На 40 километра от границата

Росица Никова, ОУ «Отец Паисий», с. Добротица, община Ситово, област Силистра

В: Център Амалипе. Доклади от Националната научно-практическа конференция "Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище". София, 2014, 298-304

Добруджанецът Йордан Йовков написа век по-рано “Чифликът край границата”. Сто години по-късно Добруджа и нейните градове и села продължават да бъдат една от границите на България. Съпоставката не е самоцел, а важен аргумент при анализ на днешната реалност в културен, социален и икономически план. Продължавайки да бъдем район с водещо селско стопанство, става ясно как и накъде се развиват малките населени места. Това, което най-силно ни интересува нас, изкушени по призвание, е образованието.

Добротица е малко селце с определено затихващи функции и училището е това, което сутрин го буди с детска глъч, а вечер утихва след отпътуването на палавите ученици от прилежащите села Любен, Босна и Ирник.

40 километра са и малко и много. Не са много в географски мащаб, но са много в човешки и социален план. 40 километра делят учениците от областния граничен град Силистра. Вечер селата замръкват неусетно, тишината е властваща, само кабелните телевизионни канали носят информацията бързо. А сутрин децата бързат за училище, за да видят своите учители и своите приятели. В това се измерват и техните социални контакти и широкият им кръгозор. От една година сме част от голямото семейство на Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“ и това за нас е утеха, че не сме сами в трудните решения на ежедневни казуси в работата си с деца билингви.

На учителството се пада нелеката задача с огромния си авторитет да постави основа на всичко ново или актуален прочит на позабравеното старо. Наред със задачите обаче трябва да се познава спецификата на района и потребностите на тези деца, в голямата си част билингви.

Българският учител, театрален деец и народен будител Кръстьо Пишурка преди век и половина осъзнава ролята и образователна сила на театъра в българското школо . Вървейки по пътя на нашите праотци в образованието, търсим надграждането на идеята.

Животът безспорно е най-добрата сцена и къде, ако не в училище, можем да подготвяме „добрите актьори“ на съвремието. Днес не е по-трудно от самото начало, но е толкова отговорно, колкото и тогава, в ангажимента по изграждането на хора с позиция, хора с развит потенциал в сферата на науката, културата и изкуството.

Дълъг е пътят до идеята, че сцената и работата по изграждане на театралния детайл е решение на част от проблемите в образованието на деца билингви и в частност деца от ромския етнос. Училищните театрални спектакли, имащи отговорността да се превръщат в общински, в региони с много неразрешени социално-битови проблеми са не само радост за общността, но и място за образование и повишаване на грамотността в културен аспект.

В годините назад нашите национални дати-възпоменания носеха не само духа на патриотизма, но и духа на родолюбието и преклонението пред именните и безименните герои на майка България. Народи, помнещи своята история и пазещи своите традиции, са жалони и днес в света. Месеци преди патронния празник през 2012 г. се работи по проектна идея „С ПОКЛОН ПРЕД РАДЕТЕЛИТЕ НА БЪЛГАРСКОТО СЛОВО”.

Възраждането на тържествените шествия е усилие, което си струваше. Училищният строй, издигането на флага и звучащият химн на Република България бяха и са ритуали, с които учениците слагат начало на своите празници, но те в годините назад бяха философия на родолюбие. В обществото до неотдавна се дискутираше, че манифестациите били част от една отминала епоха, носеща привкус на загърбен строй, но времето доказа обратното и вече и в големите градове се възраждат този тип празнични шевствия. Това бе и нашата идея. Днешните деца от селата, рожби на прехода, не само не са виждали подобен род прояви, но и не са ги чували.

Местното население, гости от Община Ситово, бивши учители и кметове на прилежащите села със сълзи на очи приветстваха децата, понесли ликовете на двамата братя Кирил и Методий и на патрона на училището.

Момчетата и момичета за първи път бяха строени в подобно шествие, условно те прекрачиха границата на живота в Интернет и влязоха в света на книгите, литературните биографии и националното преклонение. И, повярвайте, това не са само думи, всеки участник бе влязъл в роля, която му допада. Под умелото ръководство на учителски екип пред кметството в красивата градинка те излизаха хипотетично от страниците на историята.

Първата част на празника бе подготвена в духа на тържествена проверка –извикваха се имената на видни български книжовници, писатели и поети, радетели на нашата българска книжнина. Втората част бе своеобразен апотеоз на българската поезия, подготвена изцяло във вид на поетичен рецитал, в който стиховете бяха представени не само като текст, но и със своите автори. Изпълненията на Борис Христов и български патриотични песни допълниха атмосферата с неповторимост .

Бивши учители от училището бяха във възторг от идеята учениците да се потопят в годините назад, не заради носталгия по отминалото, а заради идеята, че добрите постижения при възпитаването на малките българчета трябва да се съхраняват.

Подобни прояви в училища с преобладаващ брой деца билингви и близо 46% деца от ромски произход не са само част от гражданското образование , а са най-вече момент за приобщаване към българската съкровищница на културата.

Как дойде идеята за организирането на спектакли? Хубавите идеи идват спонтанно там, където има и хъс те да се реализират! Началото бе поставено преди две години в навечерието на 130 годишнина на ОУ „Отец Паисий“, село Добротица. Школото дава четмо и писмо на децата от четири прилежащи села, в по-голямата част това са деца от ромския етнос „Миллет“.

В желанието празникът да бъде не само запомнящ се, но и значим със своето съдържание, тръгнахме в посоката на българското будителство и доказване на правото на самочувствие и национална идентичност. В многогодишната работа с деца, за които денят започва с училището, а светът свършва до табелата на селото, се налагаше да се търси посока ,която ще ни отведе до добри и трайни резултати в учебно-възпитателната работа с деца билингви.

