Как ромите получиха проклятие

Когато Моисей извеждал евреите, той видял къпината да гори, а наоколо нямало ни огън, ни вятър. Господ му се явил и му дал завета. Къпиновото място било обявено за свято. Минали ромите през това свято място и понеже били гладни, започнали да събират къпини. Наяли се до насита. Като утолили глада и жаждата си започнали да се цапат с къпините до такава степен, че чак дяволът се уплашил от тях. Тогава Господ Бог им се явил и им казал:

- Не е лошо това, че ядохте, защото храната е за стомаха и човек трябва да се храни, за да живее. Лошо е това, че не почетохте моята дума и святото място и се нацапахте с къпините. Затова нека по това да се различавате от другите. Да сте черни, та чак дяволът да бяга от вас. Този маскарлък да бъде ваш.

Това им казал Господ. Затова днес ромите са такива - цапани, гонени, непочитани. Джобовете им са празни, а душите им пълни.

Поискали ромите прошка от Бога - съзнали грешката си. Бог е милостив и им простил като им завещал да бъдат хитри като змията и смирени като гълъба.

Тръгнали ромите с наведени глави, много отчаяни и засрамени. Започнали да хвалят Господа като пеели и танцували:

"В дни на глад и скръб

ти ще бъдеш винаги със нас

защото ти си цар и господар

и на небето и на земята.

Амин"

Древните хора, магическите сили и сушата

Едно време светът бил населен със странни сили, магически. Хората, които живеели тогава се различавали от сегашните. Те били много здрави и високи, живеели поне двеста години, като се женели на сто години – били млади. И били много умни, много учени – самоук учени. На камък и дърво, с точки и черти отбелязвали нещата, които им трябвали.

Случило се така, че веднъж лют змей затворил всички води в една пещера. И настъпила голяма суша. Изгоряло всичко, хората ставали на камъни от сушата. Решила да ги спаси най-хубавата мома измежду хората.

Облякла се тя празнично, взела три паници пипер и три мишки, и отишла в гората край пещерата на змея. Той усетил, че идва човек и веднага излезнал, но като видял хубавото момиче, не я изял, а се спрял край нея и я заговорил. И така, докато говорят, се омаял от пипера и взел да заспива.

– Тука сега си дошла при мене, обаче няма да влизаш в оная пещера. – рекъл змеят. – Ако влезеш в нея, ще станеш на камък!

– Добре, от тук няма да мърдам. – успокоило го момичето.

И змеят заспал. Тя обаче знаела, че всички води са затворени в пещерата и влязла вътре. А там живеела Нощната майка – една магическа сила, която прави нощта.

Момичето пуснало трите мишки и те, нали ходят главно нощем, заиграли се с Нощната майка. Тогава момата хванала Нощната майка в една мрежа, за да не избяга, да бъде дълго време нощ и да не се събуди змеят. После влезнала навътре в пещерата и пуснала водите.

Потекли отново реките, завалели дъждове, съживило се всичко, а хората, които се били превърнали в камъни от сушата, отново станали живи хора.

Предание за Банго Васили

Имало едно време едно дете - циганче. Селото, в което то живеело се намирало до голяма река. От всички неща детето най-много обичало да играе на голямата поляна край селото, онази дето се намирала точно оттатък реката, до моста. Един ден, в началото на годината, както си играело циганчето с другите деца, видяло, че оттатък моста, откъм селото се задава майка му. Зарадвало й се то и се затичало през моста да я посрещне. Не щеш ли обаче, за беда мостът бил прогнил на едно място. Стъпило детето, продънил се мостът и то паднало в реката. Видяла това майката, затичала се, завикала, но нали не можела да плува само стояла край брега и плачела. Събрали се и други хора, но никой не смеел да се хвърли в ледената вода. В този момент обаче наблизо се намирал един овчар - Васил. Той бил куц с единия крак и всички му казвали "Куция Васил". Овчарят видял всичко и без да се замисли, хвърлил се в студената вода да спасява детето. А то вече почти си било заминало. Хванал го и го изтеглил на брега. Запрегръщала го майката и пак заплакала, но този път от радост.

Тръгнали да се прибират към селото, а насреща им търчи бащата на детето - чул той, че синът му паднал в реката. Зарадвал се, че го вижда пак жив и здрав и го попитал:

  • Кой те спаси от ледената река?
  • Банго Васил (Куция Васил). - отвърнало детето.
  • От днес нататък, на този ден, неговото име ще се празнува! - казал бащата

Банго Васил и циганите

Един ден в страната, където живеел благоверният Банго Васили, циганите огладнели и взели да събират къпини да ядат. Явил им се Божият ангел и им казал да утолят глада си, но да не прекаляват с къпините, защото Господ ги е обявил за свещен плод. Но те нали са си весел народ - започнали да пеят, да играят и междувременно се нацапали целите с къпините - станали на черни дяволи. Дяволът като ги видял, самият той се уплашил. Рекъл си:

- Аз съм дявол, дявол, ама те са по-дяволи от мен.

Решил дяволът да им отмъсти и нали си го бива в изкушенията, подмамил ги да минат по един мост. Когато те тръгнали, дяволът разрушил моста и те започнали да падат в реката и да се давят. Тогава благоверният Васил решил да спаси циганите. Излязъл той срещу дявола с молитва: "Махни се, Дяволе, в името на Исус Христос". Оттеглил се дяволът и докато се молел куцият Васил, мостът пак се затворил. Циганите успели да преминат и били спасени.

Затова и до днес, ромите най-много почитат Банго Васили (Куцият Васил), божия спасител.