Училището – медиатор за приобщаване на учениците от ромски етнос

Станка Коева, ОУ „Отец Паисий”, с. Равна гора

Училището е институция за социализация на подрастващите. То не е просто и само място за обучение, за преподаване и оценяване. То е център, който организира процесите на социализацията в сътрудничество с всички граждански структури. Този център ще бъде действащ, ако проявява всекидневна активност, ако работещите в него живеят с разбирането, че от него тръгват и зависят важни за нацията и държавата ни неща, най-важното от които е не само образованието, а формирането на гражданина: активен, самостоятелен и отговорен.

Една от функциите на училището е да спомага за създаването насправедливо и толерантно мултикултурно общество. На какво точно да учим децата, за да могат сами да допринесат за това? Може би интуиция и тактика? Но за да ги имат и да могат да анализират дори малките промени в обществото и да обмислят всички възможни решения, на учениците им трябва сериозно и качествено образование.

Училището има ясно съзнание за отговорната си мисия и може да я изпълни със съдържание.

Просперитетът на един народ зависи от обединението на всички граждани, независимо от техния пол, раса, религия, етническа или друга принадлежност. Непознаването на бита, историята, културата на другия, като правило, предизвиква недоверие, отчужденост, пренебрежение, а в някои случаи и открита враждебност. Често в това се крият конфликти между мнозинството и малцинството, между представителите на различни етнически групи. Настоящият век изисква мирно съвместно съществуване, взаимно уважение и зачитане на другостта.

Проблемите, свързани с етническите малцинства и по-конкретно, обучението и възпитанието на ромските деца изискват специални грижи и усилия: конкретна и съобразена със съвременните реалности образователна политика.

Осъществените промени в българското образование са добро начало за по-добро бъдещо развитие на образователната ни система.

Образователната интеграция на ромските деца е ключова за равноправното интегриране на ромите в българското общество. Тя е неделима част и необходим елемент от процеса на модернизация на българското образование: без образователна интеграция на ромската общност българската образователна система би останала чужда на един голям процент български граждани и не би могла да отговори на европейските изисквания за включващо образование. Образователната интеграция е важна предпоставка за цялостния процес на модернизация на ромската общност. Осигуряване на равен достъп и равни възможности за образование и интегриране на деца от различен етнически произход са сред приоритетите на държавната образователна политика. Тук е ролята на училището като медиатор.

Едно от предизвикателствата на нашето съвремие е работата с представители на етническите малцинства, които са обект на предубеждения, породени преди всичко от тяхната различна културна идентичност, както и от техния социален статус. Много често се забелязва по-ниска степен на образованост у представителите на етническите малцинствени групи, както и ранното им отпадане от образователната система на страната.

Всички трябва да обединим усилията си и да дадем равен шанс за качествено образование и по-добър живот на ромските деца. За целта е необходимо да убедим родителите им каква е ползата от образование, за да имат техните деца утре по-добра реализация в живота.

Защо е важно детето ни да учи и да получи добро образование?

Най-простият отговор е: за да живее добре, да избере професия, да има с какво и как да се изгради като личност, да бъде уважаван от другите граждани и да може по-лесно да търси късмета си по света.

Образованието помага на човек да мисли по-добре, да се грижи за себе си, за своето здраве и благополучие, да взема решения, да бъде независим, сам да определя какво е добро за него, да прави своите житейски избори. Образованието помага да се научим да живеем добре и заедно с другите хора – и в семейството, и в квартала, и в обществото, като се опитваме да ги разберем и като зачитаме тяхната независимост; да се научим да работим с другите хора и да се справяме заедно с тях в конфликтни ситуации – в дух на взаимно зачитане, разбирателство и мир.

Остро възниква проблемът за интеграция на децата от етническите малцинства в училище и проблемът за интеркултурното образование.

Положителните нагласи на хората не се заучават, а се формират в ранна детска възраст – от семейството, детската градина, училището, медиите, приятелската среда. И като резултат – приемането, уважението, зачитането на другия, носител на различен от твоя културен модел – език, история, обичаи, вяра, традиции. Колкото по-рано децата стигнат до „откритието”, че всички хора имат еднакви ценности, почитат еднакви добродетели, радват се на еднакви положителни качества и отричат отрицателните, толкова шансът да възпитаме толерантно поколение е по-голям.

Динамиката на времето, в което живеем, ни поставя пред много предизвикателства. Необходимо е да имаме ясна представа как организираме образователното пространство, как конструираме педагогическото взаимодействие, кои са най-устойчивите принципи в нашата работа и как постигаме образователните цели.

