Tрадициите - път към толерантност и активна гражданска позиция

Димка Шидерска, Цветелина Тончева, ОУ „Св. св. Кирил и Методий" – гр. Стралджа

В двадесет и първи век – векът на динамичното развитие, приспособяването към промените и възприемането на иновациите е равнозначно на оцеляване, на възможност за съществуване и по-нататъшно развитие. Измененията в образователната система са реално отражение на преустройството в социалната сфера. Междуетническата среда е специфично пространство. Тя е ситуация на контакт между различни етнически общности. Нашата мисия като педагози е да осигурим условия за диалог, а не конфликт. Мултикултурната педагогика обслужва диалога. Ние обучаваме учениците в гражданска култура. Представяме ценностите на гражданското общество, които са ценности на българската държава, но и общочовешки ценности. Учителят се явява като един своеобразен филтър на старото и новото. По своята същност и съдържание всяка промяна предлага възможност за усъвършенстване. Въпреки това, както не всяко движение е напред, тъй и не всяка промяна е развитие, а само онези промени, които повишават интегрираността и морала на организацията.

През всичките години се търси начин да привлечем като наши съюзници родителите, да ги причислим към всичко, което се случва в училище. Много често в забързаното ежедневие родителите пропускат важни неща от живота на децата в училище. Загрижени за всичко друго, на родителите им остава все по-малко време да се занимават пълноценно със своите деца, да ги обсипят с нужното внимание и любов. Всички трусове в обществото рефлектират най-болезнено върху децата. Много от тях нямат нужните условия, за да изживеят пълноценно своето детство.

В нашето училище се обучават деца с различна етническа принадлежност, за да се превърне то в привлекателна територия за учениците, е необходима ежедневна работа по отношение на толерантност и възприемане на „другия” - различния от нас.

Учениците от нашето училище учат, пеят и се забавляват не само в часовете по ромски фолклор. Разбира се най-ефективно и мащабно това се реализира в извънкласните дейности и конкретно в обучението по СИП „Фолклор на етносите - ромски фолклор” и клубовете по проект УСПЕХ и програми за превенция за отпадането. То е продължение на работата в часовете по различните предмети, като позволява на учениците и учителите да се занимават с по-широк кръг от дейности. Участието в СИП „Фолклор на етносите - ромски фолклор” е доброволно. В пряката работа водещи са: игровият подход, интерактивните методи и средства, иновационни подходи и  изследователската дейност, която се реализира при събирането на материали по дадена тема и пресъздаването им в празник. Това е достатъчен мотив за провокиране на желанието за посещение и занимания в училище, за постепенна и трайна промяна на отношението на ученици и родители към училището, като институция. Факт е – децата посещаващи СИП са редовни в училище и се справят сравнително добре с учебното съдържание, боравят с по-голям речников запас от думи и са по-активни в цялостния живот и дейност на училището. Те са участници в конкурси, изложби, състезания и празници. Носители са на награди и грамоти от национални, областни и общински изяви. Учителят в традиционния празник търси аналози между религиозната и битова традиция, защото от самия празник децата научават за мислите, тревогите и надеждите, които са вълнували и продължават да вълнуват, всеки човек. Откриват колко много си приличат българският и ромският фолклор, но това е вследствие на факта, че те живеят от векове заедно и независимо дали го осъзнават си влияят. Справедливостта, любовта и щастието са неща, които вълнуват всяко човешко сърце и към които се стреми всеки човек, независимо как се казва и какъв език говори.

Ромите празнуват голяма част от българските официални и християнски празници, затова в дейността си през последната година се бяхме насочили към обичаите и обредите свързани с празници, които се празнуват от българи и роми. Това бяха: 8 ноември - Ден на Община Стралджа, Коледа, Банго Васил, Петльовден, 1-март, 8 април - Международният ден на ромите, Лазаровден, Великден, 11 май - патронен празник на училището.

