НЯКОЛКО ЧЕСТО СРЕЩАНИ ВЪПРОСИ

Как да сформираме групата по "Фолклор на етносите - Ромски фолклор"?

Досега предметът имаше статут на СИП (Свободноизбираема подготовка). В този случай важат всички изисквания за сформиране на група по СИП, които са валидни и за останалите предмети. Необходимо е да бъдат подадени молби (в писмена форма), подписани от ученика, желаещ да изучава предмета и от неговия родител (настойник). Минимумът желаещи (респективно - подадени молби) е 12 - при група, в която всички ученици са от една паралелка или 13 - ако в групата са включени ученици от различни паралелки[1].

За целта запознайте учениците с възможността да изучават СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор". Обяснете им какво ще се изучава по време на часовете, наблегнете на това, че ще се организират множество извънкласни форми - тържества, концерти, радиопредавания и т.н. Кажете им, че ще разчитате на тяхната активност и на нещата, които те също ще разкажат за своите фолклор, обичаи и традиции. Покажете им учебното помагало и учебната тетрадка, за да си съставят по-ясна представа.

Предполагаме, че ще се сблъскате със следния "проблем": твърде много желаещи ученици. Най-добрият вариант за работа са около 15 участника в група. Това позволява реалното включване на всеки един в дейността. Но не връщайте желаещите да се запишат ученици: колко често в практиката си като учители сме се сблъсквали с ученическата пасивност… Нека се сблъскаме и с активността!

 

През последните няколко години, възможностите да се преподават тези часове се увеличиха, а именно:

  • В рамките на програма “Успех” за училищата, които не са средищни
  • В рамките на заниманията по интереси в следобедните занимания на средищните училища
  • Като извънкласна дейност, финансирана по различни проекти

 

Как да привлечем ученици от не-ромски произход в състава на групата?

За постигане на една от основните цели от въвеждането на СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" - възпитаването на толерантност и уважение към Другия, както и за по-успешното функциониране на групата е необходимо тя да бъде хетерогенна: т.е. да включва деца от различни етноси. Грешка е да се смята, че предметът е ориентиран само към ромските ученици!

За да привлечете българчета, турчета и други деца в групата, обяснете им, че СИП-ът е "Фолклор на етносите", т.е. включва приказки, легенди, песни и обичаи на всички етноси. Покажете им учебника и тетрадката за да се убедат в това - там те ще намерят български и турски приказки и обичаи, авторови произведения от Елин Пелин, Ангел Каралийчев, Братя Грим и т.н. Обяснете им също така, че ще могат да участват в събирателско-изследователската дейност като записват и разказват приказки и предания, които са научили от своите баби и дядовци.

Кажете същите неща и на родителите по време на първите родителски срещи. Добре е още от самото начало да парирате подозренията, че вашият предмет води до "циганизация" на училището. Колкото и смешни да изглеждат тези подозрения, нека не забравяме, че в българското общество все още битуват изключително силни негативни предразсъдъци спрямо ромите. Опитите за тяхното "преборване" трябва да започнат още от самото начало - при сформирането на групата.

 

Как да привлечем децата на ромите с турско или влашко самосъзнание?

Както прочетохте, в България живеят над 250 000 роми, определящи се като "миллет", които говорят турски език и на преброяванията, както и пред непознати се декларират като "турци". Близо 80 000 са румъноезичните роми, определящи се като "рудари" (копанари, мечкадари) и наричани често "власи". Обикновено тези две общности се разграничават от ромите и не използват за себе си името "рома" (с това име те наричат ромскоезичните роми-християни). Нерядко се определят като "цигани" (турски или румънски цигани), но признават това най-вече в тесен семеен кръг или пред приятели.

Затова нашият съвет е: не се опитвайте да убедите учениците - деца на турскоезични или румъноезични роми, че са "роми" и така да ги склоните да се запишат в СИП-а. Ще ви отговорят, че не са роми и ще бъдат искрени - те наистина много рядко използват или никога не използват това име за себе си.

Обяснете им, че предметът представя фолклора на всички - "роми, миллет, рудари, на българи и на турци". Покажете им учебника - акцентирайте там, където има текстове за миллета и рударите, там където някои от текстовете са на турски и румънски език. Направете същото и с родителите на първата родителска среща. Изключително важно е да спечелите тяхната подкрепа или поне това да не спират децата си от посещение на тези часове.

