е И КАКВО НЕ Е “ФОЛКЛОР НА ЕТНОСИТЕ В БЪЛГАРИЯ – РОМСКИ ФОЛКЛОР”

“Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” е дейност, която се реализира от пролетта на 2002 г. Създаването и въвеждането му бе инициатива на Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”, подкрепена от Министерство на образованието и науката и Фондация “Отворено общество” – София. Не е без значение фактът, че авторите на тази идея, както и всички, които я прилагат са учители. Над 520 преподаватели над 250 начални основни и средни училища преподават СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” вече десета учебна година.

Първият въпрос, на който трябва да отговорим е "Какво представлява СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор”?", но понякога от чисто педагогическа гледна точка е по-добре да се започне с апофатика - т.е. с обяснение какво не е.

СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор”

- не е СИП ориентиран само към ромските деца: Една от основните цели от въвеждането му е той да помогне на българските и турските деца да преодолеят предразсъдъците си спрямо ромските си съученици или да ги предпазят от такива предразсъдъци. Тази цел може да бъде постигната единствено ако в групите ученици, изучаващи “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” се включат и не-ромски ученици. Принципът "Циганският фолклор да се изучава от циганите" ни се струва безсмислен, сегрегационен и дори опасен. При всички положения той не води до толерантност и взаимно опознаване на децата.

- не е СИП, представящ единствено фолклора на ромите: Фолклорът на ромите (в по-широк смисъл: фолклорът на всички цигански общности в България) е в центъра на учебното съдържание. Но той е представен във връзките му с фолклора на другите етноси, живеещи в България (най-вече във връзките му с българския и турския фолклор) в контекста на общонационалната българска култура. Затова в учебните помагала и тетрадките ще видите множество български, турски и други приказки, предания и легенди, както и авторови такива - от Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Братя Грим, Ла Фонтен и т.н.

- не е СИП "Майчин ромски език": Една от често допусканите грешки е да се смесват двата СИП-а - ромският фолклор и ромският език. В огромната си част учебното съдържание на “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” е на български език. Това отговаря на идеята СИП-ът да се преподава пред ученици от различен етнически произход, както и в него да бъдат обхванати деца от всички цигански групи в България (за много от тях ромският език не е майчин и те не го владеят). Съответства и на идеята СИП-ът да може да бъде преподаван от учители с всякакъв етнически произход.

“Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” може да бъде разглеждан като част от културно-образователната област “Майчин език” само с уточнението, че е напълно самостоятелен модул.

- не е СИП, който може да бъде преподаван единствено от учители-роми: Тъй като учебният процес е на български език, СИП-ът може да бъде преподаван от учители, имащи най-различен етнически произход. В досегашната дейност по въвеждането му в училищата голямата част от учителите бяха етнически българи. Това не се оказа пречка за успешното провеждане на часовете. Разбира се, там където има учители-роми е добре при проявено от тях желание те да преподават “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор”, но без произходът да е задължително условие. Преподаватели по този нов предмет магат да бъдат местните начални учители, учителите по музика, история, литература и изобразително изкуство. По-важно от произхода при ангажирането на учители с преподаването на “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” е тяхното желание за работа и усет към прилагане на нетрадиционни подходи в обучението.

Също така е важно те да са учители от съответното училище. Първо, защото часовете по предмета са твърде малко – два часа седмично – за да формират норматив и това да позволи въвеждането на нови учители, ангажирани само с този СИП.  Второ, защото от особена важност е учителят вече да има изграден авторитет сред децата и да ги познава. Това може да стане, ако той е “местен”.

След тези апофатически уточнения можем да изложим накратко какво представлява СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор”.