Пътуваща изложба пристигна в ОУ „Г.С.Раковски” с.Голямо Ново
“Пътуващата изложба вече е при нас!!! Днес я аранжирахме. Вълнуващо е! Толкова настроение, толкова усмивки, толкова желание за ПРИЯТЕЛСТВО...!”
Настроението, което тя донесе завладя всички. Голямоновските ученици са готови със своите послания към децата на България. Учениците от СИП "Фолклор на етносите - ромски фолклор" - V-VІ клас с преподавател г-жа Розалина Кръстева проследиха по картата на България маршрута на изложбата. Събраха информация за повечето населени места и ромските групи, които живеят там.
Експонатите са рисунки, есета и послания на ученици от различни райони на страната. Изложбата гостува във всяко от избраните училища по една седмица. Децата прибавят своите творби и изпращат цялата експозиция на следващото по ред училище.
ОУ „Г.С.Раковски” е единственото в общ. Търговище, което ще бъде домакин на тази изложба. Шареният свят на детските мечти се приюти през за една седмица в с. Голямо ново. Изложбата беше тържествено открита лично от кмета на селото - г-жа Хамди Хаджиибрямоллу.
Да следваме пътя на своето колело!
Да следваме пътя на своето колело!
Не първата, а поредната среща с мастилено-черни замечтани детски очи. Питащи и търсещи - одобрение, поощрение... Всички те имат своя мечта...Симона е в 4б клас и мечтае да стане лекар, Доан от 3б клас пък - полицай, Джемиле от 3а – учителка... Отстрани, с умиление и задоволство ги слушат техните родители. Горди са, защото децата им са членове на Ученическия парламент на Второ НУ”Васил Левски”, гр. Омуртаг. А те самите са членове на Родителския клуб. Това е първата съвместна среща на „институциите”. Наблюдавам една от майките, която е най-много на 23 години. Същите мастилено-черни търсещи отговори очи... И тя е имала мечта, искала да стане учителка... /омъжили я на 14 години/. Какво ли е усетила детската душа, когато се е разделяла с мечтите? Какво ли е преживяла? Търся отговорите и аз...Родителите говорят и не спират, думите им са ту тревожни, ту ведри. Ще могат ли да помогнат на децата си да осъществят мечтите си, достатъчно ли е само да не им пречат? Всички са добронамерени, но споделят, че им липсва опит, нужна им е подкрепа, и с надежда поглеждат към учителите. А учителите с ентусиазъм им разказват за поредния спечелен проект.
Директорът Татяна Петрова ги уверява: „Ние сме убедени, че съдействаме за развитието на потенциала на всяко дете, и правим това с грижа, положително отношение, мотивиране и подкрепа. Така нашите ученици придобиват увереност и знания, които им дават силата да успяват. Имате прекрасни деца, дайте им шанс да сбъднат мечтите си!”
Тръгвам си, но мислите в главата ми се въртят и не спират, като неспирно търкалящо се колело... Ще продължавам да търся най- верните пътища към положителната промяна за ромските деца в училище... Може би шансът да работя в Амалипе, ще ми даде възможност да ги намеря...
Но едно знам със сигурност, работата с тези деца е отговорна, изпълнена с ежедневни предизвикателства. А постигнатите успехи ни МОТИВИРАТ да продължим..
Моята мечта, есе на ученичката Берна от село Камбурово
МОЯТА МЕЧТА
Вгледайте се около вас и си отговорете на въпроса: Кои са най-важните неща за вас в живота ви?
Аз се казвам Берна и за мен най-важните неща са: Да има мир на Земята, здравето, семейството и приятелството. Когато няма войни, когато си здрав, когато имаш обичта и подкрепата на семейството си и на приятелите си, всичко можеш да постигнеш.
Аз имам всичко това. Моята мечта е да стана учителка. Да уча децата, как да четат и пишат, да заобичат книгите. Да ги науча на много песни и стихитворeния. Всеки ден да им показвам как да си помагат, да се уважават и обичат, както ни учи нашата любима госпожа Костадинова. Благодарение на нейният труд ние, второкласниците от ден на ден ставаме все по-добри и по-задружни. Заедно сме и в добро и в лошо. Когато някой се удари, всички тичаме да му помогнем. Когато се задава празник-празнуваме заедно.
Нашата голяма мечта е: Да учим и да живеем заедно! И ще я осъществим ,защото силно я желаем.
Аз ще сбъдна и своята мечта, защото имам до себе си добри помощници: мама, татко, госпожа Костадинова и приятелите ми. Аз зная за какво мечтая, а вие?
Берна, ученичка в ОУ "Христо Ботев" село Камбурово
Моята мечта
Детско есе
Аз се казвам Фуат. Живея в село Камбурово, уча във втори клас. В нашето село се живее спокойно, живеем задружно българи, турци и роми. Празнуваме заедно Коледа, Великден,Байрам, Гергьовден и други празници. Помагаме си, така се живее лесно и весело. Но в други села и градове не е така. Всеки ден аз научавам за грабежи, убийства, катастрофи и побои, страхувам се. Когато порасна и трябва да уча на друго място, как бих могъл да се защитя?
Много хора нарушават законите в нашата страна, а аз не искам да е така.
Ето защо искам да стана полицай. Няма да позволявам да се нападат хора, да се убиват. Няма да позволявам да се краде. Няма да позволявам да карат пияни шофьори. В нашата красива страна всеки трябва да спазва законите и правилата за движение. Дали си богат или беден-няма значение, трябва да спазваш законите! Животът на всеки човек е ценен! Всеки трябва да се чувства защитен! Ние,децата трябва да растем весели и щастливи. Ние децата имаме една голяма мечта: Да учим и да живеем заедно! Без страх да се разхождаме по улицата, без страх да учим в други градове.
Поздрави от мен,вашият добър приятел Фуат!