Ема Маринова от Джулюница се срещна с Томислав Дончев в София

emaЗапознайте се с още една  победителка от конкурса, която написа прекрасно есе и бе наградена за това със среща с Томислав Дончев. Ема разбра какво е един ден да си на негово място. Разберете и вие от нея самата:

Днес получих страхотна новина – наградена съм в конкурса „Защо средно образование‘‘. Отначало не можех да повярвам, че ми се случва, но изненадите не свършиха до тук. Предстоеше ми пътуване до град София и среща с Томислав Дончев – заместник – министър председател. Беше много вълнуващо! Веднага се обадих на родителите си и разказах на приятелите си. Всички ме поздравяваха и се гордееха с мен, а аз бях много, много щастлива.

Изведнъж се притесних от срещата с толкова важен човек - как ще си говоря с него, какво ще ме пита? От вълнение не мигнах цяла нощ.

Ето, че дойде дългоочакваният ден. Пътувам до София. С мен са госпожа Христова – директор на моето училище и кака Маги от Амалипе, те ме подкрепят и ми казват да не се притеснявам и че всичко ще мине добре, но аз се притеснявам, разбира се. Щом пристигнахме на автогарата се отправихме към метрото, за да стигнем до центъра. Бързаме за срещата, която ще е в 11 часа. Влизаме в сградата и изведнъж ми стана страшно, но погледнах госпожата, а тя ми се усмихва. Всичко ще бъде наред! Само след минута ще се срещна с Томислав Дончев, когото съм виждала само на телевизията. Вече съм пред вратата, посреща ни Алекс – негова асистентка, усмихва ми се и ме кани да вляза.

В кабинета съм, ето го и него – ръкуваме се, поздравява ме... едвам отговарям от вълнение, но той започва да ми разказва истории – за детството си, за мечтите си, как е учил и какво е работил. Постепенно се успокоявам и започвам да отговарям по-уверено. А господин Дончев искаше да знае всичко за мен – какво уча, какво обичам да правя в свободното си време, за какво мечтая. Разказвам му, а той ми казва, че е прочел есето ми и много му харесало. Почувствах се много горда. Постепенно се отпускам иema1 слушам с интерес неговите разкази, даже си говорим и за готвене, защото аз уча в такава специалност, разказвам му как се прави гъбена супа и от вълнение забравих как се казва моркова. После ме посъветва да уча непременно английски език по-упорито, да уча и да следвам мечтите си и да не се страхувам да променям целите си, но да запомня, че в живота винаги трябва да следвам някаква посока. Ще запомня винаги този съвет и ще се стремя да го следвам! Преди да се разделим господин Дончев ме подканя да го питам нещо. Решавам да му задам въпроса как преминава един негов ден. Разказът му е много интересен – всеки ден започва рано и завършва късно: започва с много срещи и пътувания, трябва да разреши много задачи, да ръководи международни срещи, да разговаря с важни хора. Работата му е много натоварена и отговорна. Разделяме се, а за награда получавам разходка из сградата с Алекс. Много е вълнуващо и красиво. Ще запазя завинаги спомена за този ден и ще го нося в сърцето си.

Почувствах се много специална и горда. Вече знам, че няма да спра до тук, напротив – ще уча, ще мечтая, ще постигам мечтите си!

Автор: Ема Маринова – 8 клас

ОбУ“П.Р.Славейков‘‘, с.Джулюница