Клубната дейност като средство за ограничаване отпадането от училище

Йоана Дечева

Преждевременното напускане от училище не е личен проблем на детето, което отпада от образователната система, това не е проблем само на семейството на детето. Преждевременното напускане от училище е широко мащабен проблем, който рефлектира върху цялото общество, а ефектът от него се засилва с всяка следваща година. Високият му дял е пречка пред развитието на националните икономики, на конкурентоспособността и финансовата стабилност както на отделната държава, така и на Европейския съюз като цяло, това са пропуснати възможности за младите хора и загуба на социален и икономическипотенциал. Драстичното намаляване на броя на младите хора, които напускатпреждевременно училище, е инвестиция от основно значение за бъдещотоблагоденствие и за социалното сближаване в ЕС.[1]

Намаляването на дела на преждевременно отпадналите ученици е в основата на постигането на основни цели в рамките на стратегия „Европа 2020“. Те са свързани както с целите за „интелигентен растеж“ посредством повишаване на равнището на образованието и обучението, така и с тези за „приобщаващ растеж“, като засяга един от основните рискови фактори за безработицата и бедността.”[2] С всеки младеж, напуснал преждевременно класната стая, общоевропейската идея за устойчив растеж, базиран на икономика основана на знанието, изглежда все по трудно постижима, тъй като липсата на минимален образователен ценз е условие за повишаване на нивата на безработицата, поставя преждевременно отпадналите младежи в непосредствен риск от бедност и социално изключване. “Едно дете, незавършило средно образование е много–по вероятно да не може да си намери работа, да живее в бедност и да търси подкрепа от държавата; да попадне в затвора, да не се грижи за здравето си, да отгледа на свой ред деца, които отпадат от училище” (Bridgeland et al., 2006). За да се прекрати подобен порочен кръг, следва да се предприемат действия за превенция, интервенция и компенсация на отпадащите ученици или на тези в риск от отпадане. Изборът на мерки за редуциране дела на напускащите училище е сложен и трудоемък процес, поради сложността на проблема и множеството фактори, които го обуславят. Наред с огромното разнообразие от фактори и причини, водещи до отпадане от училище, могат да бъдат идентифицирани и широк набор от мерки и дейности, чрез които се въздейства върху проблема. Изборът на конкретната мярка или набор от мерки е сложна задача, която изисква доброто познаване на проблема и целевата група, върху която ще се прилагат дейностите. Грешно подбраната дейност или ненавременното й изпълнение са в състояние да намалят нейния ефект до степен, в която прилагането й става неефикасно. Едно от най-големите предизвикателства пред експертите, работещи в сферата на образованието, и политиките за редуциране дела на отпадащите учениците е именно да подберат точният набор от интервенции, чрез които да обхванат възможно най-голям брой деца, така че да бъдат елиминирани възможно най-много от факторите, поставящи ги в риск от отпадане.

В настоящия доклад ще бъдат представени резултатите от проведено количествено изследване на мерките, които следва да оказват най-голямо въздействие върху проблема с преждевременното напускане от училище, съгласно особеностите и спецификите на българската образователна система и обучаващите се в нея деца. Основната цел на направения анализ е да представи една от най-ефективните и ефикасни мерки, която би помогнала на работещите с деца риск от отпадане, да продължат своето обучение. Задачата, която си поставя настоящата разработка, е да обоснове необходимостта от създаването на различни клубове по интереси като ефективно средство за намаляване на отпадането, особено при учениците от ромски произход. Също така ще бъдат представени и примери за добри практики на успешни клубни дейности, които се прилагат в други държави, с цел задържане на учениците в училище и повишаване на академичния успех и мотивацията за учене.