Голяма част от момчетата от СИП взеха участие в Общинския кукерски фестивал - гр. Стралджа. Голям интерес предизвика студио „Красота” – нещо различно и атрактивно, както за децата, така и за учителите и техните родители. Родителите станаха основни консултанти при набавяне на необходимите предмети от бита и традициите у ромските семейства. Една успешна за нас практика през тази учебна година е проведеният с ученици, родители, учители тренинг „Аз, ние и другите ”, чиято цел е превръщането на училището в зона, свободна от тормоз, грубиянство, „отворена” към всички.

На организирана кръгла маса в ОУ „Св. св. Кирил и Методий" – гр. Стралджа под мотото „Подай ръка” се събраха хора, обединени от желанието да помагат за решаването на един сериозен проблем, с представители на общинска администрация, неправителствени организации, отдел „Социално подпомагане" и „ Закрила на детето", здравни медиатори, представители на училищното настоятелство, учители и родители. В края на мероприятието беше проведена благотворителна акция, раздадени бяха пакети на деца в риск, /дарени от учителите на нашето училище дрехи, обувки и играчки/, а ръководството на училището осигури учебни пособия. По случай празника на Община Стралджа – 8 ноември децата се включиха в мероприятията организирани от общината.

В традиционните празници трябва да се търсят аналози между религиозната и битова традиция. Инструмент на междукултурния диалог е българският книжовен език. Във връзка с Коледните и Новогодишни празници учениците сами подготвиха празничната украса, опаковаха коледните подаръци под елхата.Участници и гости завършиха празника с право българско хоро. Коледарската група участва и в общинския коледарски празник и получи награда. Традицията е нещо, което се предава. Традиционната култура предава културното наследство по семейно-родова линия. Тя има семеен характер. Маркери на традиционната култура са: фолклорът, традициите, обичаите. Духовната култура включва религията, но не в нейните материални изражения, а по-скоро в религиозните вярвания и представи. Изразяват се чрез обичаите, митовете, религиозните разкази, свещените сказания. Ромите имат езическа култура, затова има различни религиозни общности. Най-трудно се възпитава толерантност в религиозно отношение. Религията е светоглед. Тя дава смисъл на живота. Характерно за ромите от нашия край е, че приемат вярата на района и общността, около която живеят. Легендите и преданията са най-представителни за духовната култура. На 14 януари ромите празнуват един от своите най-големи годишни календарни празници – Банго Васил или Ромската Нова година. В навечерието на празника децата от СИП „ Фолклор на етносите-ромски фолклор” поканиха в своя час своите баби и дядовци да разкажат как те са празнували като деца и има ли промяна в традициите при ромите. Пресъздадената битова обстановка ни върна при нашите деди, които са успели да запазят жив пламъка на празника въпреки историческите катаклизми във времето и да преодолеят предразсъдъците спрямо ромите, за да предадат общочовешките ценности на всички етноси. С много ентусиазъм учениците събраха и подредиха изложба с предмети, които представят традиционните ромски и български занаяти. Празниците имат специално място, защото включват обреди и обичаи, a народните танци допълват истинското задоволство от хубавия празник.

Освен реализираните празници децата подготвят поздравления и картички по различни поводи към своите учители и родители. Четат, слушат, преразказват и драматизират народни и авторови приказки. Пеят и слушат любими детски песни и песни на известни музикални творци, научават различни танцови стъпки и хора, тоест разширяват познанията си в областта на словесния, музикалния и танцовия фолклор, а фолклорът е извор на народната мъдрост. Ромският фолклор е извънредно богат и разнообразен, както българския. Танците изразяват темперамента и стремежите, любовта към свободата, мъдростта, труда, храбростта и красотата. Те отразяват живота му, създават настроение и правят празника ни по-пълен. В тях са съчетани музика, поезия, хармонията на движенията и багрите стават източник на естетическа наслада и възпитание на изпълнителите и зрителите. Голям е приносът на хората и за физическото развитие на децата. В процеса на усвояване се създава добро настроение, оживление, стремеж за изява, в тях се разкриват уменията и способностите на всеки участник. Те са желани и обичани от всички деца средства за забавление.