Паралелно с един от стандартите в ГО за познаването и приемането на различията в етническа, религиозна и езикова принадлежност е и стандартът за изместване центъра на тежестта от даването на знания в готов вид. Тези стандарти са водещи в избора на методи, прийоми и похвати в новото познание, дейност, общуване (до степен на емпатия), нова култура на учене на текст и мизансцен, многоаспектни контакти със средата и включване в единство на продуктите и механизмите на мислене и дейност. Акцент бе поставен на интерактивните методи и техники на работа, основаващи се на взаимодействието - съчетаването на различни форми на контрол (самоконтрол, групов контрол, индиректен и неавторитарен контрол от страна на учителя и учениците), значителна свобода на избор на учещите по отношение на средствата, мястото, времето и ритъма на подготовка, специфична организация на времето и пространството – смяна на различни дейности в логическа последователност /индивидуална работа, работа в двойки и в групи/; положителен, подкрепящ и стимулиращ микроклимат. Целесъобразно се ползваха методиката за групово учене,която включи следните технологични етапи:

1. Определят се екипите – на доброволен принцип, според предпочитанията на участниците в дейността;

2. Избира се лидер в групите, обсъжда се условието на задачата, което трябва да бъде разбрано от всички;

3. Разпределят се “ролите” и вътрешно се диференцира дейността;

4. Обсъждат се вариантите на информация, опит и компетентности, всеки член на екипа изразява своята позиция, групата решава изявата на всеки от класа;

5. Коригират се допуснатите грешки,прави се оценка и самооценка на изпълнението на задачата и на работата на членовете на екипа, коментира се как са се справили всички.

Всички тези етапи са в основата на методи за формиране на умения и навици; методи за прилагане на знанията на практика; методи за затвърдяване на знанията, уменията и навиците; методи за работа с големи групи /хорово пеене и актьори-водещи/.

Идеята да се търси нов прочит на позабравеното старо се доразви и в следващите национални празници.

Заговори ли се за националния празник 3-ти март и подготовка на училищен сценарий, традиционно се поставят стихове от Вазов или се прави възпоменание на български възрожденци. Търсейки новото и пресичайки границата на традиционализма, отново се роди една добра идея. От позицията на хора с опит, определено този тип прояви са от голяма полза за децата и в образователен, и във възпитателен и морален план.

Тематичната идея да не се забравя направеното преди нас, да не се руши старото, изграждайки «нашето ново», бе мотото на спектакъла «Златният прах над забравата».

С помощта на драматизация на първа глава от романа «Под игото» на великия Иван Вазов се сложи началото на празничната проява, посветена на патронния празник и 130-годишнината на Основно училище «Отец Паисий», село Добротица.

Веднага след тематичната драматизация празникът продължи и с нов, актуален прочит на ненадминатата «Епопея на забравените». Един ученик в ролята на стария Вазов прелиства лист по лист Епопеята и търси пътя към «паметта българска», слагайки граница с праха на забравата.

Трудната задача пред екипа, организиращ тържеството, бе свързана точно с това да се намери най-точния баланс между задължително изучаваното в учебната програма и поставяне на темата в най-актуален и запомнящ се вариант. Учениците представиха дванадесет оди, влезли в епопеята впечатляващо добре. Оргиналното тук бе, че при подбора на учениците се спряхме на варианта деца от едно семейство да се представят заедно при заучаването на стиховете. В много от одите на големите ученици се налага да представят произведението с по-малките си братя и сестри. От позиция на опита вече можем да кажем, че границата във възрастта също трябва да не ни занимава в подобен род прояви.

Започнахме да изкачваме стълбицата!

Първото стъпало нарекохме ОБРАЗОВАНИЕ.

Поставяйки драматургично и музикално произведение, екипът, отговарящ за писането на сценария, разяснява и надгражда изучаваното в учебната програма.

Водещият на първия спектакъл „Златният прах на забравата“ влезе в ролята на стария Иван Вазов, който „разгръщаше“ пожълтелите, написани от перото му страници. Поставихме първа глава от романа на „Под игото“ и представихме пред публиката актуален в съкратен вид прочит на цикъла от дванадесет оди „Епопея на забравените“. „Старият“ Вазов с помощта на добре обмислен сценарий редеше лист върху лист от гениалните си произведения и отваряше завесата на една непозната епоха пред малките деца, стимулирайки ги да четат и знаят за време, отдавна отминало и носещо една позабравена патетика. Реквизитите, сценографията и добрата, дълго репетирана игра, направи публиката, със своята адекватна реакция, другото главно действащо лице в залата на читалището. Завесата се вдигна пред децата и те поискаха да научат още и още, засвири кавал и, пренасяйки ги в идиличния Сопот, им доказа силата и внушението на музиката.

Вторият спектакъл, посветен на националния празник 3 март и деня на самодееца, със заглавие „Ученикът в театъра, театърът в училище“ включваше в сценария си седем драматургични произведения за възрастовите групи от І до VІІІ клас. За достоверност и автентично представяне на произведенията се подготвиха сценични декори, в размер, подходящ за професионална сцена - къща, чешма, ръкавица и други. Търсейки креативното в образователната насоченост на спектакъла, заложихме на свързващи моменти от добре познати и не толкова популярни произведения от българската и световната детска литература. Тринадесет приказни герои умело, с голям театрален талант, водеха от книга до книга публиката на спектакъла. Началото бе поставено от най-малките –І клас с приказката „Дядо и ряпа“. Четирите класа от начален етап представиха драматизирани детски приказки /„Най-скъпоценния плод“, „Дядовата ръкавичка“ и „Горска аптека“/, а на вече порасналите ученици се падна отговорността артистично да прочетат откъси от произведенията на големия Йордан Йовков „Шибил“ и „Божура“ и на Ивайло Петров „Докато се родя“. В спектакъла намериха място и музикални и танцови изпълнения, тематично съотносими към представеното драматургично произведение. Приказните герои-водещи „повдигаха“ завесата, разказвайки и образовайки публиката. Спектаклите изпълниха най-важното си предназначение - да образоват не само публиката, но и самите участници.

Второто стъпало нарекохме МОТИВАЦИЯ.