С цел да бъдат изведени най-ефективните и популярни мерки сред експертите, работещи в областта на образованието, и по-конкретно политиките за намаляване дела на ПНУ, беше проведено анкетно проучване. Потенциалните респонденти бяха идентифицирани посредством степента на тяхното участие и инициативност в проекти и програми, насочени към справяне с проблема с високият брой на отпадащите ученици. В анкетната карта бяха включени въпроси, посредством които да бъде оценен експертния капацитет на респондентите спрямо особеностите на проблема - до каква степен те са запознати с него и къде го позиционират сред останалите образователни проблеми. Анкетните карти бяха изпратени на 300 учебни заведения в различни по големина населени места в страната, на 55 общини и 60 неправителствени организации, работещи в сферата на образованието и проблемите на отпадащите ученици. Получени бяха 94 попълнени анкети, като 10 от тях бяха непълни или имаха неточности при въвеждането на информацията. Получени бяха и седем имейла, в които директорите на съответните учебни заведения обясняват, че нямат проблем с отпадането и нямат какво да споделят по въпроса. Общият брой на коректно попълнените анкети, използвани за целите на изследването, е 85, като 67 от тях са изпратени от учебни заведения и 18 от представители на общинска администрация. При анализа на данните следва да се отбележи неравномерното разпределение на получените отговори. Преобладаващият брой респонденти в изследването са представители на организация или институция от малки и средни населени места от градски тип. Следователно преобладаващата оценка за ефективността на предложените мерки отразява нуждите на организации и институции от средни по размер общини.

Мерките, които оказват най-голямо въздействие при решаването

на проблема с отпадането

Различни са причините, които могат да доведат до преждевременното напускане на едно дете от училище. В настоящия доклад ще бъдат представени малка част от тях, които се извеждат най-често като предпоставка за отпадането на учениците от ромски произход. Поради обема на разработката и ограниченията на изследователския метод, настоящия доклад не претендира за изчерпателност. Неговата цел е да представи основните разбирания и нагласи на респондентите, участвали в анкетата, за степента на ефективност на различните мерки за справяне с конкретен проблем, водещ до преждевременно напускане от училище.

Една от предпоставките, обуславящи отпадането на детето от училище е неговата невъзможност да разбере учебния материал, защото той бива преподаван на неразбираем за него език. Логично, когато ученика не е в състояние да разбере учебния материал, той не може да го възпроизведе, академичният му успех е изключително нисък, в следствие на което той губи мотивация за учене и след известен период от време отпада. Според респондентите, участвали в анкетното проучване, най-ефективната мярка, която би помогнала за задържане на тези деца в училище е “Предварително обучение по български език преди постъпване в първи клас”, което според 79,3% от отговорилите оказва значителен ефект при усвояването на българския език при учениците, които не го владеят достатъчно добре. Положително въздействие за същия проблем оказва и включването на децата в целодневна форма на обучение (72,3% - много ефективна), както и Осигуряване на допълнителни часове по български език по време на учебната година (74,7%). За привличане и задържане на децата, които не владеят достатъчно добре български език респондентите препоръчват да се сформират групи по интереси и извънкласни дейности (53%) и „Поддържане на мотивацията на учениците с модерни методи на преподаване” (54,2%). Като ефективна мярка се оценява и въвеждането на длъжността образователен медиатор за учениците, чийто майчин език не е български. Съществува разлика в мнението между отделните респонденти за степента на ефективност на групите за свободно избираема подготовка. Тази мярка получава значителна подкрепа от отговорилите учители и директори на учебни заведения, и по-слаба оценка от представители на общинската администрация и педагогически съветници. Имайки предвид близостта на първата група анкетирани до децата и техните нужди може да се приеме, че осигуряването на групи по СИП оказва влияние върху повишаване знанията на децата по български език.

 

 

Най-ефективните мерки в помощ на деца, които не владеят достатъчно добре български език

%  избрали мярката за най-ефективна

%  на оценилите мярката като много ефективна

Предварително обучение по български език преди постъпване в първи клас

22,36

79,3

Включване в целодневна форма на обучение

21,94

72,3

Въвеждане на длъжността "помощник на учителя/образователен медиатор, за учениците, чийто майчин език не е български

15,19

48,2

Осигуряване на допълнителни часове по български език по време на учебната година

11,39

74,7

Поддържане на мотивацията на учениците с модерни методи на преподаване

10,55

54,2

Организиране на форми за индивидуално наставничество, подпомагащо отделните ученици

