Ромските общности в България днес

Ромите идват в България по различно време и от различни места. Това е причината днес да съществуват множество ромски общности, различаващи се (повече или по-малко) една от друга.

Първа, в исторически план, е общността на т.нар. йерлии - т.е. местни, уседнали роми. Те са потомци на дошлите през периода ХІІІ-ХVІІІ в. роми, които постепенно усядат и векове наред съжителстват както с българското, така и с турското население. Йерлиите се делят на две големи групи: хорахане-рома (турски роми, мюсюлмани) и дасикане-рома (български роми, християни).

Хорахане-рома са най-многобройната ромска група в България. Те изповядват ислям, премесен с многобройни християнски елементи, като празничната им система включва не само байрамите, но и всички големи християнски празници - Гергьовден (Ерделез), Васильовден (Банго Васили), Тодоровден, Ивановден, дори Коледа и Великден. Говорят романес премесен с множество турски думи, а част от тях използват турски език, заедно с романес. Сред много хорахане-рома се наблюдава преферирано турско самосъзнание - те отричат ромския си произход, но както българското, така и турското население продължава да ги възприема като роми.

Хорахане-рома се делят на множество подгрупи. В Шуменския регион е многобройна групата на кошничарите (с. Мараш, с. Златар, гр. Шумен и т.н.). Изключително интересни са и т.нар. дръндари, или музиканти (Салманово, Ивански, Твърдица). Техният диалект се различава от диалекта на останалите йерлии и затова те не се смесват с другите ромски групи. Пазят ясен спомен за произхода си от Котелския край, поддържат връзки с други дръндари (напр. в Омуртаг, Златарица), единствено те празнуват по оригинален начин Петльовден (Ихтимя или Башнувден) и т.н. (виж: Колев, Крумова, Йорданов 2002: 175,177).

Турчеещите се хорахане-рома в Североизточна България често се наричат просто миллет, поради това, че турското население от този край категорично отказва да ги признае за турци. Най-често миллет се наричат ромите, живеещи в районите, където по времето на Османската империя е имало големи турски казарми. Тогава на ромското население в тези райони е бил даден по-особен статут: те са плащали по-малък данък, занимавали са се с дейности, обслужващи казармата и още тогава са били наречени миллет, като им се е забранявало да се смесват с турците, но статуса им е бил по-висок от този на останалите роми.

В някои райони на Североизточна България ромите с преферирано турско самосъзнание се наричат уста-миллет. Те говорят турски език, но поради нежеланието на турското население да ги признае за роми са започнали да се самоопределят като етнос различен и от ромите и от турците. Извеждат своя произход от неизвестно племе ковачи, идващи от Афганистан, които в последствие станали най-известните производители на оръжие в цялата Османска империя (Marushiakova, Popov ect. 2001: 39-40).

Сред други групи миллет – от Разградски регион са разпространени легенди, свързващи произхода им с арабски племена от рода на Корейшите и пророка Мохамед. Съгласно тези легенди прадедите им се заселили в България още по времето на цар Калоян и това е отразено в надгробни камъни, където години, като 1205 г. С увереност можем да кажем, че тези легенди са една спекулация – на посочените надгробни камъни наистина е записана 1205 г., но не от християнското, а от ислямското летоброене, което започва през 622 г. Следователно посочените дати са от времето на Османската империя – 1827 г. (Marushiakova, Popov ect. 2001: 40).

Дасикане-рома също се разделят на множество подгрупи. Това са например бургуджиите, джамбазите, тужарите и т.н. Сред тях са налице слаби тенденции към българеене, но някои групи съхраняват с гордост ромското си самосъзнание и традиции (Напр. част от бургуджиите в Шуменско се наричат "парпул-рома" - "истински роми").