Изложените съображения наложиха необходимостта от прилагането на модели, подходи и методи за интеркултурно образование при работа с ученици от ромски етноси ролята на училището като медиатор /посредник/ за задържането и приобщаването им в училищната институция.

Целта на доклада е да се идентифицират проблемните моменти в училището и да се посочи ролята на училището като институция за приобщаването на деца от ромски произход, осигуряване на равен достъп и равни възможности за образование, повишаване мотивацията за учене, задържане на децата в училище да припознаят институцията като своя, привличане на родителите като активни партньори с идеи и съпричастност към проблемите.

Макар и твърде бавно, в образователната ни система все по-сигурно се налага като основен подход идеята за интеркултурно образование. Този подход се прилага към културни общности, които по силата на някакви обстоятелства съществуват паралелно. „Цели се те да се идентифицират една с друга, без от това да „страда” идентичността на която и да било от тях. Идеалът на интеркултурността е хармонизиране на културните различия, а не тяхното омаловажаване, премахване. Пътят към този идеал е общуването – диалогът между културите” (Андонов и Макариев 1996, с. 5)

Интеркултурното образование трябва да се организира чрез интеркултурното обучение, чрез възпитание в дух на мир, солидарност, емпатия. Някои от основните му цели са:

√ приемане и уважение на културни различия;

√ развитие на комуникацията между индивиди, групи, общества, за да се направи тя по-позитивна и обогатяваща всички;

√ възпитание в интеркултурен дух, а не доминиране на една култура над друга;

√  взаимен обмен на ценности, отричане на национализма, етноцентризма;

√ разбиране и зачитане на уникалното етническо и културно наследство.

Една добра образователна система е необходимо да уважава и включва културните различия. Учениците имат по-голямо желание да учат, когато техните култури са уважавани и отразени във всички аспекти на учебните програми. Програмите, които приемат и уважават детската и семейна идентичност, съдействат за самоуважението на децата и развитието на позитивна лична и социална самоличност.

Това е промяна, която благоприятства начина на учене и развитието на умствените способности на учениците, ориентирана към пълното опознаване на света. Такъв подход дава възможност на учениците да осъзнаят и използват собствената си уникалност, да развиват умения, които им позволяват да реагират успешно на негативни случки.

Задачите са:

  • Разкриване на практически приложими форми за приобщаване на учениците от ромски етнос чрез включване в ИКД и форми на СИП, чрез участие им в проектни дейности към Център „Амалипе” - гр. В. Търново и ЦОИДУЕМ;
  • Да се създаде модел за толерантност и защита на учениковата личност в условията на мултикултурна образователна среда чрез опознаване традицията и бита на етносите;
  • Да се представят педагогически технологии за реализиране на интеркултурното образование в училище;
  • Осъществяване на интеркултурен диалог между ученици, родители, учители и общественици от различни етнически и религиозни общности;
  • Прилагане модел на стратегия за равен достъп до образование, толерантност и защита на учениците от ромски етнос, в условията на интеркултурното училище.

Училищната институция има активна роля в процеса на приобщаване. Училището е „оценяващият” медиатор и целенасочено контролира и предлага възможности за преодоляване на трудностите и противоречията, възникващи по повод на образователния процес. Търси решения за осигуряване на необходимите условия за създаване на подходящ психоклимат с цел постигане на възможно най-високо качество на обучението. Като медиатор трябва безпристрастно да подпомага страните в търсене на решение за равни възможности и удовлетворяване на потребностите.

Като медиатор училището следва следните принципи: доброволност, неутралност, поверителност, равнопоставеност, безпристрастност, независимост.

Училището е институцията, която се гради на хуманните ценности: доверие, свобода, уважение към личността. Сега, когато протичат реформите в образованието, когато се говори за десегрегация на деца с малцинствен произход, педагогът не бива да допуска ситуация на проява на неравенство сред децата в правата и задълженията. Различието в национално-етническите особености, на които учениците често придават оценъчен оттенък, семейният ред, традициите слагат определен отпечатък върху поведението и на взаимоотношението на децата с обкръжаващите го. Ние, педагозите, сме тези, които трябва да научим учениците на умения за комуникация. Много важно е да ги възпитаваме в толерантност – търпимост, признаване правото на уважение на личността, които отварят пътя към мира и културата. Културата е резултат от обучението, а възпитанието е обучение, на основата на което лежат културните ценности на обществото: правата на човека, демокрацията и толерантността.

Обучението в толерантност, в това число и етническа, в поощряване образованието на деца от малцинствен произход трябва да започне още в началните класове.

