Извънкласните дейности в училище – атрактивен, иновативен и толерантен подход за намаляване отпадането на ромските деца

Галина Вълкова, Пламена Йосифова

ОУ „Св.Климент Охридски“,с.Професор Иширково,област Силистра

ОУ „Свети Климент Охридски“ е училище с опит и традиции, доказало се през годините. До 2000 г. в него се обучават предимно ученици, принадлежащи към двата основни етноса, но закриването на училището в съседното село Йорданово, с преобладаващо ромско население, създаде предпоставка за промяна на етническия състав на нашето училище.Днес в него се обучават 157 ученици, от които 96 роми.Тази тенденция на увеличаване на ромите в началото бе доста стресираща, но така е с всяко ново начало и затова учителската колегия реши, че вниманието и ценностната ни ориентация занапред трябва да бъде насочена не само към социализиране и приобщаване на ромите, а и към изграждане на качества като търпимост и толерантност у всички ученици. Образованието на деца от ромски произход е изключително трудна и отговорна задача, особено за учители, нямащи никакъв опит в това отношение. Нужно беше голямо търпение и постоянство, за да се постигнат успехи в учебно възпитателната дейност.

И тук започна нашето предизвикателство – какви методи,подходи и механизми да използваме, за да направим училището ни привлекателна и атрактивна територия, място, където всички ще се чувстват значими, уважавани и ценени.

Трябваше да създадем пространство, в което всички ученици могат да участват активно, заемайки и отстоявайки своята гражданска позиция, защото към днешна дата голяма част от децата са пасивни наблюдатели на училищния живот, те се страхуват да задават своите въпроси, а мероприятията, в които би трябвало да се чувстват значими и добре приети, водят до отклоняване на техните позитивни емоции.

В тоя ред на мисли проектът „Амалипе”, по който работим от 2010 г., се оказа ключът,който ни отвори вратите към детските сърца на ромите. Позволи ни да преоткрием тяхната дълбока душевност и да се запознаем с невероятната им култура.Литературата,учебниците и помагалата, създадени от тях, се оказаха изключително полезни не само за учениците , но и за нас, колегите.Разбирайки и осъзнавайки всичко това, ние бяхме единодушни, че трудният път, по който сме тръгнали, ще бъде осеян един ден с успехи, но е нужно много търпение,любов и постоянство.

Основните цели, които учителският колектив в ОУ „Св. Климент Охридски“ си постави, са :

-                     осигуряване на толерантна образователна среда, ориентирана към децата;

-                     координация и взаимодействие между обществените институции, училището и семейството;

-                     уважение на човешкото достойнство и грижа за детето като отправен пункт за диалога и разбирателството в училище.

Учебната 2012/2013 г бе наситена с изключително много мероприятия и събития, в които децата от ромски произход бяха не просто пасивни наблюдатели, а активни участници.

Всичко започна с обзавеждането на специална стая с бои и материали, донесени лично от децата. Невероятна бе еуфорията и ангажираността им, защото в нея те щяха да се чувстват свободни и щастливи да творят и реализират своите идеи.Децата бяха инициатори и изпълнители по обзавеждането и боядисването на стаята, именно затова тя бе и толкова ценна за тях.В нея те свободно можеха да разговарят, да се запознават с ромската култура и изглаждат трудностите при усвояването на българския език.

Подготовката по откриването на учебната година се осъществи точно в тази стая.Рамо до рамо българчета, турчета и  ромчета учеха своите стихове, припяваха песните си и оформяха букетите, с които щяха да изненадат любимите си учители.

Първото голямо събитие за всички бе празникът на училището ни, носещо славното име „Свети Климент Охридски“.В негова чест колегите си поставиха грандиозната цел ангажирането на повече деца от ромски произход в своите идеи.На този празник те нямаха вече поддържаща роля, а бяха включени активно в сценки и рецитиране на стихове.Една изключително трудна и отговорна задача, но именно това бе пътят към тяхното приобщаване.Не може да се отрече ентусиазма им в изпълнението на песните и танците, с които най-талантливите ученици обраха аплодисментите на публиката.В края на деня бяха пуснати 125 балона, пълни с хелий, защото училището ни навърши точно 125 години от основаването си.Незабравим и задълго запомнящ се момент бе възможността на децата да се насладят на тази политаща красота.