Когато твоят майчин език е различен от българския, най-важното при сценичния ангажимент е момента на желанието за изява, вникването в детайла на произведението и вярата, че ще успееш. В работата с малките деца основополагащото е мотивирането и шанса да накараш малкия актьор да си повярва, че ще успее. Ученикът трябва да одобри избора на учителя за драматизиране на произведението и това вече го прави част от големия избор и актьорското превъплъщение.

Ето тук идва и голямата роля на учителя при репетициите на маса, разяснителните бележки за характеристика на епохата, героите и традициите. Водейки го за ръчичка, детето трябва да си повярва, че ще успее и ще представи себе си и своите учители максимално най-добре. Вярата в собствените възможности на сцена е и вяра за добро представяне в учебните дисциплини. С много малки изключения всички ученици бяха участници в спектаклите. С подобни мащабни начинания благодарение на работата по мотивацията на учениците се покрива идеята за успешна реализация на младите хора в различните аспекти на живота.

Откриването на дарби и таланти в учениците е определящо и за работата в кариерното развитие в основното училище.

Третото стъпало нарекохме САМОЧУВСТВИЕ.

Успешното изкачване на стъпалата на образованост и мотивация те изкачва на по-високото трето и ти дава възможност за израстване и повишаване на самочувствието, че знаеш и можеш. Самочувствието идва само след добре свършената работа, изминавайки пътя на познанието и усъвършенстването. Когато аплодисментите не спират, тогава идва и то - заслуженото самочувствие на добре свършената работа. Учителят знае какво иска и как го е постигнал, а момичетата и момчетата знаят, че могат още и още. Тръгват нагоре и търсят следващото стъпало на следващия спектакъл, завесата се вдига, а с нея се вдигат и задръжките за изява и доказване.

Водещите - приказни герои, питат: „Кога ще бъде следващият спектакъл?“

Със следващия пак ще тръгнем от първото стъпало, след много работа крачето ще се повдигне към второто, за да може там горе, над третото, заслужено на пиедестала да изчакат аплодисментите да затихнат и в позата на поклона да разберем, че от утре пак ще работим, даже и повече, за да усетим насладата от изкачването и секундите наслада от стоенето на пиедестала на успеха.

Феята с вълшебна пръчка погалваше героите от детската библиотека и те оживяваха и разказваха, Вазов накара и участници, и публика да усетят парещата болка от загубата на един народ и кратката радост от неговата дългоочаквана пролет.

Щастие е тогава, когато напишеш добър сценарий и накараш учениците да ти повярват.

Удовлетворение е тогава, когато учителите ти подадат ръка и дадат начало на репетициите.

Успех е тогава, когато родителите ти кажат само „благодаря, за това, което правите с детето ми“.

Признателност е тогава, когато учениците искат още и още подобни прояви.

Позиция е тогава, когато институции и общественост признаят труда на педагогическата колегия.

Секунди стоим на четвъртото стъпало –ПИЕДЕСТАЛ, но си заслужават и сълзите и паданията на сцената, защо там, скрит от публиката, остава замисълът на педагога, че във всичко има образование, мотивация и самочувствие.

Когато салоните за спектаклите са пълни с родители, тогава те ще бъдат по-често и в училище. И най-важното, което се случи - децата поискаха да прочетат книжките за Мечо Пух и Ян Бибиян, за Аладин и патиланците, за Пипи и глезената Богданка.

Ваканциите са време за игри и четене, но са и време за писане на следващия сценарий, а той трябва да бъде още по-добър, защото публиката вече иска повече и повече, а и учениците търсят по-качествената си изява.

Трудното начало бе поставено, а двегодишната ни биография за подготовка на спектакли и декори е само стартът.

Не дръпнахме завесата докрай, защото искаме след нас да тръгнат и други. Повярвахме си и успяхме. Берем плодовете на труда си не само в театралните откъси, но и на чиновете в класната стая.

Пишурка започна в класната стая, защото знаеше, че оттам се започва формирането на личности, но сцената е тази, която им дава самочувствие на можещи. Ако можеше да види, че неговото начинание постави симбиозата на учител и постановчик в най-добра позиция, щеше да бъде много горд от своята гениална идея за театър в училище.

Истинската дефиниция в тази дейност е, че това е процес, сложен и многоаспектен, но и плодороден. Спектакълът в малкото населено място е обединител на общността и доказва на силата на училището като водеща институция.

Вече ви казах, че сме на 40 километра от границата!

Думата граница е важна, когато говорим в географски план.

Дори и да не искаме да говорим гласно за това, граница между деца билингви (турчета и ромчета) има и тя е толкова съществена, че в образователен аспект е често препъни-камъкът в учебно-възпитателния процес.

Границата при тези деца от малките училища е многопластова - социални различия, начин на живот, философия на живот и мотивираност, ако щете.

Граница има и в епохите, в които ние сме учили, но днес обучаваме, все пак сме учили през ХХ век, а учим децата на България в ХХІ век.

Границата я има и там, когато възраждаш нещо позабравено старо днес, като нещо ново с актуален почерк и със съвременно звучене.

С това мое участие в този голям форум на педагогическата еманация исках да поставя доклад с два фокуса:

Единият - в границите, които днес ги има във всяко естество и те ще бъдат преодолими само, ако ги дефинираме и намерим пътя за тяхното преодоляване.

Вторият - в аспекта на гражданското възпитание и отправения от нас апел: «Не се притеснявайте, когато искате да възродите нещо позабравено. Оргиналността на учителя не е само в неговите иновационни подходи, но и в това, че помни и съхранява традициите на род и родина!

Нашата задача днес е да подготвяме добри специалисти, но най-главната ни задача е да образоваме и възпитаваме българчета, които на другия край на света с умиление ще изричат думите «мама» и «България».

Аз приключвам с моето експозе, за да ви дам на вас момент и за най-малък размисъл, колко много си струва да надскочиш себе си, тогава когато и ти си се отчаял. Не е достатъчно да организираш една проява, а да надскачаш границата на реалната даденост, за да дадеш полет на виталността.