Най-характерните традиции бяха разказани от учителите, родителите, а обредите пресъздадени от учениците. Облечени в кукерски, лазарски, ромски и български носии, децата изиграха ритуалните хора, свързани със съответните празници. Този нетрадиционен подход даде възможност да участват по свое желание деца, родители и учители. Водеща е ролята на учителя, който насочва, коригира и оформя облика на празника. Трудно е да се опише с думи атмосферата на всеки празник, проведен от деца, той трябва да се почувства и преживее. Специално място в сценария е отделено на добродетелите - благородство, скромност, трудолюбие, милосърдие, силна вяра в Бога, които въздействаха емоционално върху присъстващите. По време на празника децата са поставени в интересна за тях образователна ситуация. Те са провокирани и насърчавани да мислят и действат, да прилагат наученото от тях. По този начин те се чувстват отговорни и горди, че знаят толкова много за този свят празник.

Извънкласната дейност цели развитие на интеркултурно образование, интелектуалната и емоционална активност на децата, дава възможност за индивидуална изява, а така също и за разнообразни форми за работа по групи и колективно.

Всяко дете е творец, има скрит талант. Нашите деца отново го показаха в реализацията на студио „Красота”, където сами направиха официална дамска и мъжка прическа, грим и маникюр.

Извънкласната дейност дава възможност за разкриването на таланта, а учебната програма по СИП е отворената врата за неговата изява.

Децата научават за действителността по един и същи начин. Първо чрез възприемане и двигателно изучаване на своя свят и едва след това - като изучават различни умствени операции, които им позволяват да трансформират опита си. Всички деца в различните култури усъвършенстват тези операции в една и съща последователност, макар и с известни разлики във възрастта. Нашите ученици обичат музиката и танците, забавленията и веселието. Езиковата бариера им пречи за трайното възприемане на учебното съдържание, но забавлявайки се съхраняваме желанието им за учене.

В своята дейност ние се радваме на безвъзмездната подкрепа и помощ от страна на ръководството на училището и колегите. Добрите резултати и успехите ни са плод на съвместната ни дейност, за което им благодарим. Учениците активно участват в живота на училището, града и общината. Деца от СИП участват в проект УСПЕХ, към отборите на футболен клуб „Стралджа”, в организирането на изложби в училище и извън него – Коледна изложба-базар, общинска Великденска благотворителна изложба, изложба по случай патронния празник на училището. Децата се включиха и в почистването на града, организирано от община Стралджа. Групата по СИП „Фолклор на етносите” даде възможност на всяко дете да се запознае с части от културата на своя етнос. Носители на специфична култура те допринасят за обогатяване на националната ни култура. Активизира се познавателната социална активност в училище.

Учениците сами достигнаха до извода, че съществува сходство на фолклора на различните етноси за общите ценности, които битуват при всички народи.

Възможността да се създават непринудени ситуации в благоприятна за общуване среда ни даде възможност да превърнем един традиционен учебен час не в урок, а в празник. Празничното чувство нахлува в класната стая още със собственоръчното подреждане на изложба от учениците.

Реализирайки тези празници, осъществихме интегративна междупредметна връзка и допринесохме за повишаване самочувствието на ромското дете. Интеркултурното образование е отстояване на педагогическото взаимодействие на равнище, което преодолява културните различия без да ги омаловажава и игнорира, нещо повече то предполага културни различия, дълбоко познаване на собствената култура и съхраняване на собствения свят от позицията на правото да съхраниш собствената си идентичност. Конструира нов духовен свят, основа на който е толерантността за възприемане на другите и чуждия.

Чрез интеркултурното обучение децата получават културна осведоменост, която ги кара да се чувстват приемани, значими и свободни. В двадесет и първи век – векът на динамичното развитие, приспособяването към промените и възприемането на иновациите е равнозначно на оцеляване, на възможност за съществуване и нейното по-нататъшно развитие.

Статията е поместена в сборник "Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище", Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014