8,44

44,6


Откриване на почасови, сезонни и съботно-неделни групи в детските градини

3,38

20,5

Включване в интерната на форма на обучение

2,95

19,3

Сформиране на групи по интереси за извънкласни дейности

2,95

53

Сформиране на групи по свободно избираема подготовка (СИП)

0,84

47

 

За повишаване на мотивацията и заинтересоваността на учениците от учебния процес, според отговорилите на анкетата, следва да се промени начина на преподаване на учебното съдържание, като се въведат интерактивни методи за преподаване в час (67,1%) и по време на извънкласните форми на работа (58,8%), да бъде обновена материално техническата база (51,8%) и да се използват съвременни технически средства в процеса на преподаване (60%). Честите посещения на преподавателите по домовете според резултатите от анкетата не оказва очаквания ефект. Особеното при тази мярка е, че тя се прилага често в повечето учебни заведения, при които има деца в риск от отпадане, системно отсъстващи без уважителна причина. Макар че според респондентите тя не оказва търсения ефект, тя продължава да се осъществява, тъй като учителите не познават по-добър метод за връщане на учениците в час.

Най-ефективните мерки за повишаване на мотивацията и заинтересоваността на учениците от учебния процес

%  избрали мярката за най-ефективна

%  на оценилите мярката като много ефективна

Разработване и прилагане на иновативни и комплексни методи на преподаване в извънкласните форми на работа

15,95

58,8

Ползване на интерактивни методи за преподаване на учебния материал

15,95

67

Обновяване на материално техническата база

15,18

51,8

Ползване на съвременни технически средства в процеса на преподаване

12,84

60

Разчупване на стандартните форми на преподаване

11,28

70,6

Посещения на класните ръководители и възпитателите по домовете на учениците

8,95

34,5

Осъвременяване на учебното съдържание

7,00

68,2

Летни училища/академии по изкуства или други интереси с гост лектори

5,45

34,5

Задължителната предучилищна подготовка и включването в целодневна форма на обучение са идентифицирани като ефективни мерки и за повишаване на ниските академични резултати при ученика. Когато ниският успех е резултат от липса на желание на детето да се включи в учебния процес, тогава като ефективно средство за повишаване на мотивацията му се извеждат въвеждането на модерни и интерактивни методи на преподаване. Ако слабите академични резултати не се дължат на мотивацията на ученика, а на невъзможността му да разбере учебното съдържание, според анкетираните, този проблем може да се реши чрез въвеждането на специален учител - помощник за работа с изоставащите ученици и изработване на индивидуална програма за работа със семейството му, с цел преодоляване на проблемите свързани с ученето. Мерки, при които се осигуряват под различни форми допълнителни часове за преговор и изясняване на учебното съдържание, според отговорилите на анкетата не са толкова ефективни. Причината най-вероятно се дължи на формата, в който се предлагат подобни занимания. Те най-често са в свободното време на ученика, като методиката на преподаване на материала не се различава от тази в час. Така вместо да допълнят знанията си, децата се демотивират допълнително. Тъй като подобни инициативи са на доброволен принцип, много често учениците, които имат най-голяма нужда от тях не ги посещават. 

 

Най-ефективните мерки за справяне с проблема Ниски академични резултати при ученика

%

избрали мярката за най-ефективна

%  на оценилите мярката като много ефективна

Задължителна подготовка преди постъпване в първи клас

20,51

83,5

Включване в целодневна форма на обучение

19,66

70,6

Въвеждането на специален учител-помощник за работа с изоставащите ученици

11,97

58,8

Изработване на индивидуални програми за психолого-педагогическо въздействие на ученика, с цел преодоляване на проблеми свързани с ученето

8,97

49,4

Изработване на индивидуална програма за работа със семейството на ученика, с цел преодоляване на проблемите свързани с ученето

8,55

51,8

Ползване на интерактивни методи за преподаване на учебния материал

8,55

57,6

Поддържане на мотивацията на учениците с модерни методи на преподаване

7,26

64,7

Допълнителни уроци за наваксване на пропуснатия материал

6,41

-

Въвеждане на материални стимули за повишаване на академичния успех.

