Дейности за ограничаване отпадането на ромски деца от училище

Красимира Димитрова

ОУ„Генерал Карцов”, с. Христо Даново, общ. Карлово

Още в средата на 20 век правото на образование е провъзгласено за едно от фун­даменталните човешки права. В приетата от ООН Всеобща декларация за правата на човека се прокламира, че „всяка личност има право на образование”.[1]

Резултатите от различни изследвания показват, че въпросът с отпадащите е най-сериозен сред децата от ромски произход. При останалите етнически групи – на българите и турците, този проблем също съществува, но неговият обхват и трудностите не са така значими, както при ромите.

Семействата на отпадналите от училище ученици от ромски произход най-често разчитат на временна заетост, месечни добавки за деца и социални помощи. Едва 30% от тези семейства се издържат от доходи, идващи от постоянна работа.

По отношение на образователното равнище на родителите на децата, отпаднали от училище, се установява, че то преимуществено е ниско (начално, основно) или са без образование.

Доколкото при ромите са съхранени традиционният начин на живот и ценности, модерна институция, училището, се възприема като не особено подкрепящо модела на социализация на младите членове на ромския етнос. Етнокултурната специфика на ромската общност като причина за отпадане от училище е свързана с ранните бракове при момичетата, които по традиция спират да посещават училище на около 12-13 години. Друга етнокултурна причина за отпадането на децата от ромски произход от образователната система е разбирането, че училищният успех и образованието за тях не са привлекателни, защото не са свързани с непосредствена практическа полза. Резултати от различни изследвания установяват, че доста от родителите от ромски произход смятат: „Нашите деца нямат нужда от образование”. Сред учителите пък се споделя мнението, че родителите и децата от този етнос „не виждат полза да учат” и че ромските деца „трудно се адаптират към училищната среда”. Икономическите причини като основаниезаотпадане отучилищезаематсериозномясто в изследванията и се проявяват в няколко посоки. Според децата, които са отпаднали от училище, те са следните:

ОТГОВОРИ

БЪЛГАРИ

ТУРЦИ

РОМИ

Защото трябваше да помагам вкъщи, да работя в домашното стопанство или други дейности

11,7

10,2

12,8

Нямахме пари за учебници, тетрадки и учебни пособия

16,1

20,3

26,,3

Нямах подходящи дрехи и обувки

10,3

16,9

21,7

Отново се вижда, че децата от ромски произход са най-силно засегнати от влиянието на икономическите причини. Изтъкването на икономическите фактори като причина за отпадането на ромските деца е още по-значимо в отговорите на изследваните родители. Като цяло икономическите притеснения, бедността, безработицата на родителите, пониженият стандарт на живот засягат цялото население на страната и поставят децата в затруднена битова ситуация. Резултатите от това изследване и подобни на него обаче показват, че в най-голяма степен икономическите условия влияят върху отпадането от училище на децата от ромски произход.

В някои случаи родителите търсят изход от бедността в миграцията, чийто резултат за децата е честа смяна на училищата и в крайна сметка води до понижаване на мотивацията им към учене и последващо отпадане.

Отпадането от училище поради необходимостта от подпомагане на домакинството в ежедневните дейности или при гледането на други членове на семейството в основата си също има икономически характер.

Според 61% от учители, участващи в изследване на УНИЦЕФ, не е изключение децата да работят по време на ходенето на училище и отпадащите стават криминален контингент, занимавайки се с незаконни дейности.

Макар две трети от отпадналите деца да смятат, че им е харесвало да ходят на училище, 47% определят изучавания материал като много труден за тях, а 30% не са разбирали това, което им е преподавано. Така, естествено, 41% от изследваните отговарят, че в училище не им е интересно и е скучно.

Учителите са на мнение, че голяма част от децата, срещащи трудности с ученето още в първи и втори клас, имат проблеми с говоренето и разбирането на българския език. От резултатите се установява, че 57% от отпадналите деца не са посещавали детска градина, а 75% не са посещавали подготвителна група за първи клас, съответно 82% не са посещавали подготвителен клас.

Изследването установява зависимост на педагогическите причини от причините със социално-икономическо естество. Подобни са последиците, произтичащи от несъстоялия се диалог между училищата и семействата на отпадналите ученици. Според 54% от изследваните учители, родителите на изоставащите и отпадналите ученици не полагат достатъчно усилия да мотивират децата си да посещават училище. Заниженият родителски контрол, бедността и ограничеността на средата в културно отношение са сред основните причини за преждевременно отпадане от училище на ромските деца по мнението на учителите.