Нашият съвет е също така и към вашата дейност: не приемайте присъствието на деца от турскоезичните и румъноезичните роми като пречка за успешното провеждане на часовете по ромски фолклор. Практиката показа, че тези деца се включват с не по-малко желание и старание в часовете. Например, това че повечето от ромските деца в Разградска област са от групата на турскоезичните роми и по никакъв начин не отбелязват в семейна среда празника Василица, не им попречи да се включат като активни участници в тържествата по повод Банго Васили - Ромската Нова Година, които се проведоха на 15.01.2004 г. Те бяха основните участници в тези тържества.

Вашата задача не включва това да върнете тези деца към ромските им корени. На много места това стана от само себе си. На някои места не се случи. На въпроса какво ще бъде бъдещото самоопределение на турскоезичните и румъноезичните роми не може да бъде отговорено чрез средствата на българската образователна система. Това е проблем от друг порядък.

 

Можем ли да имаме проблеми с привличането на ромските деца в групата?

Да. На много места този проблем се появи първата година в самото начало. До сега на ромските деца не е било отделяно внимание като на ромски деца. Т.е. в училище никога не се е говорело за ромските традиции и култура като за нещо ценно. Точно обратното: обикновено изразът "цигания" или "циганска култура" се използва като синоним на "липса на култура". И тази употреба се среща не само в медиите и обществото като цяло, но понякога и в училищата. Затова много често стратегията на ромските родители за предпазване на децата от излишни обиди е била (и все още е) публичното премълчаване на ромските им корени и ромската им принадлежност.

Така че не се учудвайте ако първоначално ромските деца свеждат смутено погледи при поканата ви да се запишат в групата по СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор", а родителите им категорично отказват това. Обяснете им няколко неща (особено на родителите): Това не е СИП “Ромски език”, а “Ромски фолклор”. Обучението се води на български език и в никакъв случай не води до влошаване на познанията по български език. Дори напротив – води до тяхното подобряване, тъй като част от задачите са граматически. Часовете по ромски фолклор са шанс ромските деца да бъдат опознати и уважавани от останалите деца.

Обикновено след като чуят тези доводи родителите на ромските деца се съгласяват децата им да участват в групата, а самите деца се включват с желание и интерес.

В тази връзка може би ще се сблъскате с още един проблем. Често през първите две-три седмици ромските деца се притесняват да разказват за традициите и обичаите си. Причините са същите като посочените по-горе. За да помогнете тези притеснения да отминат по-бързо покажете им ясно, че смятате ромските обичаи за наистина ценни и интересни. От голямо значение е, ако подобна заинтересованост покажат и българските деца. При всички положения след няколко учебни часа по "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор", ромските деца ще преодолеят притесненията си и ще станат ваш ценен партньор и помощник.

 

Кои са най-големите грешки, които можем да допуснем в преподаването на  "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор"?

Първата голяма грешка би била превръщането на тези часове в стандартни часове по четене или пеене. Това напълно обезсмисля въвеждането им. Децата няма да станат по-толерантни едни към други, нито по-активни и усърдни в ученето ако изучават ромски приказки, обичаи и песни по стандартния начин, по който изучават всичко останало. Ключ към постигане на високите цели, които си поставя обучението по "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" е събуждането на интереса и активността на учениците, въвличането им в цялостния процес. Това може да стане единствено при използването на интерактивни методи, при превръщането на групата в екип и т.н.

Друга грешка би била превръщането на часовете по "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" в часове по традиционен български фолклор. Акцентът на предмета – така както е поставен в учебните програми и учебните помагала – е ромският фолклор. Той е в голяма степен непознат и неизучаван до сега в училище, освен това почти под никаква форма не присъства в учебното съдържание по останалите предмети. Българският фолклор също е представен в учебните помагала – това е необходимо, за да видят учениците множеството връзки между ромския и българския фолклор. Но изместването на акцента изцяло върху българския фолклор би било пълна промяна на смисъла на предмета "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор". За да не допуснете тази грешка, следвайте учебните програми и помагала.

 

Мога ли да включа в часовете неща, които ги няма в учебните помагала?

Да, разбира се. Учебните помагала “Истории край огнището” и “Разказани пътища” с автори, Т.Крумова, Й. Нунев и  Д.Колев представят една малка част от фолклора на ромите в България. Във всеки регион на страната, във всяко село и махала можете да научите много други неща, които биха ви били полезни в учебния процес по "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор".