5,56

36,5

В началото на годината да се провеждат опреснителни курсове по математика и език

2,56

18,8

Периодичен анализ на резултатите на учениците.

20,51

38,8

 

Липсата на мотивация на ученика да посещава учебните занятия е сериозен проблем, който от своя страна води до усложнения като системните отсъствия от училище. Проведеното анкетно проучване не успя да представи конкретни насоки за мерките, които оказват най-голям ефект върху справянето с проблема. Така например установяването на по-строги дисциплинарни наказания за системно отсъстващите ученици се оценява различно при отделните респонденти. Тази мярка има слаба подкрепа от експертите от общинската администрация (26%), ефектът й е оценен по-високо от преподавателите (42%), а 61% директорите я намират за много ефективна. Разминаване в оценката на една и съща мярка в зависимост от позицията на анкетираните се откри и при мярката провеждане на периодични анализи за причините за отсъствията на детето. Заради допълнителните задължения, които произлизат от въвеждането на тази мярка, тя не е популярна сред учителите (19% са я оценили като много ефективна). Директорите (38%), които също биха получили допълнителни отговорности, но значително по-малко от своите колеги, също не подкрепят мярката. За 53% от останалите респонденти, които нямат преки задължения към изпълнението на дейността, я оценяват като много ефективна.

Най-ефективните мерки за справяне с проблема висок брой отсъствия при учениците

% избрали мярката за най-ефективна

Създаване на база данни с учениците в училище

22,32

Редовни проверки от РИО за присъствието на учениците в училище

22,32

Създаване на условия за провеждане на различни спортни занимания през учебната година

14,29

Контрол от прокуратурата за издаване на медицински бележки с невярно съдържание

14,29

Въвеждане на по-строги дисциплинарни наказания за настойниците на системно отсъстващите ученици

12,05

Създаване на различни клубове по интереси

12,05

Въвеждане на по-строги дисциплинарни наказания за системно отсъстващите ученици

11,61

Редовни проверки от общината за присъствието на учениците в училище

8,48

Въвеждане на психологически консултации в училище

8,04

Предоставяне на по-голяма възможност учителите да напасват програмата към нуждите и възможностите на учениците

7,14

Извършване на индивидуални оценки на всички ученици за степента на риск от отпадане

6,70

Редовни проверки от МОМН за присъствието на учениците в училище

6,25

Провеждане на периодични анализи за причините за отсъствията на детето

3,13

Когато се извеждат причините водещи до отпадане от училище, изследователите в повечето случаи обособяват отделна група фактори, в която включват етнокултурните специфики на малцинствата в съответната държава. Резултатите от проведеното проучване извеждат на първо място като най-ефективна мярка за задържане на учениците от малцинствата „Въвеждане на ранно здравно образование” в училище. Макар да няма официални данни за етническия състав на отпадналите ученици, наблюденията на работещите в сферата на образованието са, че преобладаващият брой напуснали училище деца са от ромски произход. Това разбиране се потвърждава и от представените отговори на зададения въпрос. Макар в него да не се споменава конкретен етнос, респондентите асоциират представените мерки като насочени към учениците от ромски произход. Любопитна е мярката, която се извежда като най-ефективна при решаването на зададения проблем. Обяснението следва да се търси в една аномалия, която се наблюдава в страната по отношение на отпадащите ученици. За разлика от повечето държави, при които делът на ПНУ е по-висок сред момчетата, в България броят на отпадащите момичета е значително по-висок. За момичетата от ромски произход причината се дължи на ранна женитба и ранна бременност. Ето защо според отговорилите експерти е необходимо да се промени ценностната система на младежите, като им се предостави необходимата информация, за да вземат правилното решение за своето бъдеще. Освен здравното образование, учениците имат нужда от подкрепа и мотивация да продължат своето образование след 7-ми клас. Образованието следва да се представи като по-добрата алтернатива пред ранния брак и влизането на пазара на труда. Мярка, която оказва ефект и върху разглеждания проблем е осигуряване на различни по вид извънкласни дейности.