За деня на толерантността учениците от ИКД „Ромски фолклор“ участваха в конкурса „Дъга на толерантността” за рисунки, организиран от община Силистра. Там те спечелиха една първа, една трета и две поощрителни награди, след което бяха поканени да се включат и в концерта. Децата представиха ромската общност чрез стихове на техния език, което силно впечатли публиката., а танците бяха кулминацията на този мини спектакъл. Учениците от ИКД бяха силно въодушевени, не заради самото участие, а затова, че успяха да покажат многообразието на ромския фолклор пред емоционалната публика.

Неусетно наближи и Коледа.За първи път в нашето училище се заговори за едно по-мащабно и запомнящо се мероприятие, но никой не знаеше в какво точно да се изразява то. Затова в началото на месец декември ученическият парламент, който имаше представители от трите етноса, се събра и след дълги и спорни дебати взе единодушно решението, че Коледа ще бъде отбелязана с благотворителна акция под мотото „Деца даряват на деца“. Всички ученици, независимо от своята етническа принадлежност, се обединиха около идеята да доставят радост на мъничетата от детска градина „Детелина“ в съседното село Йорданово, където са учили голяма част от нашите ученици и откъдето очакваме бъдещо попълнение. А какво по-хубаво може да получи едно дете, ако не играчка! Затова от всеки клас бяха сформирани екипи, които да организират, агитират и съберат всичко, донесено лично от учениците. Нямаше дете, което да остане безразлично към тази идея, дори и родителите се включиха, ушивайки чувалите, където да бъдат прибрани играчките. В рамките на две седмици бяха събрани над десет чувала с играчки, моливчета и блокчета за оцветяване. Не може да се опише с думи изражението по личицата на децата, когато видяха Дядо Коледа и Снежанка, носещи чувалите със себе си. Това бяха едни малки мигове на огромно щастие и удовлетворение от грейналите като слънца очички на децата, които остават незабравими.

И ако за Коледа бяха ангажирани всички, то на Банго Васил бе отделено по - специално внимание само на ромите, защото турчетата и българчетата бяха публика. Идеята бе те да останат изненадани от възможностите на своите съученици, от костюмите, с които ще се облекат, от танците, които ще подготвят и песните, които ще изпеят. Също така беше подготвена и специална трапеза с характерни ястия, които те поднасят на празника Банго Васил, а родителите на участниците дойдоха лично, за да се включат в подготовката на празника.

За Баба Марта батковците и каките в училище предложиха няколко идеи, които успяха да реализират с помощта на родителите си. Първата идея беше Работилница за мартеници, в която родителите показаха как са изработвали навремето своите мартеници, как са боядисвали преждите в бяло и червено, а децата от групата на Амалипе изработиха мартеници за всички ученици от първи до четвърти клас. Беше организирана и изложба в центъра на селото с най-нестандартните и атрактивни мартеници. Не забравихме и нашите приятели от село Добротица, на които подарихме мартеници, а специално подготвена изложба украси фоайето на пилотното училище. Това наше гостуване се осъществи точно на 1-ви март, а местният вестник „Силистренски бряг“ отрази съвместното събитие на своите страници.

Трети март беше отбелязан под формата на състезание, в което ученици от горните класове, разделени на два отбора, показаха знания и умения, придобити през годината. И каква бе изненадата, когато най-малките участници в групата на Амалипе влязоха, преоблечени като четници. Песента, която изпяха, съчетана с танца, който изиграха, повдигна тонуса и настроението не само на публиката, но и на самите състезатели.

От две години нашето училище организира етноревю. На него представители на трите основни етноса дефилират с характерни за тях тоалети, а по един ученик запознава публиката с обичаите и празниците, на които се обличат тези дрехи. Следва дискотека, на която емоцията и позитивизмът прерастват в един чудесен празник.