Какво може да се направи на училищно равнище?

Причините за отпадане от училище са многообразни и не се проявяват изолирано, а въздействат комплексно. Това определя необходимостта да се подхожда комплексно и същевременно да се действа индивидуално към конкретния случай на всяко дете, застрашено от отпадане или вече отпаднало от училище.

Необходимо е своевременно идентифициране на признаците за изоставане в усвояването на училищния материал и застращеност от отпадане, за които често се използва понятието „ранен учебен неуспех”. Сред установените признаци най-интензивно действащи са:

- отсъствие от училище или от часове „по няколко дни в седмицата” – според 42% от интервюираните ученици, т.е. продължителното отсъствие от училище предшества отпадането, 62% от учителите са на същото мнение;

- семейни проблеми между родителите вкъщи – според 30% от учителите;

- желание на родителите да се премести детето в друго училище – 41% от учителите;

- преместването в друго училище се предшества от конфликт с учители – 21% от участвалите в изследването, и поради противообществени прояви – 19% от тях;

- трудна адаптация към изискванията в училище – 17% от учителите;

- специално внимание трябва да се обърне на пропуските в учебно-възпитателната подготовка – несправяне с учебния материал, слаби оценки, недобро усвояване на българския език, трудности в общуването със съучениците и учителите, непознаване на реда в училище и дисциплината.

  • Създаване на механизъм за събиране на информация за посещаемостта в училище и анализ на причините за отсъствия и отпадане от образователната система, а също така на мерки за превенция на отпадането и за повторно привличане на вече отпадналите от училище. Препоръчително е това да бъде част от програмата на училището за срок от четири години,с цел проследяване на успеха на механизма.
  • Осигуряване на педагогическа подкрепа за тези деца от страна на учителите и училищното ръководство – създаване на условия и организация за преодоляване на изоставането и пропуските чрез прилагане на индивидуален подход, чрез използване на самостоятелна и групова работа по „наваксващи програми”, предоставящи възможности за индивидуален темп при усвояване на учебния материал за застраше­ните от отпадане деца, внимателно отношение към тях.
  • Създаване на условия за връщане в училище на вече отпаднали деца и младежи, защото според изследването 1/3 от тях биха продължили отново образованието си, но същевременно 50% не желаят да се върнат в училище (сред тях преобладават децата от ромски произход).
  • Разработване на система за извънкласни и извънучилищни дейности в съответствие с интересите и възможностите на тези деца. Чрез тези дейности се развиват силните страни на личността и се постига по-добра интеграция към образованието. Според изследването най-популярни сред децата са музикални и танцови изяви (49%), спортни изяви и игри (67%), екскурзии и туристически по­ходи. Интересни и алтернативни СИП или групи за извънкласни дейности по различни проекти.
  • Повишаване на качеството на учебно-възпитателния процес – преподаване на интересно и полезно учебно съдържание, гаран­тиращо прагматична ориентация към овладяване на подходящи професии, чрез които застрашените от отпадане да могат ус­пешно да се интегрират в обществото и изискванията на пазара на труда.
  • Осъществяване на ефективен диалог между училищата и семействата на застрашените от отпадане и вече отпадналите деца. Особено важна е тази връзка със семействата от ромски произход, които според учителите не полагат сериозни усилия да мотивират децата си да посещават училище и да подготвят уроците си вкъщи а някои родители дори „не ги пускат на училище”. В това отношение се предлага и създаването на „Училище за родители”, „Родителски клубове”, училищни настоятелства и др.
  • Организиране на различни форми за квалификация на педагогическата общност в училище, чрез които да се развият компетенциите на учителите да работят успешно в многоетническа среда, да подкрепят деца, застрашени от отпадане от училище, и техните родители и т. н.
  • Осъществяване на партньорство между училището, училищното настоятелство, РИО, общината, НПО и други институции на местно ниво за превенция на отпадането и ограничаване на броя на вече отпадналите от образователната система.

Като форми, дали ефективен резултат в ОУ ”Генерал Карцов”, с. Хр. Даново, са:

- Фолклор на етносите - Ромски фолклор - 2 групи. В едната група са включени ученици от начален етап - от първи до четвърти клас. Ръководител на групата е учител, получил квалификация в ЦМДТ „Амалипе” през 2002 година - Йорданка Крайчева. През последните две учебни години, в които училището работи по проект УСПЕХ, по който е създадена тази група, се наблюдава намаляване на безпричинните отсъствия в дните, в които групата има часове /68 часа за една учебна година/. Интересът на децата и родителите към тази извънкласна дейност се увеличи след закупуването на красивите костюми и изявите на учениците на училищно и извънучилищно ниво.