В същото време не изпадайте в другата крайност – да преподавате само неща, които не са включени в учебните помагала. Учебните програми, помагала и тетрадки са създадени за да дават насока (макар и най-обща) на часовете по ромски фолклор. Неколкократно тази насока е одобрявана от МОН и затова пълното отклоняване от тях не се препоръчва.

Това, което ви препоръчваме е да използвате около 1/4 от учебните часове за проучване и представяне на материал, невключен в учебните помагала. Най-добре би било това да е материал, свързан с вашата община и етносите, живеещи в нея. В учебните помагала и учебните тетрадки ще намерите и конкретни предложения как да стане това.

 

Няма ли да е проблем за мен да преподавам ромски фолклор, при положение, че не съм ромка (ром)?

Не. Идеята на предмета е той да бъде преподаван както от роми, така и от не-роми. Едни от най-добрите учители по "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" са етнически българи.

Единственият проблем пред вас може да е възпроизвеждането на ромските песни. За ваше улеснение текстовете им са записани в учебниците, а също така можете да ги чуете на дисковете. За българските и турските ученици във вашата група тези текстове също ще са напълно непознати (а също така и за ромските, ако са от групите на рударите или миллета). Но така както често хора незнаещи английски език изучават и успешно възпроизвеждат англоезични песни, така няма да е проблем това за вас и вашите неговорещи ромски език ученици.

 

Как да спечеля доверието на ромските ученици при положение, че не съм ромка (ром)?

Като им покажете, че имате познания за техните обичаи и традиции. Това винаги впечатлява децата от което и да е малцинство. Можете например да научите предварително текста на песента, която ще преподавате и да я изпеете без да поглеждате в учебника. Това всява искрен респект и уважение.

 

 

 



 

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА СИП "ФОЛКЛОР НА ЕТНОСИТЕ - РОМСКИ ФОЛКЛОР"

1. Сформирането на хетерогенни групи - т.е. групи, включващи ученици от различен етнически произход: не само роми, но също така българи, турци и др. Този принцип бе стриктно спазван почти навсякъде. Разбира се, в някои "селски" училища това се оказа невъзможно, тъй като поради миграцията в градовете българското население там е съставено основно от стари хора и в училищата се обучават само ромчета.

2. Използването на местни учители- Навсякъде учителите преподаващи "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" бяха "местни", т.е. учители работещи в съответното училище. Това се оказа важно за успешното сформиране и функциониране на групите, защото така бе използван авторитетът, който учителите вече имаха сред учениците.

3. Включването на учители от различен етнически произход- От самото начало повечето учители бяха етнически българи. Бяха привлечени и двама учители-роми (единствените учители от ромски произход във Великотърновска област), както и двама турци. Не-ромската етническа принадлежност на повечето учители не е проблем за успешното протичане на часовете.

4. Спазване на пълна доброволност при изучаването на "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" - Това бе определено не само от формата СИП, по която се провеждаха часовете. То бе заложено в самата идея на програмата. Всички включени ученици посещаваха часовете доброволно, на базата на свое желание и желание от страна на родител, изразено в молба по образец.

С цел подсигуряване на условия за качествен учебен процес непосредствено преди началото на учебната година ЦМЕДТ “Амалипе” организира обучение с учителите, преподаващи ромски фолклор. Те биват запознати с най-общи моменти от историята на ромите, с вътрешногруповото деление в рамките на ромската общност, както и с най-важните особености на ромския фолклор. Акцент е поставен върху практически въпроси като: как да бъде сформирана хетерогенна група, как да бъдат привлечени български деца и деца на роми с преферирано турско самосъзнание, как за бъдат включени интерактивни методи в учебния процес и т.н.

Бяха издадени специални учебни помагала: “Истории край огнището” (за ученици 2-4 клас) и “Разказани пътища” (за ученици 5-8 клас) с автори Д.Колев, Ант. Кръстева и Т.Крумова, както и дискове със заложените в помагалото песни, изпълнени от ансамбъл Балканска китка – Златарица. Учебните помагала покриват и трите модула от СИП “Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор” – приказки, песни и празнични обичаи, представят фолклора на ромите от всички големи ромски общности в България като търсят допирни точки с българския и турския фолклор, както и с творчеството на известни автори, като Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Братя Грим и др. На учениците и учителите се предоставят безплатни бройки от учебните помагала и материали.