Втората голяма циганска общност в България са т.нар. калдараши (известни също така като бакърджии). Те идват с "голямата келдерарска инвазия", като първо преминават през Австро-Унгария и Сърбия, поради което често им казват "унгарски роми", "австрийски роми", "сръбски роми" или "нямцури" (т.е. "немски роми"). Разделят се на две големи групи - калайджии и ловари (от унгарското "ло" - "кон", поради което са известни като "конекрадци") и на множество подгрупи.

Калдарашите са едни от най-запазените ромски общности в България. При тях все още съществуват запазени потестарни форми, като циганския съд - мешере, те говорят основно романес, пазят ревностно своите обичаи и традиции. Пищният начин, по който отбелязват Великден (Патраги) и Гергьовден, както и калдарашките сватби често са сочени като едни от най-интересните цигански обичаи в Европа. Източно-православното християнство играе много важна роля в живота на калдарашите и те са ревностни християни.

В Североизточна България техният брой не е голям. Живеят по няколко семейства в село, наред с другото население, като не се смесват с останалите роми. По-големи калдарашки общности има в гр. Смядово, с. Кардам и с. Ковачевец, Поповско и др.

Третата голяма ромска общност в България са т.нар. рудари. Те също идват с "голямата келдерарска инвазия", но за разлика от калдарашите имат преферирано румънско (по-рядко – българско) самосъзнание и говорят старинен вариант на румънски език. По религия са православни християни, макар това да не е така силно изразено, както при общността на калдарашите. Рударите се разделят на копанари и мечкари, като всяка от тези групи има множество подразделения.

Подобно на ромите с преферирано турско самосъзнание (миллет), рударите също отказват да се причислят или да бъдат причислявани към Ромите. Според техните легенди те са потомци на старите власи, които имали държава на Балканите, но след разпада на тази държава се прехвърлили отвъд Дунав и основали Румъния. Сред част от рударите често се среща и друга легенда, свързваща ги с българския етнос – че те са потомци на аспаруховите прабългари (в някои варианти – че са племе, дошло с прабългарите и изработващо техните оръжия). (Marushiakova, Popov ect. 2001: 41-42).

В Североизточна България рудари се срещат в много региони - основно Варненско, Провадийско, в някои Шуменски села (напр. Мътница, Драгоево и др.), в някои Разградски села (напр. Гецово) и т.н.

Фолклорът на рударите е сравнително по-беден (доколкото изобщо такава категория е приложима към фолклора) в сравнение с този на йерлиите и калдарашите. В него има множество румънски заемки и напълно (или почти напълно) отсъстват турски такива.

Произход на ромите

ПРОИЗХОД И ИСТОРИЯ НА РОМИТЕ

 

ПРОИЗХОД: ИНДИЯ ИЛИ ЕГИПЕТ?

Почти всички изследователи днес са категорични, че ромите имат индийски произход, но дълго време се е смятало, че идват от Египет. От там и наименованията „египтяни”, „гюпци”, „gypsies”, „gitanos” и др.

Самите роми, идвайки в Европа са твърдели, че са потомци на изгонени от Египет християни: някои идват от областта „Малък Египет” във Византия; получават статут на мъченици за вярата и биват приети благосклонно в Европа.

Дълго време (до 20 век) ромите в България са смятали, че идват от Египет и са били наричани „египтяни”: легенди за цар Фараон и Египет съществуват сред ромите в България и до днес.

И до ден днешен някои групи цигани свързват себе си с Египет – напр. т.нар. егюпци в Македония и Косово (малка част от тях живее и в най-югозападните части на България) и др.

Индийският произход на ромите е установен на базата на лингвистиката, чрез сравнения между ромския език романес и древноиндийския свещен език санскрит: дописка на студента Щефан Вали, изследвания на Грелман и др.

РАЗСЕЛВАНИЯ НА РОМИТЕ

Не е ясно кога и защо ромите напускат Индия: Повечето историци предполагат, че това става през V-VІ в. от н.е. и е свързано с падането на Гуптската династия и сътресенията в индийското общество.

