Запознайте се със ...Зюмбюла Ламбова

В края на годината искам да ви запозная с някои от младежите, които ни вдъхновиха през 2019г. Те доказват, че няма значение от къде си, какъв е произхода ти или финансовото ти състояние, стига да не спираш да мечтаеш и да се развиваш.

Зюмбюла Ламбова е непрекъснат инициатор на идеи в училище. През 2019 тя бе и посланик за един в Посолството на Швейцария в рамките на инициатива на Център Амалипе, участва в много извънкласни дейности и не спира да търси начини да развива себе си. Повече можете да научите от самата нея...

zumbulaКажи ми коя си ти? Представи се.

Аз съм Зюмбюла на 15 години съм от с. Дълго поле, област Пловдив. Уча в ОБУ "Христо Ботев" в моето село, с професия Деловодство и архив. През свободното си време чета книги или гледам YouTube видеа на английски език. Обичам да танцувам. Когато има какво да говоря, мога да ви говоря цял ден, тоест приказлива съм, но има нещо, което не харесвам в себе си - че съм притеснителна.

Част си от ученическия съвет, нали? Разкажи ни каква е твоята роля там?

В ученическия парламент съм председател. Всяка седмица в сряда събирам парламента и обсъждаме първо какво сме правили, след което заедно решаваме какво ще правим за напред. Основно моята роля е да подтиквам всички членове на УП да мислят и да дават идеи. Всичко, което сме измислили или някой от членовете е решил, го казва на мен; после аз и той го представяме пред УП. А в края на инициативата давам Доклад на директорката на училището какво сме извършили.

Коя е инициативата на Парламента, с която най-много се гордееш?

"Дари храна - дари любов". Тази инициатива скоро яzumbula2 осъществихме. С нея най-много се гордея, защото с това, което направихме, ние зарадвахме много възрастни хора, които са сами. Раздавахме им храна и виждахме щастието в очите им и все повече се убеждавахме, че това което правим, е много добро. Всички, при които отивахме, много се радваха и виждахме радостни сълзи в милите им очички. Отделяхме по 5 -10 минутки на всеки възрастен, говорихме си с тях, разказваха ни как се чувстват.

Осъзнахме, че това беше първата инициатива, в която много повече големи хора се присъединиха към нас; пускаха храна в кутиите, които поставихме; даваха ни съвети. Даже някои от тях идваха с нас до къщите, които не знаехме къде се намират. Инициативата протече много хубаво. Всички бяхме щастливи от това, което правим, и съответно получихме и позитивна обратна връзка.

Звучи страхотно! Дарявали сте храна на възрастни хора от вашето село ли?

Да, защото ние виждахме и знаехме, че се нуждаят от това. Подарявахме им и малки подаръчета за празниците. Не е важно колко е скъп подаръкът, а с какви чувства се дава.

Така е. Как ви приеха хората, когато отивахте в домовете им? Имаше ли такива, които не ви посрещаха гостоприемно?

zumbula3Имаше хора, които се стряскаха, като ни виждаха. Някои искаха да ни дават пари, но ние им казвахме, че това е изцяло с благотворителна цел. Като цяло всички ни приемаха с усмивка на лицето и ни изпращаха със сълзи и бонбони.

В един от случаите съседите ни казаха, че бабата (при която искаме да отидем) е агресивна, а ние когато влязохме с нагласата, че според тяхното изказване, ще ни изгони, се случи точно обратното. Тя се усмихна, почерпи ни с бонбони, порадва ни се и беше щастлива, че сме я посетили, защото нейните внуци не са ходили отдавна да я видят.

Това е прекрасно! Ето че, ако не тръгваш с готова негативна нагласа към хората, те могат да те изненадат приятно

Така е

И като говорим за нагласи, усещала ли си някога негативни към теб? Страдала ли си от предразсъдъците на хората?

Ами не, аз се стремя с всички да се държа еднакво; с всички да се разбирам. Все пак има такива, които мислят, че съм лицемерна или надута. Просто не им обръщам внимание, защото има по-хубави и по-приятни неща, за които да мисля.

В повечето случаи околните ме обичат, защото и аз ги уважавам и се държа добре с тях. А и аз имам навика след запознанство да искам обратна връзка и ако има нещо негативно да се опитам може би да го поправя.

Тоест няма значение от къде си, какъв е произходът ти, стига да се държиш добре с хората?

Да, точно, всички сме хора, всички имаме чувства: когато сме тъжни плачем, когато сме щастливи се усмихваме.

Няма различни - дали ще си турчин, българин или циганин, всички сме еднакви. Има само лоши и добри хора.

И именно, засягайки тази тема, ти беше победител в единzumbula1 конкурс, нали? Как се почувства като разбра, че си от избраните да бъдеш посланик за един ден?

Едновременно чувствах радост, вълнение и може би малко страх. Подскочих от радост! Съобщих на мама и приятели и благодарих на съучениците ми, които ми помогнаха. Разбрах, че когато се трудим, няма нещо невъзможно. И че всяко добре направено нещо получава своето възнаграждение.

Денят, в който аз бях посланик за един ден в инициативата на Център Амалипе, излязох от зоната си на комфорт. Въпреки че в началото бях притеснена от това какво ме очаква, много ми хареса и мина страхотно.

Как те прие посланичката? Какво правихте, помниш ли?

Запознахме се, питаха ме как се чувствам, искаха да им разкажа за мен. За какво мечтая. Посланичката ми разказа каква е нейната работа, какво са направили през годината. Разказа ми също за детството си - къде е учила, къде е била. Пита ме къде уча и какво. Каква искам да стана. Разходиха ме из цялото посолство.

Да кажем, че това е една сбъдната мечта. За какво мечтаеш сега? Какво искаш да ти се случи през Новата година?

Мечтая да завърша образованието си, да стана полицай. През новата година искам да съм по-успешна от тази; да участвам пак в Erasmus+ обмен. Да постигна целите, които съм си поставила. Мечтая да се видя преуспяла в живота и кариерата.

Образованието е най-голямото оръжие, навсякъде ни трябва, но за всичко това трябва да сме здрави, затова за Новата година искам здраве за всички - за моето семейство и за всички хора, които ме подкрепят и ми помагат, без тях нямаше да съм това, което съм.

Пожелавам ти го искрено и съм сигурна, че ще успееш да постигнеш целите си! За финал какво би посъветвала по-малките от теб ученици и младежите, които са застрашени от отпадане от училище по една или друга причина?

Мога да ги посъветвам да са любознателни, да търсят вдъхновението на всякъде и въпреки всичко и всички - да не се отказват. Да правят това, което мислят, че е добро за тях и УСПЕХ!

Автор: Деница Иванова