Изключително важна е ролята и сложна е функцията и мениджърските умения на управляващия училището – ДИРЕКТОР. Дали той ще успее да сформира преподавателски екип, който би могъл да надрасне, надживее и преодолее наследените в себе си предрасъдъци по отношение на различния етнически състав на обучаваните в училището ученици?

Главнароля в процеса на образование на децата в мултиетническа среда има личността на учителя. Природната емоционалност, склонност към експресия, образно възприемане на света – това са особеностите на децата с ромски и турски произход, които трябва да има предвид обучаващият ги педагог. Дружбата му с ученика е крехка и лесно може тя да се разруши.

Учителят трябва да направи така, че децата да не чувстват качествената разлика в училищната си готовност, да не се отбелязват слабите им страни. За децата билингви предучилищното образование е задължително. Но често децата на сезонни работници роми - скитащите деца, идват в училище без завършено такова и на различна възраст. Друг проблем е сезонната детска градина, закриването на която става причина нашите учениците да стават бавачи на по-малките си братчета и сестричета. Изходът е: да бъдат наши гости и да намираме положителното в тази ситуация – ще опознаят училищния живот и ред преждевременно, в резултат на което ще запалим предварително пламъчето на познанието в тях; да се помага на изоставащите ученици да не губят вяра в силите си, интереса към учението, желанието да се занимават, като се съставят индивидуални занятия; да се укрепи авторитета на тези деца в клас, да се работи върху взаимопомощта и другарските взаимоотношения. Учителят в подобен клас ще трябва да отстъпи от единството на изискванията си към децата в учебно-възпитателната работа, да подхожда към оценката на знанията и поведението строго диференцирано. В този случай трябва да създава ситуации на успех, облекчена натовареност и личностен подход. Учителят трябва да овладее и допълнителни знания, които са пряко свързани с етнокултурните особености на своите питомци:

Даване в часовете по литература, музика, човекът и обществото, часа на класа и в часовете за самоподготовка допълнителни знания за ромската култура;

Четене и обсъждане на приказки, на нрави и обичаи от техния фолклор. Съвместно отбелязване на традиционните празници;

Занимания по етносни танци и музика;

По-задълбочено проучване и приближаване до интимния свят на детето;

Отделяне на повече внимание на проблемите на всяко дете;

По-умело организиране свободното време на децата, разширяване обхвата на дейностите, които всеки педагог планира сам;

Отделяне на повече време за общуване в свободни дейности, в по-непосредствена среда, опит за съпреживяване на емоционални състояния с децата.

Без родителска подкрепа проблемът с образованието не може да се разреши!

Често родителите не настояват детето им да продължи учението си, т.е. по-добре да печели пари и по такъв начин те подсигуряват по-нататъшното понижаване на неговата самооценка в развитието му. Семействата на децата от малцинствен произход обикновено точно определено реагират по повод училището: или искрено се доверяват на учителите и напълно ги подпомагат, контролират посещението на децата си в училище, или обратно, скептично се отнасят към педагога, или към цялото учреждение. Всяко дете се нуждае от подкрепата на родителите си. И в същото време особеностите на всички неблагополучни семейства често способстват за неблагоприятното развитие на взаимоотношения между родители и училище. Постоянните вътрешни проблеми в семейството изключват интереса на родителите към училищния живот на децата. Показатели за това са: непосещаемост на родителски събрания, неподписани бележници, неосигурени учебни помагала.

Твърденията в доклада са на база работа и наблюдения от ученици от три етноса – ромски, турски и български, с родители, представители на същите етноси, и учители, работещи в училище ОУ ”Отец Паисий”, с. Равна гора, общ. Созопол. Дейностите на училището по проекти към ЦМЕДТ „Амалипе”гр. В. Търново и ЦОИДУЕМ-гр. София и успешното партньорството с други училища доказаха положителния ефект от прилагането на формите на интеркултурното образование.

Представям Модел на стратегия за равен достъп до образование, толерантност и защита на учениците от ромски етнос, в условията на интеркултурното училище, прилаган в ОУ „Отец Паисий”, с. Равна гора, общ. Созопол, обл. Бургас.

Предложеният модел е следствие и е съобразен с реалностите, в които живеем – финансов недостиг на държавата и общините, неподготвеността на училището да посрещне ромчетата, неубедителната мотивация на родителите на учениците и от двете страни, липсата на добре обучени учителски кадри за убедителна работа в условия на многокултурност, липсата на координация от редовия учител през училищното ръководство, общината, РИО, МОМН за общи усилия в процеса на организация и управление на процеса на десегрегация. Чрез него ще се създадат реални предпоставки и механизми за противодействие на асимилацията на ромските ученици в новата образователна среда.