Ние поискахме и се надяваме, че успяваме по правилния път с нашите деца!

Пишурка, ние продължаваме!

Oбразователни модели за работа с ученици билингви от ромски произход (Проектно базирано обучение по български език и литература)

Мария Николова, ОУ "Отец Паисий", с. Стефан Караджа, обл. Силистра

Обучението на ученици билингви от ромски произход винаги трябва да се разглежда в два аспекта - социолингвистичен и методически.[1] Тези аспекти не бива да се отделят един от друг, защото методическите подходи и техники на учителя по български език и литература, а и не само, трябва да се съобразят както с езиковото съзнание, така и с обществените нагласи и очаквания на обществената група към която принадлежат.

Трудностите, които срещат учениците билингви от ромски произход в своето обучение, са главно от комуникативен, собствено езиков и информативен характер. Комуникацията по време на урока е затруднена заради ниската езикова компетентност на учениците, което от своя страна затруднява обмена на информация в час. Тези ученици много трудно се включат в учебния процес, а много често остават извън него. Липсата на достатъчен речников запас и владеене на уместни синтактични конструкции на български език са главната причина учениците да не са в състояние да усвояват учебния материал и да показват слаби резултати при проверка на знанията.

Как да преодоляваме тези дефицити? Това е главният въпрос пред всеки учител, който работи в мултикултурна среда. Целта на този доклад е да сподели нашия опит в тази насока.

В ОУ "Отец Паисий" - с. Стефан Караджа, обл. Силистра 95 % от учениците са от ромски произход. По правило в училище тези деца идват без всякакакви речеви умения и комуникативни способности на български език, тъй като в семейството и по-близката им среда се говори на турски език.[2]

Децата, които са посещавали ППГ[3], показват задоволителни речеви умения на български език на входното ниво в първи клас. До пети-шести клас учениците са мотивирани да овладяват българския език, респективно учебния материал по другите предмети, но след тази възраст (около седми и осми клас) се забелязва демотивация на учениците и застой.

Като основна причина за това може да приемем факта, че повечето от учениците имат съзнанието, че няма да продължат образованието си след осми клас. В едни от случаите се наблюдава липса на желание, напр. за момчетата дипломата за осми клас е само необходима притурка към шофьорската книжка, в други случаи, главно при момичетата, успешните брак и бъдеще не се свързват по никакъв начин с по-високо образование. Друга причина е, че връзките в ромските семейства и общности са много близки, материалното положеие на тези семейства е по-тежко и като резултат учениците не продължават образованието си в професионалните гимназии, които по принцип са съсредоточени в областния град, а общинското СОУ не разполага с капацитет да разкрива паралелки с професионална насоченост.[4]

Затова за нас първата стъпка е работата със семействата на учениците. Родителският клуб в ОУ "Отец Паисий" съществува от тази година и има отворен и по-неформален статут, за да се избегне елементът на "задължителност". Това го направи привлекателен за почти всички семейства на учениците.[5] Организирани бяха редица съвместни мероприятия, като тяхната цел бе децата да получат по-добра подкрепяща среда за учене в семействата си. Проведохме кръгла маса с родители и ученици "Образованието като средство за повишаване на социалното благополучие", „Дни на отворените врати” за посещение на уроци, казахме „Стоп” на класическите родителски срещи, организирахме „Кафене за родители" и Клуб на майките, във втори клас се проведоха родителски срещи под надслов "Имам вече ученик! Как да му помогна?".

Вторият акцент за оптимизиране на учебно-възпитателния процес и подобряване на образователните модели е повишаване на квалификацията на учителите за работа с ученици билингви от ромски произход. Всички членове на педагогическата колегия преминаха обучение по четирите модула към ЦМЕДТ "Амалипе" и получиха сертификат. През тази година всички начални учители повишиха и своята професионалноквалификационна степен. Повечето учители преминаха и други форми на квалификация. Постарахме се вътрешноучилищната квалификация да бъде на ниво и да стане част от квалификационни план и на РИО - Силистра.

Във връзка с това бяха проведени и два открити урока в първи и в седми клас. Във втори клас урокът бе свързан с проблема за активното учене в мултикултурната класна стая, а темата на урока бе "Четене на двойки думи със съгласни по корелативни двойки". След урока бе проведен обучителен семинар с начални учители от общината. Малките второкласници сами изработиха материалите, с които се онагледи урокът (постер, русунки, табло) и така осмислиха езиковите явления във връзка със заобикалящата ги действителност по-добре, а не само като абстрактни езикови явления. Урокът бе свързан с обучението по роден карай, домашен бит и техника и изобразително изкуство. Предимство бе, че децата работеха повече по групи и се използва техниката на синергия.[6]

В седми клас откритият урок бе по български език и литература и беше включен в квалификационни план на РИО - Силистра като"Урок по проект в час по български език и литература" (виж приложението) на тема "Пътят и пътуването на Алеко Константинов до Ниагара". Урокът се проведе на два етапа, като и двата урока бяха наблюдавани от учители от областта, които работят главно в мултикултурна среда, и бе съпътстван от обучителен семинар. На финалния урок, учениците представиха свои продукти - презентация на маршрута на Алеко Константинов със снимки от онова време, което обвърза обучението по български език и литература с обучението по история, география и ИКТ; туристическа оферта за екскурзия до Ниагарския водопад, което разви в групата умения за събиране и сравняване на информация от интернет и атрактивното й и конкурентно представяне; раказ за пътуване на ученик до Испания, което мотивира и стимулира учениците за създаване на лично творчество.