 

Функциониране на групите:

Сформираните групи провеждат занятия през цялата учебна година, по два часа седмично. Основният принцип, който ЦМЕДТ "Амалипе" държи да се спазва в учебния процес по "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" е часовете да не се превръщат в традиционни часове по четене или музика, а да се държат будни ученическите интерес и активност. Използването на интерактивни методи, множество забавни игри, извънкласни дейности (като организиране на радиопредавания, тържества пред родителите, вечери на етносите, посещение на автентично празнуване и др.) са основните начини за постигането на тази цел. Почти навсякъде учителите успяха и превърнаха часовете по ромски фолклор не само в най-обичаните от учениците часове, но също така във фактор, определящ културния живот на училището (а понякога дори на съответното населено място).

 

 

Постигнати резултати:

По сведения, получени от учителите, преподавали "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор", от директорите на съответните училища, както и от самите ученици учебният процес почти навсякъде се характеризира със следните особености:

1. Завишени интерес и активност от страна на учениците: Довчерашните пасивни и изглеждащи индиферентни ромски деца показват, че в интелектуално отношение, както и от гледна точка на усърдие и старание в учебния процес не отстъпват на останалите си съученици. В тази връзка е показателен фактът, че нито един от обхванатите ученици не отпадна от училище през учебната година. На някои места дори се случи нещо, което не очаквахме - в тържествата, организирани от групите по СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" се включиха ученици отпаднали през предходните години. Завишеният интерес и активност характеризират както ромските, така и не-ромските ученици. Българските и турските деца проявяват жив интерес към часовете по ромски фолклор и са активни участници в тях.

2. В повечето от обхванатите училища часовете по СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" се превръщат в мост между училището и родителите. За първи път ромските родители активно се ангажират с дейности, свързани с училището.

3. Навсякъде учебният процес по СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" се допълва с дейности "извън класната стая". Това са основно концерти и тържества - по повод Василица (Банго Васили) - Ромската Нова Година, 8 април - Международния ден на ромите, Великден, Гергьовден, 24 май и края на учебната година. Тези извънкласни дейности се превръщат в централни събития в културния живот не само на съответното училище, но често и на селото или града.

4. На много места успешното провеждане на СИП "Фолклор на етносите в България - Ромски фолклор" води до повишаване на активността и съзнателното отговорно отношение към целия учебен процес от страна на включените ученици. Това е резултатът, който се постига най-бавно и трудно. Но той е неминуем при по-продължителна успешна работа по преподаване на ромски фолклор. Участвайки активно в часовете по СИП, включвайки се с желание в тях и в извънкласните дейности, учениците постепенно променят цялостното си отношение към училището и учебния процес.

Към момента в програмата участват над 7000 ученика в над 250 училища от цялата страна.

 

ЦЕЛИ И СЪЩНОСТ НА СИП "ФОЛКЛОР НА ЕТНОСИТЕ - РОМСКИ ФОЛКЛОР"

Появата на този СИП бе обусловена от четири причини. Първо, тревожен факт през последните няколко години е големият процент непривлечени или отпаднали от училищната система ромски деца. Това води до много по-високо ниво на неграмотност сред ромите в сравнение с неграмотността сред представителите на останалите етноси. Непривличането и ранното отпадане на ромските деца от училище е проблем не само за самата ромска общност, но и за българското общество като цяло. Ако тези процеси не бъдат овладяни (стъпки за това се правят през последните 2 години) България ще е една от страните с най-висок процент на неграмотни граждани в целия Европейски съюз.

Под влияние на околните (родители, близки, съседи или просто случайни хора)  у децата от неромски произход често се формират дълбоки предразсъдъци спрямо ромите - предразсъдъци, които са основани на тяхното непознаване. Често тези предразсъдъци не се формират чрез съзнателно въздействие върху децата, а като резултат от битуващите в цялото българско общество (включително в медиите) негативно-презрителни представи за "циганите", асоцииращи последните с безкултурна и неграмотна маса от просяци, джебчии и престъпници. Веднъж формирани у децата, тези предразсъдъци пречат на нормалното им общуване с техните съученици, а това допълнително затвърждава стереотипите.