Моделът дава възможност за среща между ромските, българските и други ученици, техните родители и учители и водещите общественици в населеното място. Организира се предварително проучване за предпочитаните извънурочни дейности от страна на различните ученици, които да позволяват интеркултурна работа. Най-мотивираните родители също се привличат към интеркултурното училище. Те стават основата на едно родителско интеграционно ядро, което постепенно мотивира и интегрира всички родители. Учителите от интеркултурното училище повишават собствената си квалификация, чувствителност и знания чрез подходящи интерактивни и традиционни форми на обучение при отворени врати за техните колеги от училищата в съседните населени места. Така се оформя и постепенно разраства още едно интеграционно ядро – на учителите. И последното ядро, което трябва да привлича и интегрира в себе си, това е на обществениците – лидери на различни институции, представители на администрации, интелектуалци, бизнесмени. Така в дадено населено място се формира едно пространство, където учениците и възрастните могат свободно и спокойно да развиват своята чувствителност към другостта, да натрупват знания за нея, да усещат ценността на единството и многообразието.

При успешна работа интеркултурното училище се превръща в естествен трамплин за ромските ученици към българското училище. Доверието между ученици и възрастни с различен етнически произход и с различно вероизповедание постепенно се превръща в най-големия гарант за опазване на етническия и религиозния мир в училището.

Този модел може да се прилага във всяко населено място, където ромската или друга етническа група живее изолирано от другите, децата им се учат в отделно училище и е необходимо да им се даде по-добър шанс за развитие. Едновременно с това той е подходящ и за всички населени места, в които съжителстват хора с различно вероизповедание и принадлежат към различни етнически общности.

Моделът има развиващ характер.

Целеви групи:

Учениците

Създават се различни обучителни групи, в които може да се работи с елементи на интеркултурното образование. Възможности за това дават направления като изобразителното изкуство, учебен театър, литературознание с издаване на детски вестник, фолклорно пеене, хореография и други. Стремежът е в тези групи да попадат талантливи деца, принадлежащи към всички етнически и религиозни общности.

В ученическите групи, чрез нарочно подготвени интерактивни и стандартни форми на работа, от една страна, надграждат своите познания от училище, а от друга – постепенно опознават историята и културните традиции на ромите и другите представени етнически и религиозни общности в населеното място. Когато се натрупат достатъчно знания, се преминава към тяхната публична изява чрез езика на танца, словото, песента, театъра. Избират се подходящи празници – Коледа, Байрам, Гергьовден, 8 април – Международен ден на ромите. Това са и дните, в които интеркултурното училище ще има свой общ организационен живот. Заедността е ключовата форма на работа и гаранция за недопускане на грешки.

Ръководителят – трябва да умее да организира, координира и направлява цялостната работа на модерното училище. От друга страна, той трябва да бъде изграден специалист по интеркултурно образование, да има афинитет към заедността и висока чувствителност към другостта. Заедно с уменията му да работи в екип, той трябва да даде възможност на учителите да се освободят от страховете и инерцията на стандартното училище и да превърнат своята свобода в осъзната необходимост за успешна работа. Ръководителят трябва да бъде всепризнатият лидер на модерното училище, безспорният авторитет, човек с развито чувство за отговорност и висок морал.

Учителите в интеркултурното училище

Освен добри специалисти в сферата на своята пряка специализация учителите трябва да бъдат авторитети в областта на интеркултурното образование, да обичат работата с децата, да познават добре интерактивните, стандартните и други методи за работа в условия на многокултурност, да имат добра нагласа за екипна работа и висока чувствителност към културата на различните, да могат да носят отговорност пред учениците и техните родители.

Родителите на учениците

На всички тях се предлага участие по собствен избор в живота на училището в следните направления – обучителни семинари за овладяване на умения за по-добро родителстване, опознаване правата на децата съгласно приетите в България и Европа стандарти за запознаване с етнокултурните и религиозни различия между хората в населеното място чрез обмяна на опит и информация като родители и носители на различни култури.

Обществениците

Много е важно да се спечели тяхната поддръжка, защото в противен случай на организаторите на интерактивното училище ще се наложи да се въртят в порочен кръг и отделят значителна част от творческата си енергия и от времето си за защита от нападки с различен характер. Включвайки ги в обучителните семинари, в общите празнувания, давайки им възможността да се чувстват важни и значими в живота на училището, те стават най-близките приятели и поддръжници на идеята за заедността.