Първите сравнително сигурни данни за цигански разселвания са персийски и се отнасят към времето на 5-6 в.: шах Бахрам Гур, „зоти”, „лури”

Приема се, че при достигането на източните граници на Византийската империя, циганските групи се разделят на три потока и поемат съответно на север, към Задкавказието (днешна Грузия и Армения), на юг, към Сирия, Палестина и Северна Африка, и третият поток - към Мала Азия, Балканите и Европа. Те биват наречени съответно лом, дом и ром.

В Мала Азия, Кипър, Египет и Палестина и до днес живеят т.нар. „домари”

ЗАСЕЛВАНЕ НА БАЛКАНИТЕ

Поради различните наименования, които са давани на ромите (от византийски и други историци) не е ясно от кое време датират първите сведения за пристигане на роми на Балканите;

Роми (под наименованието "атцингани") със сигурност са описани в “Житие на Свети Георги от Атон” (ХІ в);

Същото наименование – “атцингани” се среща и в по-ранни извори – напр. Хронографията на Теофан Изповедник от началота на ІХ в., но не е ясно дали споменатите в нея атцингани са роми.

Ромите остават на Балканите няколко века преди да тръгнат към Западна Европа: донасят търсени занаяти, работят за манастирите, намират добро препитание, занимават се също така с гадателство и врачуване.

Наречени са „атцигани” – „недокосваеми” поради практикуването на врачуване, което не е прието от църквата.

След османското нашествие и сътресенията на Балканите големи групи роми тръгват към Западна Европа – 15 в.

РОМИТЕ ПРЕЗ ОСМАНСКАТА ИМПЕРИЯ

Нови вълни на цигански миграции на Балканите: с Османската армия и след това

Постепенно ромите преминават от чергарски към уседнал начин на живот: към това ги подтиква и политиката на османска власт.

Повечето роми приемат исляма: ромите мюсюлмани плащат данъка харач в много по-малък размер от ромите християни.

Ромите се препитават с дейности, обслужващи останалите групи население - ковачество, производство на кошници, сечива, музика и т.н. и респективно получават съответните имена - кошничари, бургуджии, дръндари и т.н. По правило ромите нямат земя и „сериозна професия”

Вековете съжителство с останалите балкански народи оказват голямо влияние върху ромския фолклор. В него се вплитат българско-славянски и турско-арабски елементи, които заедно с "изконно-ромските" образуват една колоритна и неповторима цялост

Ромите не са подложени на гонения (като в Западна Европа), но са най-бедната част от населението, спрямо тях има „социална нежелателност”: изключение са групите, обслужващи османската армия (т.нар. „Цигански санджак”, уста-миллет)

РОМИТЕ ПРЕЗ 19 В.

При ромите няма идея за създаване на ромска държава.

Някои групи се включват в борбите на балканските народи: борбата за самостоятелна църква, борбата за независимост (опълченец на Шипка) и т.н.

Нови ромски миграции: от Румъния. Заселват се кадарашите и рударите – „голямата келдерарска инвазия”.

РОМИТЕ ПРЕЗ 20 В. В ЗАПАДНА ЕВРОПА

Нацистите осъществяват цялостна политика на изтребление спрямо ромите: ромския Холокост („Параймос”): над 500 000 роми измират в лагерите на смъртта. В много държави, окупирани от Германия ромите са почти напълно унищожени.

Ромският Холокост не получава международно признание, както еврейския: това започва да се случва едва в края на 20 в.

Постепенно ромите започват да създават свои организации. Този процес достига връх през 1971 г., когато в Лондон е проведен първия конгрес на Международния ромски съюз

На конгреса са приети:

- знаме на ромите

- химн на ромите: песента „Джелем, джелем”

- наименованието „рома” като обобщаващо всички групи

- ден на ромите: 8 април

Поради комунистическия режим българските роми първоначално остават извън международното ромско движение, но след 1989 г. се включват в него.