 Един от основните проблеми пред българската образователна система и по-конкретно пред учебното съдържание е слабото застъпване на мултикултурни и интеркултурни елементи. С изключение на въвеждащите се от 2003/2004 г. учебници и пособия за втори клас, почти никъде не са представени историята, традициите и културата на малцинствените общности в България. Разбира се, опити - в голяма степен неуспешни - да се запълни тази празнина са правени през различните години. Така например през 1999 г. фондация Междуетническа инициатива за човешки права издаде притурки към учебниците по Музика, които представяха отделни елементи от фолклора на ромите. Тези притурки не можаха да запълнят съществуващата празнина не само защото на много места не влязоха в употреба (и до днес десетки бройки от тях залежават по шкафове в училища и инспекторати), но също така, защото изучаването на две ромски приказки и две песни за една учебна година в никакъв случай не може да помогне на учениците дори да се докоснат да фолклорния свят на ромите. Това не е реално въвеждане на мултикултурни елементи в обучението.

Целта на въвеждането на СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” може да бъде дефинирана като: създаване на ефикасен модел за възпитаване на етническа толерантност, гордост и приятелство, както и за привличане и задържане на децата в училище чрез изучаването на ромски фолклор.

В съответствие с посочените проблеми  конкретните цели на дейността по въвеждането на “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” са също четири:

Първо, привличане и задържане на ромските деца в училище. Една от причините за високия процент на непривлечените и отпадналите от училищната система сред ромските деца е фактът, че училището все още остава официална и чужда институция в очите на ромите. Те не могат да видят в него нищо свое. Въвеждането на ромски фолклор в учебната програма има шанса да промени това като покаже на ромите (на децата, но също и на техните родители), че училището е наистина място за всички. Виждайки част от своите традиции в класната стая и в учебниците, ромското дете ще започне да чувства училището като по-малко “чуждо”. Повтарян от почти всички социолози е фактът, че в ценностната система на ромите семейството заема най-важна роля, докато училището е далеч назад. Въвеждането на “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” ще даде шанс на ромското дете да почувства образованието в училище като продължение на възпитанието в къщи: чрез ромските приказки, предания, обичаи и песни. Това ще приближи училището до семейството и в ценностната система на ромите, което ще се отрази върху броя на привлечените в училище ромски деца.

Второ, заздравяване на ромската културна и етническа идентичност сред младите роми. Изучаването на СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” ще даде шанс на ромските деца да почувстват гордост от традициите и културата на предците си. Това ще им помогне да се осъзнаят като достойни граждани на България и ще спре процесите на асимилация и акултурация сред тях.

Трето, формиране на етническа толерантност, търпимост и солидарност у всички деца. Изучаването на “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” ще даде възможност на българските и турските деца да опознаят богатия фолклорен свят на ромите, да видят сходствата между ромския фолклор и фолклора на другите етноси, да се убедят, че приказките, преданията и песните на ромите се говори за същите неща - правда, любов и щастие. Така те ще могат в тази ранна възраст да преодолеят своите предразсъдъци. Изучаването на ромски фолклор ще помогне на всички деца да осъзнаят значимостта на общите елементи в традициите и културата на различните етноси в България и ще укрепи у тях чувството за принадлежност към българската нация.

Четвърто, реално въвеждане на мултикултурни елементи в учебната програма на основните училища в България. СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” има претенцията да запълни съществуващата празнина от информация за малцинствата - поне по отношение на ромите. Тук възможните варианти са три. Единият е чрез включване на знания за малцинствата в учебното съдържание на основните предмети - литература, история , музика и др. По наше мнение това трябва да се случи и ще е знак за истинското отваряне на българската образователна система към мултикултурната проблематика. Но както посочихме по-горе, изучаването на две-три ромски и турски приказки и песни годишно едва ли ще успее да легитимира присъствието на малцинствената проблематика в учебното съдържание, както и да възпита толерантност и търпимост. По наше мнение за това е необходимо и изучаването на предмет (предмети) - независимо дали под формата на СИП или ЗИП - които поставят в центъра си фолклора, историята и културата на всички малцинства. Вторият вариант е въвеждането на предмет "Фолклор на етносите", който да представя фолклора на всички малцинства в България. Това звучи логично и резонно - от гледна точка на факта, че малцинствата не се свеждат само до ромите. Но един такъв предмет неминуемо би страдал от еклептизъм - би представял по няколко елемента от традициите на всички малцинства без особена вътрешна логика и без да даде възможност на учениците да почувстват фолклора на нито един етнос. Прекалено многото и разнопосочна информация може само да обърка децата, но не и да изгради у тях ценности. Затова ние предпочетохме трети вариант - въвеждането на СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор”. От една страна той дава възможност на изучаващите го ученици да си изградят една по-пълна представа за богатия фолклорен свят на ромите - приказки, предания, легенди, празнични и сватбени обичаи, песни, пословици и поговорки, дори кулинарни рецепти. Това би позволило прехода от получаване на знания към изграждане на ценности - ценностите на толерантността и уважението към Другия. От друга страна така дефиниран предметът позволява и други вариации като “Фолклор на етносите в България – Турски фолклор” или “Фолклор на етносите в България – Арменски фолклор” и т.н. 