Най-ефективните мерки за преодоляване негативното влияние на заобикалящата среда и етнокултурните специфики

% избрали мярката за най-ефективна

%  на оценилите мярката като много ефективна

Ранно здравно образование

16,15

62,4

Специализирана работа за мотивация на учениците от ромски произход в гимназиалната степен за продължаване на образованието във висшите училища.

14,62

47,1

Разширяване на обхвата на извънкласните дейности

13,46

58,8

Утвърждаване на длъжността "помощник на учителя/образователен медиатор"

11,54

45,9

Сформиране на групи по свободно избираема подготовка (СИП) в областта на културата, фолклора танцови формации; изкуства; традиционни занаяти.

10,77

45,9

Извеждане на учениците от кварталното училище и интегрирането им в масовите училища.

8,46

42,4

Въвеждане на ментор/наставник

8,08

48,2

Разширяване на обхвата на СИП „Култури на етносите” (Етнология)

6,92

22,4

Психологическата помощ от страна на училищния психолог или педагогическия съветник се извеждат като двете най-ефективни мерки за идентифициране на проблемите на отделния ученик и предприемане на действия за справянето с тях. Извънкласните дейности и осигуряването на допълнителни занимания по интереси според респондентите оказват най-голямо влияние върху детето за преодоляване негативното въздействие на заобикалящата среда и връстниците. Учениците, произхождащи от проблемни семейства и/или бедни квартали следва да бъдат привлечени и задържани възможно най-дълго в училище, за да се неутрализират предпоставките, които ги поставят в риск от отпадане. Според резултатите от анкетното проучване, финансовите стимули като увеличаване на размера на стипендията за успех или на социалната помощ не биха задържали проблемните ученици в училище. Най-ефективната мярка за решаването на конкретния проблем е въвеждането на допълнителни занимания, които да са интересни за младежите до степен, в която да пожелаят да останат и след учебно време в училище.

Най-ефективните мерки в помощ на неутрализиране на вредното влияние на връстниците и/ или заобикалящата среда

%. избрали мярката за най-ефективна

%  на оценилите мярката като много ефективна

Провеждане на периодични разговори с учениците с училищен психолог

14,62

58,8

Включване на детето в различни извънкласни дейности

13,68

57,6

Осигуряване на допълнителни занимания по интереси

11,79

61,2

Провеждане на разговори с учениците от педагогическия съветник.

10,85

51,8

Увеличаване на размера на стипендията за успех

10,38

64,7

Разработване на училищна политика за ненасилие

9,43

48,2

Въвеждане на допълнителни материални стимули, с цел задържане ученика в училище

8,96

45,9

Извеждане на детето от кварталното училище.

8,02

36,5

Увеличаване на размера на социалната стипендия

6,60

40,2

Включване на учениците в училищното самоуправление

5,66

44,7

Периодично провеждане на беседи на тема полово-предавани болести и репродуктивно здраве

14,62

41,2

Периодично провеждане на беседи за превенция на зависимости

13,68

42,7

Включване на детето в интерната форма на обучение.

11,79

17,6

Ефектът от клубната дейност:

Резултатите от проведеното анкетно проучване показаха, че въпреки наличието на множество различни мерки, насочени към редуциране дела на ПНУ, експертите извеждат като най-ефективни ограничен брой дейности. Сред мерките, които се приемат за най-ефективни, са въвеждането на предучилищната подготовка и ЦОУД, осигуряване на извънкласни дейности по интереси за учениците, осигуряване на психологическа помощ и консултация, въвеждане на интерактивни методи за преподаване, работа с родителите. Голяма част от мерките, получили най-висока оценка, вече се прилагат в учебните заведения под една или друга форма. Пример за подобна мярка са извънкласните дейности на различни теми и в разнообразни форми. Според представител на НПО, работещо в сферата на образователната интеграция на малцинствата, добри резултати се постигат чрез „създаване на клубове по интереси, защото тук се включват различни дейности. Когато децата играят, те се увличат и забравят за различията си. Това скъсява дистанцията на общуване.” Извънкласните и клубни дейности се оказват универсално средство, панацея за справяне с набор от проблеми, които възникват в съответното учебно заведение. Те се използват както за привличане и задържане на ученика в училище, така и за повишаване на мотивацията му за учене и постигане на по-високи академични резултати. Въвеждането на разнообразни извънкласни дейности е предпочитана мярка за въздействие върху децата от ромски произход. Според директор на училище, в което се обучават предимно ученици от ромски произход, необходимостта от създаването и поддържането на клубни дейности спомага за повишаване на интереса и мотивацията на децата да посещават училище. Клубната дейност, която се поддържа в това учебно заведение, е фолклорен ансамбъл, чрез който се „... развива ритмика, взаимодействие, взаимоотношенията по между си, могат да се изявяват. Това дава възможност на децата да се докоснат до един свят, който родителите им не могат да им предоставят – посещават различни държави, места култури. Това е един контакт, който децата запомнят.”