Като резултат в този тип уроци учениците развиват своите ключови компетентности:

  • четивна грамотност на ученици билингви от ромски произход и умения за учене (събиране на информация от разнообразни източници и умения за разпределение на времето), емоционално и естетическо възприемане и преживяване на света чрез художествената литература;
  • осмисляне на значимостта на природата за света на човека и нейното опазване като екологична и духовна ценност;
  • работа с компютър, работа с интернет, изготвяне на презентация;
  • екипност, предотвратяване и овладяване на конфликти;
  • умения за работа по проект (планиране, лидерство, проактивно поведение и себепредставяне, умение за презентиране на резултати; създаване на продукт и презентиране.

Нашето мнение е, че само като развиваме ключовите компетентности на учениците, може да очакваме по-високи резултати във връзка със специфичните цели, които поставят пред учениците различните образователни области.

Проектно базираното обучение дава възможност да се обвържат знанията по български език с другите образователни области, защото се основава на междупредметните връзки. Това обучение дава възможност и извънкласните форми и дейности на учениците да се обвържат пряко с учебния процес.

Друг опит в проектното обучение, който ще представим, е обвързването на работата в часовете по български език и литература с работата в часовете по СИП "Фолклор на етносите - Ромски фолклор" и дейностите и изявите на АРТ-КЛУБ "Три в едно" по Проект УСПЕХ. Почти всички ученици, които изучават СИП "Фолклор на етносите - Ромски фолклор" в по-голямата си част участват и в АРТ-КЛУБ "Три в едно". Повечето ученици са от пети клас. В часовете по литература в пети клас се изучават главно фолклорни приказки и песни и празниците на различните религиозни и етнически общности в България, семейните празници, както и празниците, свързани със слънчевия календар и земеделския цикъл.

През първия учебен срок поставихме акцент върху празника Коледа. Извън предвидените в учебната програма часове и обем учебно съдържание подготвихме и "Коледна приказка". В тези допълнителни занимания учениците се запознаха с произхода на обичаите и атрибутите на Бъдни вечер и Коледа - какви са символите на Бъдника и трапезата на Бъдни вечер, кога и откъде сме възприели Коледната елха, Коледния чорап, кой е Дядо Коледа и какъв е неговият произход и т. н. Учениците усвоиха и интерпретираха доста големи по обем и съдържание текстове, които раказаха след това на съучениците си и гостите на училищното Коледно тържество. По време на тази изява децата разказваха доста свободно за произхода и символиката на Бъдни вечер и Коледа. Бяха освободени от рамката на класната стая, от притеснението как ще бъдат оценени от учителя в час и в резултат всички се представиха отлично. Всички ученици от групата бяха оценени с отличен не само по СИП "Фолклор на етносите", но и по Български език - ЗИП. Нашето мнение е, че тези оценки действат изключително мотивиращо на учениците, а проектното обучение по БЕЛ в пети клас на тема "Произход и символика на Бъдни вечер и Коледа" постигна своите цели и бе финализирано успешно с представителна изява, в която участваха половината от учениците в пети клас.

През втория учебен срок акцентът бе върху фолклорната приказка. Работния проект нарекохме „Обичам народните приказки”. Освен задължителните в учебната програма народни приказки, в часовете по СИП "Фолклор на етносите - Ромски фолклор" прочетохме и интерпретирахме и приказки на други етноси - ромски, турски, арменски, еврейски. Учениците осмислиха най-важното, а то е, че ценностните системи на различните етноси са много близки. Изявата на учениците свързахме отново с представителна изява по Проект УСПЕХ. На 4 юни 2013 г. учениците представиха пиесата "Златна българска приказка" с автор Таня Дългъчева, която любезно предостави либретото за детска оперета със същото име за нашата изява. Тази изява бе оценена и приета много добре от местната общественост и от РИО - Силистра. Децата бяха поканени да се представят и на сцената на читалището в с. Сокол. АРТ-КЛУБ "Три в едно" и ръководителят на групата получиха поздравителни адреси от РИО - Силистра.

Така проектно базираното обучение почива и върху разбирането за активното учене и развива не само речевата и комуникативната компетентност на учениците, а и тяхната дискурсна компетентност.[7] Изборът на заглавия за нашите спектакли допринесе много извънкласните дейности и изяви на учениците да се обвържат с учебния процес и да бъдат в негова помощ и подкрепа.

Тези дейности са само малка част от всички дейности на училището през изминалата учебна година. Специално проектно базираното обучение постигна и един друг много важен резултат, който е пряко свързан с целите на Програмата за превенция на отпадането от училище:

  • училището става обичано място за учениците;
  • училището получава обществена подкрепа;
  • учениците имат по-добра външна среда за подкрепа;
  • учениците са мотивирани за ученене;
  • учениците получават възможност за изява;
  • семействата се приобщават към училищния живот;
  • променя се самочувствието на учителите и се повишава мотивацията им за работа.

Изводът, който правим е, че проектно базираното обучение е един много сполучлив образователен модел за обучението на ученици билингви от ромски произход, който дава възможност за целите на ДОИ да се използват форми със засилена интерактивност[8], в които учителят е консултант и помощник, който насърчава и окуражава изявяването на знанията и уменията на учениците. Учениците стават инициатори на речеви дейности, усвоява активни и продуктивни модели на речеви дейности и по този начин повишава своята комуникативна компетентност. Всеки ученик е привлечен към по-активни методи за учене, има възможност не само да бъде оценяван, а и активно да участва в обсъждането на критериите и методите за оценяване на своя труд. Не на последно място трябва да отбележим, че проблемно базираното обучение дава възможност за преосмисляне на учебното съдържание, при което учениците да получат не само знания, но и опит, чрез който те да повишат своите ключови компетентности и да бъдат подготвени по-добре за живота.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Урок по проект в час по български език и литература

(Методическо описание)

Целева група: 7 клас

Място на провеждане на урока: ОУ "Отец Паисий", с. Стефан Караджа, област Силистра

Дата: 14 - 21 февруари 2013 г. от 9:00 ч.

Учител: Мария Николова

Тема на урока: "Пътят и пътуването на Алеко Константинов до Ниагара"

Вид на урока: Проект

Времетраене:среден по продължителност проект ( 7 дни), две урочни единици:

1 учебен час:Урок за нови знания - един учебен час;

консултации -

2 учебен час:Презентиране и оценяване.

