ТРЪГНА СИ 61-ЯТ ВИПУСК НА СЕЛАНОВСКОТО УЧИЛИЩЕ…

selanЗа първа година седмокласниците завършиха в края на месец юни. Новият закон им отреди много от нещата да се случват за пръв път в българското училище точно с този випуск… И вероятно ще продължава да е така и в бъдеще! Но не това искам да споделя с Вас. Иска ми се отново да поговорим за традицията, която ни пази от превратностите и експериментите на времето.

По традиция 19-те деца с различен етнически произход и възможности заедно сами приготвиха вълнуващите думи, с които да се обърнат към съученици и учители, заедно бяха репетирали песните и танците си. По традиция всички участваха – повече или по-малко.И много се вълнуваха!

Традиция е в този ден с тях да се вълнуват и по-малките ученици. И те дойдоха да ги изпратят, нищо че трябваше да нарушат ваканцията си. Подготвили им бяха изненади, от сърце тъгуваха за раздялата.

Но за мен най-вълнуващо ще остане изключителното уважение, с selan2което спазиха традицията да се сбогуват с училищното знаме. Нямаше формалност или пренебрежение към ритуала. Преди седем години, когато прекрачваха училищния праг, те едва ли осъзнаваха първата си среща с един от символите на селановското училище. Но днес, при раздялата, в този миг на уважение бяха събрани всички чувства и спомени.

И отново по традиция сред изпращащите бяха родители, роднини, съседи и …бивши ученици на училището. Те продължават да се връщат в първото училище на тяхното детство. Влизат в класните стаи и споделят чувствата си, които предизвикват сълзи в очите…

А за нас – учителите, това /отново по традиция/ е най-голямата отплата за труда ни! Защото мисията ни е да даряваме знания и любов!

СВЕТЪЛ И ЯСЕН ПЪТ, КСЪПИ СЕДМОКЛАСНИЦИ!

ПЕТЯ РУСИНОВА