Добавената стойност, която се преписва на клубните дейности, е, че чрез тях на учениците се осигурява така необходимото разнообразие от стандартния учебен час и това ги мотивира да останат по-дълго в училище. Изследвания върху поведението на участващите в клубни дейности показват, че тези ученици изграждат по-силна връзка с училището, училищната дейност и ценности и своите връстници (Mahoney, 2000; Mahoney & Cairns, 1997). Участието в извънкласни занимания предоставя на учениците възможност да се включат в дейности, от които те реално се интересуват и които не са част от скучния и еднообразен учебен план. Ученикът се мотивира да посещава училище, защото там се намира вече и клубът - мястото, в което може да развие своите заложби, да се срещне с учениците имащи идентични интереси и идеи.

„Извънкласните дейности не само подпомагат задържането на ученика в училище, но и улесняват преминаването му в една степен на обучение в друга”. Това е един от изводите, който прави в своето изследване Finn, резултатите, от който са потвърдени през 2006 г. от San Antonio. Според данните от изследването, посредством участието си в клубни дейности, учениците създават нови приятелства и развиват чувство към принадлежност към даден компания и учебната среда. Чувството за принадлежност на ученика към новите приятели, които намира, са причина той да остане в училище. Davalos, Chavez, and Guardiola (1999) в своето изследване за ефекта от участието в извънкласни дейности при учениците от латиноамерикански произход доказват, че тези от тях, включени в такива, са по-склонни да останат в училище в много по-голяма степен в сравнение с техните връстници, които не участват.

Една от основните причини, поради които следва училищата да поощряват създаването на разнообразни по вид и теми клубове, е, че посредством тях учениците биват привлечени и задържани в училище. Така те биват предпазени от негативното влияние на заобикалящата среда и връстници. Според доклада No Child Left Behind: The facts about 21st Century Learning 49% от учениците, които не участват в извънкласни дейности има по-висока вероятност да приемат наркотични средства и 37% е по-вероятно да станат преждевременно млади родители в сравнение с тези, които са включени в подобни инициативи.

Извънкласните дейности помагат за повишаване на академичния успех на учениците. Изследване, проведено с 22 000 ученика от проф. Kevin J. McCarthy, показва че учениците, участвали в някаква форма на междуучилищна спортна дейност, имат по-високи оценки от тези, които не са били включени в подобни инициативи. Общият успех на изследваните ученици за тези, участващи в извънкласни дейности е 3.01, като 4 е най-високата оценка, а за тези, които не са участвали средният успех е 2.44.

Добри примери за клубни дейности, насочени към намаляване на отпадането:

Интересен пример за създаване на клубове, насочени към намаляване дела на отпадащите ученици, е по програмата TheSchoolCompletionProgramme, при която на децата се осигурява приятна среда и подкрепа за написване на домашната работа. Целта на клубовете е да се осигури безопасна и защитена среда за учениците, особено тези, който нямат обособен кът за учене в дома си и живеят в бедни квартали. Програмата се предлага на всички ученици от класа, като допълнително внимание се обръща на тези от тях, които са в риск от отпадане. Писането на домашни се съчетава с дейности като спорт, рисуване и изработване на различни предмети. В тези клубове се предоставя и безплатна храна, което ги прави привлекателни за децата от социално-слаби семейства. Една от целите на програмата е да включи и родителите в работата на клуба, като по този начин те да следят развитието на своето дете. В някои училища се осигурява безплатен транспорт, особено ако учениците живеят в отдалечен и трудно достъпен квартал.