Очаквани резултати:

√ Знания:

Придобиване на представа за културата на другия;

За поведение в социална и природна среда – ежедневна и празнична; начини за отбелязване на местни и национални празници;

Конкретни представи за национални символи, национални празници, лични празници;

Конкретни представи за своите права и отговорности.                                            

√ Умения:

Описва и обяснява своето и на обкръжаващите го поведение;

Идентифицира се със социални общности и сравнява норми на поведения;

Интегрира се чрез комуникация и общуване в междуетническо пространство;

Приема еталони за общочовешки добродетели.

√ Отношения:

Проявява уважение, отзивчивост, толерантност, родолюбие и ги оценява в различни общности;

Партнира и сътрудничи на връстници, учители и възрастни;

Преживява значимостта на национални и европейски празници;

Усвоява общочовешки ценности – хуманност, милосърдие, толерантност, вежливост, доброта, отговорност, човеколюбие, честност, уважение, взаимопомощ.

Така интеркултурното училище се превръща в непринуден посредник /медиатор/ в процеса на опознаване между малцинството и мнозинството, с което се подпомага еволюирането на нагласите и мотивацията на учениците и възрастните към процес на истинско взаимно приобщаване.

ЛИТЕРАТУРА

  1. Нунев, Й. Ромите и процесът на десегрегация в образованието,С., 2006 г., с. 36
  2. Кючуков Хр., Колева В. Интеркултурното образование на ромските деца. С., Иктус Принт, С., 2004 г.
  3. Нунева Д. Образованието и ромската общност в измеренията на мултикултурализма. С. 2003 г.
  4. Образователна и културна интеграция на ромските деца. Сб-к с научни доклади, Дупница 2008 г.
  5. Образователна и културна интеграция на ромските деца. Учебно – методическо пособие. Дупница 2008 г.
  6. Чавдарова –Костова С., Интеркултурно възпитание, С., 2001 г.
  7. Герганов Е., Кючуков Хр., Образователните нагласи на ромите в България, С., Тилия, 1999 г.
  8. Иванов И., Проблеми на интеркултурното образование, Ш., Аксиос, 1997 г.
  9. Коев Кр., Проблеми на интегрирането на учениците от малцинствените общности чрез обучението по БЕЛ, Сп. „ Български език и литература”, бр.6, 2006 г.
  10.  Кючуков Хр., Марушиакова Е., Попов В., Христоматия по ромска култура”, Иктус Принт, С., 2004 г.
  11.  Деметер Н., Ромите: мит и реалност, Иктус Принт, С., 2005 г.
  12.  Вълчев Р., Книга за родителя, За образованието и възпитанието на детето, Ц-р „Отворено образование”, С., 2004 г.
  13.  Ръководство на обучителя, съвместен проект на ETUCE и Синдикат „Образование” към КТ „ Подкрепа”, Развитие на недискриминационно качествено обучение за ромските деца”, С.
  14.  Иванов Г., Иновативност в управленския процес в образователните институции, които успешно интегрират малцинства, Кн. „ Организация и управление на училището и ДГ”, бр. 5, 2008 г., с. 42
  15. Ходжа У., Дискриминационни комплекси у подрастващите роми и преодоляването на тяхната негативна функция чрез социализацията в училищната система, Кн. „Организация и управление на училището и ДГ”, бр. 5, 2008 г., с. 130
  16.  Миленкова В., Социализация и образование, Кн. „ Организация и управление на училището и ДГ”, бр. 5, 2008 г., с.147
  17.  Закон за народната просвета, Д.В., бр.74/15.09.2009 г.
  18.  Закон за закрила на детето, Д.В., бр. 69/05.08.2008 г.
  19.  Закон за защита от дискриминация, Д.В., бр. 69/05.08.2008 г.
  20.  Конвенция на ООН за правата на детето, 1989 г., подписана от РБ 1991 г.
  21.  Конституция на РБ, бр.78 от 26.09.2006 г.,с.1
  22.  Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план, Д.В., бр. 74/15.09.2009 г.
  23.  Наредба №6/19.08.2002 г. за обучение на деца със специални образователни потребности и /или с хронични заболявания
  24.  Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, МОН, 2004 г.
  25.  Рамкова програма за равноправно интегриране на ромите в българското общество, Реш. на МС от 22.04.1999 г.
  26. INTERNEThttp://storage.pomagalo.com, Може ли да се управлява етнокултурата в училищната институция?, Есета по Педагогика, 2008 г.
  27. INTERNEThttp://storage.pomagalo.com, Решаване на конфликти в училище в мултиетническа среда, реферат, 2008 г.
  28. INTERNEThttp://www.baadr.com/news/news.php?newsid=9, посредници/ медиатори
  29. INTERNEThttp://www.baadr.com/mediacia.php, медиацията – свобода и отговорност

Статията е поместена в сборник "Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище", Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014