Цели и очаквани резултати:

Ключови компетентности (Развиващи и възпитателни цели):

  • четивна грамотност на ученици билингви от ромски произход и умения за учене (събиране на информация от разнообразни източници и умения за разпределение на времето), емоционално и естетическо възприемане и преживяване на света чрез художествената литература;
  • осмисляне на значимостта на природата за света на човека и нейното опазване като екологична и духовна ценност;
  • работа с компютър, работа с интернет, изготвяне на презентация;
  • екипност, предотвратяване и овладяване на конфликти;
  • умения за работа по проект (планиране, лидерство, проактивно поведение и себепредставяне, умение за презентиране на резултати; създаване на продукт и презентиране.

Специфични цели по ядра на компетентност (Образователни цели):

Социокултурни компетентности

Стандарт 4:

Осъзнава величието на природата и нейната красота като важна духовна ценност за човека;

Очаквани резултати

Да разбират:

  • равнопоставеността и равноценността на природния и човешкия свят, взаимната зависимост между човек и природа;
  • ролята на Алеко Константинов за оформяне на личността на читателя;
  • ролята природата като място за срещи и сътрудничество между културите, за единството на света.

Литературни компетентности

Стандарт 2

Осъзнават спецификата на фигурите и тропите, познават и откриват двоен метафоричен епитет, метафорав художествения текст

Очакван резултат

Да разбират:

  • преносната употреба на езиковите средства в художествения текст;
  • функцията на фигурите и тропите за изграждане на образи и картини и за въздействие върху читателя.

Стандарт 3

Осъзнават функцията на композицията на художествения текст.

Очакван резултат:

Да разбират понятието ретардация и неговата функция в художествения текст.

Стандарт 5

Да задълбочат знанията си за личността на Алеко Константинов и понятието пътепис

Очаквани резултати:

Да осмислят авторовото присъствие в текста.

Социокултурна и литературна компетентност - общуване с литературната творба

Стандарт 4

Описва особеностите на художествения свят

Очаквани резултати

Учениците разбират значението на повествователя и ролята на авторовото внушение

Стандарт 5

Разкриват в анализ смисъла на изучаваното произведение

Очаквани резултати

Умеят да правят анализ на изучаван художествен текст

Социокултурна и литературна компетентност - създаване на изказвания и писмени текстове

Изграждане на умения за създаване на устни и писмени текстове.

Очакван резултат:

Да създават самостоятелно словесни изказвания с подходящо илюстриране и аргументиране за презентиране на резултат от изработен продукт.

Основни методи:

1 учебен час: мозъчна атака, беседа, изследване и обсъждане, текстологичен коментар;

консултации:метод на планиране, проучванеи подготовка на проект, (планиране и подпомагане работата на всеки екип),консултиране;

2 учебен час:оценяване на резултатите от проект, рефлексия.

Форми на работа:  фронтална, индивидуална, работа в екип.

Дидактически средства и ИКТ: читателски листи, компютър и интернет, мултимедия.

Междупредметни връзки: история, география, изобразително изкуство, ИКТ.

Вътрешнопредметни връзки: български език (текст описание, текст повествование, глаголи, сродни думи, производни думи, сложни думи, видове изречения по цел на общуването), литература (жанр на художествено произведение, композиция на художествен текст, епитет, метафора)

Предварителна подготовка:

На учителя:

1 учебен час:планиране на урока, подготовка на читателските листи, задаване на предварителни задачи на учениците, разработка и задаване на изисквания към проектите и критерии за оценяване;

2 учебен час:подготовка на слайдшоу, което да се използва при рефлексията.

На учениците:

1 учебен час:да прочетат внимателно текста и да определят трите гледни точки за наблюдение на водопада, да подготвят рисунки на водопада и да ги подредят в специален кът;

2 учебен час:разделени по групи да влязат в роля на туроператори и да подготвят маршрута от с. Ст. Караджа до Ниагара )1-ва група) и да подготвят маршрут от София до водопада (2-ра група); един ученик да напише разказ (съчинение) за свое пътуване.


[1] Ангелова, Т. Ролята на обучението по български език за интегрирането на ученици в двуезична среда. http://liternet.bg/publish/tangelova/roliata.htm

[2] Учениците от ОУ "Ст. Караджа" са с мюсюлманско вероизповедание от уста-миллета и техният майчин език е турски.

[3] Децата, които не са посещавали ППГ не само не владеят в достатъчна степен български език, но и по-трудно се адаптират към училищната среда.

[4] Според нас, ако в отдалечените от областния център общински СОУ има паралелки с професионална насоченост, повече ученици ще са мотивирани да продължат образованието си след 8 клас.

[5] Отбелязваме, че повечето ученици се отглеждат от баби и дядовци, тъй като родителите им работят извън страната, главно в Испания или Германия.

[6] Ангелова, Т. Новите образователни технологии, интернет и обучението по български език. http://liternet.bg/publish/tangelova/novite.htm

[7] Петров, А. Проблемите за дискурса и  дискурсната компетентност на ученици в теорията и практиката на обучението по български език.http://liternet.bg/publish/apetrov/discourse.htm

[8] Ангелова, Т. Новите образователни технологии, интернет и обучението по български език. http://liternet.bg/publish/tangelova/novite.htm

"Лалето чете" книги с автори ученици, посещаващи занятията по "Фолклор на етносите в България - ромски фолклор в часове за СИП

Румяна Стефанова-ОУ „Цанко Церковски”-с. Средище, общ.Кайнарджа, обл. Силистра

 

Учениците, които посещават занятията по „Фолклор на етносите в България –ромски фолклор” в часове за СИП са от четири етнически групи-българи, роми, турци и татари.

Те имат различни постижения от учебния труд, различни календарни и семейни празници, различни социокултурни ценности, но това което ги обединява е, че са винаги заедно-в училището, в игрите, по време на труд. Обединяват ги и мечтите, които имат и жаждата им да разглеждат детски книжки,пълни с измислици и истини.