Състоянието на квартала, в който живее едно дете, оказва силно влияние върху неговото поведение и цялостно развитие. За да се преодолее негативното въздействие на заобикалящата среда се въвеждат мерки, чрез които да се помогне на детето да разгърне своя потенциал и повиши мотивацията си за учене. Програма с такава насоченост еPositiveActivitiesforYoungPeople (PAYP), чиято основна задача е да помогне на деца в риск от социално изключване да развият своя потенциал и възможности. PAYP е инициатива, осъществявана от няколко министерства във Великобритания, която замества работещите преди нея програми предоставящи занимания през лятната ваканция.  Включените в програмата ученици имат възможност да избират измежду различни дейности, чрез които да повишат своите знания и умения. Тези от тях, които проявят интерес или талант, са окуражавани да продължат заниманията и по време на учебната година. Важна задача, която си поставя тази програма е да помогне за преодоляването на съществуващите стереотипи и негативни нагласи спрямо децата от уязвимите групи. В резултат от изпълнението на програмата е констатирано намаляване на криминалното и девиантно поведение на значителна част от участниците. 88% от регистрираните резултати от програмата са с позитивен ефект и само 5% с негативен[1].

Съществуват редица възможности за привличане и задържане на учениците в риск от отпадане посредством включването им в различни клубни дейности. Потенциалът за въздействие върху проблема с отпадащите ученици посредством тази мярка в българските училища все още се развива. Едно от основните препятствия за развитието на клубната дейност и нейното масово установяване в училищата е невъзможността за набавяне на средства за създаване и поддържане на различните клубове. Този проблем в последните години изгубва своята значимост благодарение на възможностите за външно финансиране, които се осигуряват от структурните фондове, национални програми и неправителствени организации. Остава единствено волята и желанието на директора на училището да инициира и създаде условия за провеждането на разнообразни форми на извънкласни дейности, обект на интерес на учениците.


[1] Препоръка на Съвета относно политики за намаляване преждевременното напускане на училище COM(2011) 19 окончателен, стр.2,

http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM:2011:0019:FIN:BG:PDF

[2] Препоръка на Съвета относно политики за намаляване преждевременното напускане на училище COM(2011) 19 окончателен, стр 7, (1)

 

Библиография:

1.Нончев, A. и кол. 2007г.„Причини за отпадане на децата от училище в България“, УНИЦЕФ, София, изд. „Изток-Запад“

2. Препоръка на Съвета относно политики за намаляване преждевременното напускане на училище COM(2011) 19

3 Holloway, John H, 2002, „Extracurricular Activities and Student Motivation” September 2002/ Volume 60 /Number 1 Do Students Care About Learning?./ Pages 80-81, посетен на 15. 06. 2013 (http://www.ascd.org/publications/educational-leadership/sept02/vol60/num01/-Extracurricular-Activities-and-Student-Motivation.aspx)

4. Luxembourg: Publications Office of the European Union, 2010, Skills supply and demand in Europe Medium-term forecast up to 2020,  Thessaloniki (Pylea), GREECE,  European Centre for the Development of Vocational Training, 2010, посетен на 20. 03. 2013г. (http://www.cedefop.europa.eu/EN/publications/15540.aspx)

5. Matula, Joseph., 2010, Clubs and activities: A hidden benefit of equitable funding, посетен на 15. 06. 2013 (www.iasb.com/journal/j030410_05.cfm)

6. 2009, Get Them Hooked: The Benefits of Extracurricular Activities in Middle School, посетен на 15. 06. 2013 (http://thephoenixfalls.wordpress.com/2009/08/27/get-them-hooked-the-benefits-of-extracurricular-activities-in-middle-school/)

 

Статията е поместена в сборник "Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище", Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014