КАКВО Е И КАКВО НЕ Е “ФОЛКЛОР НА ЕТНОСИТЕ В БЪЛГАРИЯ – РОМСКИ ФОЛКЛОР”

“Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” е дейност, която се реализира от пролетта на 2002 г. Създаването и въвеждането му бе инициатива на Център за междуетнически диалог и толерантност “Амалипе”, подкрепена от Министерство на образованието и науката и Фондация “Отворено общество” – София. Не е без значение фактът, че авторите на тази идея, както и всички, които я прилагат са учители. Над 520 преподаватели над 250 начални основни и средни училища преподават СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” вече десета учебна година.

Първият въпрос, на който трябва да отговорим е "Какво представлява СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор”?", но понякога от чисто педагогическа гледна точка е по-добре да се започне с апофатика - т.е. с обяснение какво не е.

СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор”

- не е СИП ориентиран само към ромските деца: Една от основните цели от въвеждането му е той да помогне на българските и турските деца да преодолеят предразсъдъците си спрямо ромските си съученици или да ги предпазят от такива предразсъдъци. Тази цел може да бъде постигната единствено ако в групите ученици, изучаващи “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” се включат и не-ромски ученици. Принципът "Циганският фолклор да се изучава от циганите" ни се струва безсмислен, сегрегационен и дори опасен. При всички положения той не води до толерантност и взаимно опознаване на децата.

- не е СИП, представящ единствено фолклора на ромите: Фолклорът на ромите (в по-широк смисъл: фолклорът на всички цигански общности в България) е в центъра на учебното съдържание. Но той е представен във връзките му с фолклора на другите етноси, живеещи в България (най-вече във връзките му с българския и турския фолклор) в контекста на общонационалната българска култура. Затова в учебните помагала и тетрадките ще видите множество български, турски и други приказки, предания и легенди, както и авторови такива - от Ангел Каралийчев, Елин Пелин, Братя Грим, Ла Фонтен и т.н.

- не е СИП "Майчин ромски език": Една от често допусканите грешки е да се смесват двата СИП-а - ромският фолклор и ромският език. В огромната си част учебното съдържание на “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” е на български език. Това отговаря на идеята СИП-ът да се преподава пред ученици от различен етнически произход, както и в него да бъдат обхванати деца от всички цигански групи в България (за много от тях ромският език не е майчин и те не го владеят). Съответства и на идеята СИП-ът да може да бъде преподаван от учители с всякакъв етнически произход.

“Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” може да бъде разглеждан като част от културно-образователната област “Майчин език” само с уточнението, че е напълно самостоятелен модул.

- не е СИП, който може да бъде преподаван единствено от учители-роми: Тъй като учебният процес е на български език, СИП-ът може да бъде преподаван от учители, имащи най-различен етнически произход. В досегашната дейност по въвеждането му в училищата голямата част от учителите бяха етнически българи. Това не се оказа пречка за успешното провеждане на часовете. Разбира се, там където има учители-роми е добре при проявено от тях желание те да преподават “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор”, но без произходът да е задължително условие. Преподаватели по този нов предмет магат да бъдат местните начални учители, учителите по музика, история, литература и изобразително изкуство. По-важно от произхода при ангажирането на учители с преподаването на “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор” е тяхното желание за работа и усет към прилагане на нетрадиционни подходи в обучението.

Също така е важно те да са учители от съответното училище. Първо, защото часовете по предмета са твърде малко – два часа седмично – за да формират норматив и това да позволи въвеждането на нови учители, ангажирани само с този СИП.  Второ, защото от особена важност е учителят вече да има изграден авторитет сред децата и да ги познава. Това може да стане, ако той е “местен”.

След тези апофатически уточнения можем да изложим накратко какво представлява СИП “Фолклор на етносите в България – Ромски фолклор”.