По време на едно от занятията в СИП-а интуитивно зададох въпроса: „Искате ли да станете известен писател?” в контекста  на изучаваното от учебното помагало „Разказани пътища” „Предание за Шибил” и коментар на Йовковия разказ  „Шибил” . Получих колективен отговор „ Да!”. Предложих като извънкласна дейност да съставим текстове на различни теми, в различни жанрове и после да подвържем последните в „книжни тела”. Съобщих, че това ще са първите им стъпки в литературата, първата им самостоятелна творческа изява на: писатели,  редактори, коректори, художници, издатели т.е. мотивирах моите възпитаници за изявата. Целите ми бяха: не да направя от децата професионални писатели, а да формирам у тях естетически вкус, съвсем естествено да ги запозная с литературата и да ги приобщя към литературата изобщо, да усъвършенствам комуникативните умения  /четене, подчинено на зададената тема изложение, конструиране на изречение и текст, правоговор, краснопис, работа с информатор, наративни умения/; да възпитам у учениците толерантно отношение към етническите и религиозни различия, взаимопомощ и другарски отношения при работа в екип; да овластя учениците като им дам право сами да избират темите на своите „книги”, за да покажат най-доброто от себе си и да придобият по-високо самочувствие за своите способности; да придобият навици за самооценка.

Какво направих?: След часовете за самоподготовка в посочения от учениците ден проведох първото извънкласно занятие. В училищната библиотека подредих книги с приказки и книги на писатели класици в българската и световната литератури. На изложението децата видяха над 50 издания. Предложих да ги разгледат – автор, текст, илюстрации, обем, подвързия, издателство, формат. Панаирът на книгите предизвика емоции и интерес. След снижаване на емоционалния градус прочетох откъс от стихотворението „Ако искаш, вярвай” на детския писател, драматург и журналист, когото учениците познаваха от лична среща с него-Панчо Панчев-Дядо Пънч.

„ ... Точно по този причина нарочно

приказки някой измислил да има.

И да мечтае човекът започнал,

щом в четиво се залиса любимо.

Ето пред вас е и книгата наша,

с невероятни измислици пълна.

Нека ги смесим с магическа каша,

с вяра, че в нея мечти ще покълнат.”

Както и очаквах стихотворението настрои емоционално учениците, мотивира ги за работа, което от друга страна води до обогатяване и усъвършенстване на речта. След тази втора емоционална пауза попитах: „Кой ще чете вашите книги?”.  Получих  следните отговори: „Ние учениците”; „Нашите приятели”; „Нашите учители”; „Моите родители”; „Моите гости”... . Един от учениците попита може ли отговорът му да съдържа олицетворение / в час по български език и литература-ЗП – 6 клас актуализирахме знанията за литературния термин „олицетворение” / и без да дачака моя отговор предложи: „Розата чете”; „Цветята четата”; „Лалето чете”... .Бъдещите творци изразиха мнение, че най-звучното от трите предложения може да бъде лого на извънкласната инициатива. Единодушно решиха „Лалето чете” и обещаха да направят хартиен макет на лале. Ненатрапчиво посочих глобална тема за книжка „Баба ми разказа”. Използвах интерактивния  метод „асоциативен облак” за натрупване на идеи за заглавия на книжките, както и за стимулиране на интереса. Многото предложения водят до оригинален краен прадукт. Децата дадоха следните идеи: „Баба ми разказа за: моят род, историята на моето село, празника Ъдърлез, народната шевица в костюма си, Рамазан Байрам, седянките в миналото и др.”. Дискретно управлявах този процес, в който учениците са поставени в мисловна ситуация, могат да общуват без притеснение, позволява творчески шум, дава възможност за работа с настроение.

След уточняване на темите поставям задача за работа с информатор, в случая баба. За създаването на репродуктивния текст използвах традиционната методика с тази разлика, че редактирането и коментара на текста се осъществява след написването на черновата. Оригиналният текст се преписва на белова. Наборът от текстове се перфорира и вече е готов за подвързия. Идва ред за оформянето на корицата. Авторите знаят, че корицата има важно значение както за съхранение на книгата така и за нейния външен вид. Те създават и проект за корица на книжното тяло. Пренасят знания и умения, придобити в часовете по изобразително изкуство /6 клас, тема „Графичен дизайн на печатните издания”, учебник Изобразително изкуство за 6 клас, автори Огнян Занков и колектив, издателска къща „Анубис” /. Книгата е завършена. Представя се на панаира на детските книжки, подреден в „читателския ъгъл” в коридора на училището, където всеки може да се потопи в света на книгата, наблюдаван от лалето – макет – първият читател.

През годините училищното издателство „Дъга” дари на училищната библиотека книжни тела, съдържащи текстове от различни жанрове, създадени по тази методика: „Сватбата на кака”, „Моето семейство”, „Искам да съм като тях”, „ За ромската Нова година в село Средище” и др./Приложение №1/

Изводи:

  1. Учениците се чувстват спокойни, че няма да са санкционирани с оценка, че могат да грешат и да поправят грешките си.
  2. С цялостната дейност придобиват самочувствие, настройват се положително, чувстват се горди с постиженията си, ангажират се с други извънкласни дейности и с учебния процес, придобиват навици за самооценяване и всичко това води до повишаване качеството на обучение.
  3. Овластяване на учениците като им се дава право сами да предлагат теми за писане.
  4. Учениците се превърнаха в мои партньори поради елеминиране на по-модерно наричаната „стресова педагогическа тактика”, т.е. поради поставяне на учениците в неекзаменирана обстановка.
  5. Родителите изказват удоволетворение от дейността на децата си и от ангажираността на училището  и учителя, мотивиращ, стимулиращ и оценяващ творческите постижения на децата.