- Втората група „Ромски фолклор” се ръководи от базов учител, квалифициран от ЦМДТ „Амалипе” – Анета Видева, с ученици от пети клас.

Извънкласните дейности в училището са организирани след задълбочено проучване сред ученици и родители. 11 групи за извънкласни дейности по проект УСПЕХ имаше през учебната 2012/2013 г. Дейностите са в следните области - спорт и туризъм, танци и музика, здравно и сексуално възпитание, екология и природозащитничество, работа с природни материали, журналистика, информационни технологии и се провеждат в извънучебно време. Извънкласните и извънучилищните дейности спомогнаха за намаляването на отсъствията в училище, за повишаване на мотивацията за посещение в училище и повишаване на интереса на родителите към училищния живот.

Ефективността на дейностите на групите е обезпечена с материали, консумативи, костюми и с нужното оборудване с помощта на средства по проекта. Нещо, което групите по СИП по учебен план не биха могли да получат /или не в този размер/.

Родителският клуб в училище е другият механизъм за ефективност и намаляване на отсъствията. В училището има училищно настоятелство от 1999 година. В състава му влизат 3-ма родители от ромски произход. Родителският клуб е сформиран след като Галина Гегова и Анета Видева преминаха обучение за базови учители в ЦМДТ „Амалипе”. Членовете на клуба са чести гости в училището - на всички празници,на различни мероприятия, организирани по различни поводи. Дискусията „Ранните бракове убиват любовта” с ученици от Секция по здравно и сексуално възпитание, родители, представители от 7 и 8 клас и представители на клуб „Млад журналист” на 14 февруари даде нужния резултат. Децата и родителите се обявиха против ранните бракове, осъзнавайки това, че децата не са готови за семеен живот на 12-13 годишна възраст.

Родителският клуб подпомага ръководството на училището и по-специално класните ръководители за предаване на съобщения до родителите в гетото, за организиране на различни мероприятия. Съвместно се засяваха дръвчета в двора на училището, почистваше се района около училището, родители гостуваха в различни учебни часове.

Много добра връзка с родителите се получи и при изпълнението на проект „Нов шанс за успех”, където през първия етап /юни 2012 - октомври 2012/ в училище се обучаваха 27 лица, всичките родители на наши ученици, а през втория етап, който стартира на 22.04.2013 г. и в момента продължава, се обучават вече 54 лица на възраст от 18 до 48 години в четири групи - една ограмотителна, две - пети клас и една - шести клас.

Ежедневните срещи с обучаемите в училищна среда, обсъждането и решаването на училищни проблеми, дават видим резултат както по интеграцията им, така и при намаляване на отсъствията на децата им в училище.

Ученическият парламент е съставен от избрани представители от 3 до 8 клас. Ученическото самоуправление все още не е добре разработен механизъм. Надеждата ни е, че с утвърждаването му децата ще се научат на отговорност и разграничаване на правата от задълженията в училище.

Като орган на ученическото самоуправление парламентът е самостоятелна и доброволна организация за самоуправление на учениците. Органи на управление на парламента са председател, заместник-председател, секретар, постоянни и временни комисии. Мандатът на представителите (и ръководството) е една година. Общото събрание на Парламента е висш орган на ученическото самоуправление. От своите членове, чрез явно гласуване се избират: председател, заместник-председател, секретар, постоянни и временни комисии. Решенията на общото събрание имат препоръчителен и неангажиращ характер за учениците от училището. Същите сами преценяват дали да се включат в предложените от Парламента инициативи. Всеки ученик има право да внесе предложения за определени инициативи и мероприятия пред Общото събрание, независимо дали е негов член или не е, както и да поиска подкрепа за реализирането на предложените идеи. Пред Общото събрание на парламента с инициативи и предложения могат да излизат училищното ръководство и учителите консултанти. Същите нямат право на глас при вземане на решения. Когато ученик, паралелка или група ученици са поели отговорност за осъществяването на дадена инициатива, в случая те поемат моралното задължение за изпълняването й. Ученическият парламент работи по утвърден от него годишен план и работните планове за отделните мероприятия и инициативи.

 


[1]Чл. 26, Всеобща декларация за правата на човека (1948)

 

Статията е поместена в сборник "Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище", Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014