Но може би най-очакван от всички ромски деца празник е 8 април, защото тогава, благодарение на проекта Амалипе, ние осъществяваме едни много мили срещи с учениците от село Средище. Невероятна атмосфера, ведро настроение, много нови запознанства. Всичко това го обединяваме в един празник на ромите.

Ден на Земята - 22 април. Тази година той бе наситен с много мероприятия. В началото на месеца най големите ученици в нашето училище организираха акция за събиране на хартия, с парите от продаването на която щяха да се закупят кошчета за отпадъци. Родителският актив също се включи в опаковането и продаването на хартията, а по тяхна инициатива бе извършено пресяване на цветята в класните стаи, почистване на двора и градинките около училище. Това бе един чудесен пример за нашите деца,защото само когато деца, родители и училище работят заедно, се постигат добри резултати. Заедно със своите учители децатанаправиха изложба с природни материали, а самият ден бе отбелязан със засаждането на дръвчета и ревю с тоалети, направени от отпадъчни материали. Гости на този наш празник бяха децата от село Добротица, които също участват активно по проекта.

Девети май. Как започна подготовката за Деня на ученическото самоуправление? В средата на месец април учениците от горните класове сформираха екипи, които на следващия ден направиха първото си работно съвещание. На него те единодушно определиха целите, от които ще се ръководят в избирателната си кампания. Учениците трябваше да изработят агитационната платформа на своя екип, която включваше постери, брошури и диплянки, организиране на конкурси и състезания. И тук родителите бяха активно включени, защото споделяха какво е било образованието, когато те са били деца и какво трябва да се запази и съхрани днес. Постерите на учениците не включваха нереални и неосъществими желания и предложения. Напротив, те успяха да представят истинските проблеми на учениците днес и какво щеше да се промени, ако имаха властта да го направят. Най-очакваната проява се оказа обаче пресконференцията на 07 май, която щеше да завърши с дългоочакваното гласуване. Тогава щеше да се разбере кой екип се е справил най-добре и е успял да привлече към своята кауза най-много ученици. На 9 май ученичката с най-много гласове зае поста „директор”. Управленският екип реши този ден да бъде и „ Ден на отворените врати “. Училището беше пълно с родители, които имаха възможност да си изберат в началото на часа дали ще са ученици или гости в класа. В края на учебния ден новият директор организира дискусия, на която присъстваха учители, родители и ученици от избирателните щабове на класовете. На нея всички изложиха впечатленията си от изминалия месец, чиято кулминация беше Денят на самоуправлението, а учителите доказаха за пореден път, че не се страхуват от предизвикателства, защото те са водещи за личностното и обществено изграждане на ученици и учители.

Фестивалът „Отворено сърце“ е дългоочакван и желан от ромчетата по много причини. На него пеят, танцуват, запознават се със свои връстници в една нова, непозната, вълнуваща и различна за тях среда. Участието в него е награда за ученици, нямащи отсъствия през годината и показали напредък в усвояването на българския език. „Отворено сърце“ е стъпка и в мисленето на родителите на тези деца. Едва когато се сблъскаш с подобни проблеми, осъзнаваш колко е трудно да убедиш ромите да напуснат своята среда, отваряйки сърцата си към един нов и различен за тях свят. Всичко това се случва, благодарение на фестивала „Отворено сърце“ във Велико Търново.

Само така, включвайки се в живота на училището чрез мероприятия, различни от задължителните учебни часове, ромите се научават да решават проблеми, да преодоляват езиковите си страхове, да поемат отговорност за своите действия и решения. За тяхното приобщаване е нужно не само време и постоянство, но и много любов и желание от страна на всички институции. Този мини проект успя да включи ромите в училищния живот, давайки им възможност да изразят своята гражданска позиция и да им вдъхне повече самочувствие и увереност. Те се почувстваха значими, превръщайки се в равностойни участници на демократичния процес в училище.

Статията е поместена в сборник "Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище", Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014