Дейността за писане на книги е традиция в училището. Панаирът –плетеница от реалност и въображение мотивира за четене, сочи пътища към четенето, събужда и развива читателските интереси, стимулира творческия дух у децата, провокира ме да търся  нови идеи за „подмамване ” на творците, художниците, издателите.

Приложение №1

За ромската Нова година в село Средище

Казвам се Онур Женгис . Ученик съм в ОУ „Цанко Церковски”, с. Средище. От общността „миллет” съм.

Нова година отбелязваме на 01 януари. За здравето, късмета и берекета гадаем по първия гост, който посети дома ни на 01 януари. Ако той е късметлия, късметлии ще сме и ние през цялата година. Сравнявам го с „полазника” от българския обичай на Игнажден. Много внимателно следим с кой крак ще влезе гостът. Ако влезе с левия-годината нява да е берекетлия. Ако пък влезе с десния-годината ще и сита.

От баба и дядо знам, че посетителят трябва да е с пълен джоб с пари, царевични и пшенични зърна, ориз. По пътеката от пътната до входната врата той сипва от зърната. Домакините го даряват с пари и го хранят.

На 01.01.2014 г. аз отидох у братовчет ми. Влязох с десния крак, ръсих зърна. На семейството и до днес му върви. Вуйчо ме покани да ги посетя на 01.01. 2016 г., за да има берекет в къщата им през 2016 г. Ще отговоря на поканата, ще нося зърна, хляб и ще пристъпя с десния крак.

    

Как да дадем на децата корени и крила

Славка Георгиева, Основно училище „Георги Стойков Раковски” с. Голямо ново, общ. Търговище

 

 

        Село Голямо ново се намира на 23 км от град Търговище.То е едно от големите села в нашата община. Етническият състав на населението е разнороден – българи,турци, роми. Най-многобройни са жителите от ромски произход.

      Училището в селото е основно. Българското и турското население е застаряващо и малобройно. Всички ученици принадлежат на ромската група миллет, мюсюлмани са по вероизповедание и семейният им език е турски. Децата живеят в свой затворен свят, липсва конкуренция.Учениците нямат мотивация да учат, образованието не е значим фактор за почти цялата общност.

       Преди повече от 10 години училището преосмисли своята политика. Една от водещите идеи е съхраняване и популяризиране на ромската идентичност. За да могат успешно да се социализират и интегрират децата трябва да имат правилна самооценка и добро самочувствие. А това може да стане само, ако познават произхода си и се гордеят с миналото и културата на своя род. Разкрити са групи по СИП,,Фолклор на етносите – ромски фолклор” по програма на ЦМEДТ ,,Амалипе”.Въвеждането им вече десет години създава условия децата и семействата им да се чувстват зачитани и уважавани, а това води до личностно израстване. Инициативи като ,,Когато баба е била малка…”(срещи с възрастни роми), ,,Приказки край огнището”(разказване и четене на приказки) активизираха училищния живот и предизвикаха родителския интерес.

       Вече седем години за преодоляването на езиковата бариера голямо значение имат годишните езикови проекти за учениците от 5 до 8 клас. Те имат за цел да подпомогнат комуникацията на български език на ромските деца. Пътят към знанието минава през преживяването и приключението! Част от творческите задачи са насочени към съхранение на родовата памет и ромската култура. Теренната работа дава възможност на деца и родители да работят в екип. Факт са следните завършени проекти:                                

      - “Корени” – създаване на родословно дърво;                                                                 

      - “Бабо, разкажи ми приказка” – събиране на ромски приказки;

      - “Песента на колелетата” – записване на текстове на ромски песни;

      - “Сготвено от мама” – събиране на готварски рецепти и популяризиране на местната ромска кухня. Издадена е кулинарна книжка. Във връзка с този проект е организирано кулинарно шоу “Лесно, вкусно, интересно”;

     - „Песента на една гора” – творческо писане: описание и олицетворяване на природата в землището на селото;

     -  ,,Предай нататък” – творческо писане по житейски проблеми, които са  актуални за местната общност;

     -  „Учебник по доброта” – уроци по човечност и доброта, написани и илюстрирани от учениците. Крайният продукт е отпечатан под формата на истински учебник преди две години  и придоби голяма популярност в национален мащаб. Всички министри и депутати го получиха като подарък за Василица.

         Дългосрочните езикови задачи правят обучението емоционален процес, който носи радост и удовлетворение.

         Участието в училищния живот подпомага формирането на добри социални умения и мотивирането за бъдеща личностна изява.

         Детска ромска танцово-театрална трупа “Чавале ромале” е създадена през 2006 г. с цел да популяризира ромския танцов и словесен песенен фолклор и да подпомогне комуникацията на български език. В репертоара си трупата има седем сюжетни танцово-музикални спектакъла, разполага с богат гардероб и реквизит. Изяви:

           - Участия в Националния детски фолклорен фестивал “Отворено сърце” – Велико Търново от 2006 г. до сега;                            

- Участия в Общински детски фолклорен фестивал (2006-2008);

- Участие в едномесечно турне на етносите (инициатива на кмета на Община Търговище);

          Ателие за приложни изкуства и рециклиране “Амалипе” е създадено през 2007 г., за да даде възможност на децата да експериментират с различни техники и материали. Голяма част от работата в ателието е насочена към съхранение на ромската култура:

- “Изкуството и ромските занаяти” – писани лъжици и керемиди;

- реставрация на предмети от ромския бит и подреждането им в училищния музей;

            - проучване и проектиране на ромски костюми (за нуждите на училищната трупа);
            - “Родено от ръцете на мама” – изложба на плетени терлици и други ръкоделия на ромските жени.

            Учениците са носители на множество отличия от международни и национални конкурси за детско приложно изкуство. Вече трета година Ателие ,,Амалипе” има собствен щанд на традиционния пролетен панаир в областния град Търговище.

            Съхраняването на ромската идентичност и създаването на условия за занимания по интереси правят училището привлекателно, а обучението  носи удовлетворение.

            Само по този начин децата започватда УЧАСТВАТ в собственото си образование!