Един ден в ОУ"Св.Паисий Хилендарски" - с.Сотиря, изпълнен с оптимизъм и вяра

Има едни такива малки уютни места – топли като дом, в които като влезеш и не ти се тръгва. Има и едни такива училища в малки села и затънтени кътчета, до които трудно се стига и никой не знае или не говори за тях, а те са много. Миналата седмица имах щастието да прекарам един ден в едно от тях – Основно училище „Св.Паисий Хилендарски“ в село Сотиря, близо до областния град Сливен. И наистина не ми се тръгваше.

sotiryaНа 20 ноември заедно с образователния координатор Бисерка Димитрова и двама от доброволците ни от Сливен – Жельо Димитров и Жельо Янков, посетихме училището. Още от двора ни посрещнаха усмихнати лица – на деца, учители, та дори и охраната. И докато за мен това отношение беше очаквано към Бисерка, която работи активно с тях, то към мен и момчетата беше изненада. Но още от първата ни стъпка в училищната сграда усетихме една неповторима емоция и нетърпение. Нетърпение да ни покажат и да ни разкажат за всички хубави неща, които се случват там, въпреки проблемите и трудностите, които не са ги пропуснали. Основното училище в село Сотиря през тази учебна година посреща в класните стаи 427 ученици, разпределени в 19 паралелки от I до VII клас. Това е едно от малкото училища, които искат да разширят сградата си, за да има достатъчно место, за да приютят всички деца, които искат да ходят на училище. Директорът е успял да задели около 300 000 лв. от училищния бюджет, за изграждането на допълнителна сграда. Търсят се още 150 000лв. Педагогическия персонал, който се грижи за тези деца наброява 30 педагози с висше образование и обща численост на персонала 41 служители, като ние имахме възможността да се запознаем и да разговаряме с голяма част от тях. На по чаша чай директорът, заместник директорите и част от учителите ни разказаха първо за трудностите, но без да се усети и капка оплакване. Те осъзнават колко важна и значима е работата им да задържат децата в класните стаи и правят всичко по силите си да създадат възможно най-приятната и спокойна среда.

 

            Всяка стая в училището е цветна, шарена, уютна и снабдена сsotirya1 мултимедия и възможност за презентиране. Екипът е слънчев, мотивиран и не се спира и за секунда. Учителите имат постоянно идеи, които искат да осъществят само за да бъде училището по-приветливо място за децата. Поговорихме си и със седмокласниците – искат ли да продължат образованието си и къде, какви пречки срещат и какво мислят за ранните бракове. Доброволците, като ученици от същия етнос, но вече в горен курс, им споделиха как се чувстват в своето училище (ПГТО „Добри Желязков“, Сливен) и как са взели този избор. Говорихме си за това колко важно е средното образование и им разказахме за програма „Равен шанс – достъп до средно образование“, финансирана от Тръст за социална алтернатива, защото често причините децата да отпадат от училище са икономически. А чрез тази програма могат да не се чувстват ограничени в избора си. Както беше и Стефан от същото село, който тази година е 8 клас и получи учебници, за да може да се развива в желаното от него училище (ПМГ Сливен).

sotirya2Освен с учениците се срещнахме и с част от техните родители, като присъствахме на учредяването на Родителския клуб към училището, част от дейностите по проект „Всеки ученик ще бъде отличник – 2“, и избора на председател. За да могат възрастните да участват възможно най-активно, училището е сформирало кът за малките им деца, в който аниматори се грижат за малчуганите. Така родителите могат да се включат в дейностите на клуба, спокойни, че в съседната стая се полагат грижи за децата им. А въпросните аниматори са бивши ученички на училището, които вече учат в гимназии в Сливен и след приключване на часовете се връщат в основното си училище с желание да помогнат. Така остава жива връзката между учениците и училището, младежите са ангажирани и се чувстват полезни. Симбиозата ученици – родители – учители (и училището като институция) беше изключителноsotirya4 видима.

            За родителите беше изключително интересно да говорят и с доброволците – Жельо Димитров и Жельо Янков, за да видят гледната точка на връстници на децата им. Обсъждаха дълго проблема за ранните бракове и конкретни случаи в селото. Момчетата получиха покана от училището да дойдат отново и обещаха, че ще се срещнат с младежи от Сотиря, защото много по-въздействащо е за тях да видят някой близък на възраст, който вече е преминал през емоциите и проблемите, с които те се сблъскват.

 

Тръгнахме си от ОУ „Св.Паисий Хилендарски“ заредени и с оптимизъм, че нещата се случват, макар и трудно, макар и бавно. Без значение къде си, стига да има желание да се работи и да се вярва в успеха на всяко дете, то може да успее.

Деница Иванова

 

logo TSAТръст за социална алтернатива (ТСА) е неправителствена организация, чиято мисия е да се прекъсне порочния кръг на бедността чрез насърчаване на възможности, които помагат на най-непривилегированите граждани на България да постигнат образователен и икономически успех. ТСА подкрепя програми, които със своите почтеност, потенциал за разрастване и прозрачност спомагат за подобряване благосъстоянието на най-бедните хора в България, със специален фокус върху  ромите.