Образователни медиатори на практика

Димитринка Георгиева, СОУ „Любен Каравелов“ гр. Варна

 

Вече втора година в СОУ “Любен Каравелов” работят двама образователни медиатори, назначени по програмата на община Варна за интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. Основна цел, стояща пред нас е свеждане до минимум на отпадналите ученици от образователната система и реинтеграция на младежите, навършили 16 години и напуснали училище, в изпълнение на Стратегията за намаляване дела на преждевременно напусналите образователната система (2013 – 2020) на МОН.

Какво е образователен медиатор? Няма формулирано определение, което да е утвърдено от нормативен документ. Най-общо казано, медиаторът е посредник, който улеснява ефективната комуникация между страните като слуша внимателно и задава правилните въпроси, които помагат да се стигне до същността на проблема. Образователният медиатор е посредник между семейството и училището, връзката между учителте и родителите на учениците. В нормативната уредба не са утвърдени норми за квалификация и образователен ценз на медиатора, но са заложени следните изисквания към  него: да е от общността, да владее майчиния език на семействата, да е авторитет пред тях и се ползва с влияние. За разлика от здравните медиатори, които биват обучавани в медицинските вузове, за образователните медиатори няма практика за обучение във ВУЗ и получаване на документ доказващ тяхната компетентност, умения за комуникация и за работа с общността.

Към настоящия момент в Националната класификация на професиите и длъжностите под код 5312 3001 е въведена като обособена професия „помощник на учителя“. Позицията „помощник-учител” е в изпълнение на приетата през 1999 г. от Министерски съвет на България „Рамкова програма за равноправна интеграция на ромите в българското общество”. От въвеждането на длъжността помощник на учителя през 1999 г. до 2012 г. тя е била предмет на правно регулиране в няколко подзаконови нормативни акта, в които са описани правата и задълженията на наетите служители. Задължение по длъжностна характеристика е оказването на помощ на подрастващите лица при включването им в учебния процес на ниво подготвителна група, подготвителен клас и първи клас с цел интегрирането им в обучението. За целта помощникът на учителя влиза в пряка комуникация с родителите на подрастващите, спомага за осъществяването ѝ на ниво родител-учител, ученик-учител. Съгласно Наредба № 1/21.08.2007 г. за реда и начина за определяне на индивидуалните месечни работни заплати на персонала в средното образование помощникът на учителя не попада сред педагогическия персонал. Работодател на наетите по тази длъжност лица се явява съответният директор на училище. В това си качество на страна по трудовото правоотношение той осъществява пряк контрол над извършваната от лицата работа. Длъжностна характеристика на помощник-учителя е изготвена и утвърдена от МОН през 2003 г., като неговите функции са целеви спрямо деца в подготвителни групи на детските градини, подготвителен клас и първи клас в училище като посредник между учителя, децата и учениците от ромски или турски произход с цел интегрирането им и осигуряването на равни възможности за обучение. Изискванията за заемане на длъжността включват:

  • Завършено средно образование;
  • Наличие на свидетелство за професионална квалификация „помощник на учителя”;
  • Владеене на майчиния език на децата и учениците;
  • Познаване на националната култура и на етнокултурата на децата и учениците;
  • Познаване на нормативните актове в системата на народната просвета и  закрилата на детето.

Няма пречка на такава длъжност да се назначават младежи от ромските или турските общности, които са завършили средно образование и отговарят на изискванията за длъжността. Изискването помощника на учителя да владее майчиния език на децата и учениците, както и да познава тяхната национална култура и етнокултура, предполага, че самият той би могъл да произхожда от тези малцинствени общности и е преодолял рисковете от социална изолация, завършвайки средно образование и получавайки необходимата квалификация.

Принципно ролята на помощника на учителя е насочена към преодоляване на социалното изключване на деца и ученици от малцинствените общности, чрез осигуряване на равен старт и предотвратяване отпадането им от училището. От длъжностната характеристика е видно, че на помощника на учителя са вменени широк кръг функции, включващи както социални дейности, така и педагогически, което в крайна сметка може да доведе до объркване каква е целта и каква подготовка и обучение са необходими за тях с оглед повишаване на компетенциите. Трябва да се обърне внимание на медиаторските функции и работа на терен сред уязвимите малцинствени групи. Длъжностната характеристика на помощника на учителя не предвижда той да работи на терен сред самите малцинствени групи. Помощникът на учителя е ситуиран основно в училище и се предполага, че там осъществява дейността си. Това предполага, че тази фигура може да бъде успешна при превенция на отпадане на вече включени деца в образователната система, но не и при деца и семейства, които не са въобще включени или са отпаднали от училище.

            СОУ „Любен Каравелов“ гр. Варна започва да трупа опит за работа с образователен медиатор от учебната 2014/2015 година когато в изпълнение на програмата на Община Варна за интеграция на деца и ученици от етническите малцинства и след одобрение от Общински съвет бяха назначени двама образователни медиатори за период от шест месеца от м. юни до м. декември, на четиричасов работен ден. Периодът за работа не беше много удачен, поради започналата лятна ваканция на учениците и приключил обход на децата, подлежащи за прием за първи клас. За образователен медиатор в нашето училище беше назначена бивша наша ученичка, завършила средно образование, живееща в ромската махала, чието дете беше записано в първи клас при нас. С началото на учебната година започна и същинската работа на образователния медиатор като отново се извърши обход на децата, подлежащи за прием в първи клас и подготвителна група и така бе гарантиран пълен обхват на децата от общността и информираност на родителите. През учебната година в задълженията на образователния медиатор се включиха нови такива, провокирани от практиката, а именно осъществяване на връзката между семействата на учениците с класните ръководители и ръководството на училището, ежедневна информация за отсъстващите ученици, причини за отсъствията, връчване на уведомителните писма и подпомагане семействата с деца със специални образователни потребности при оформяне на документи за работа с ресурсен учител. След приключване на договорения с Община Варна срок, училището продължи да работи с нов образователен медиатор, но назначен по проект към ЦОИДУЕМ от м. януари до м. април 2016 година когато отново към Община Варна беше нает образователен медиатор, бивша наша ученичка, живееща в района на общността и владееща майчиния език на семействата, чиито деца учат в нашето училище. Към задълженията на образователния медиатор бяха включени нови функции като съдействие при организиране на извънкласните занимания и мероприятия по проекта, сформиране на работещ родителски клуб в състава, на който се включиха активно пет майки на деца от малцинствата, осъществиха се съвместни срещи с ръководството на училището и други две училища, които са ни партньори по проект “Всеки ученик ще бъде отличник” към ЦМЕДТ “Амалипе”  и Тръст за социална алтернатива за работа по намаляване на отпадналите ученици в училище. По този начин, използвайки ситуацията успяхме да си осигурим непрекъснат процес на работа до момента на образователния медиатор, който се включи активно в работата и информационната кампания по приема за първи клас и подготвителни групи. Обходът на децата се осъществи съвместно от екип от образователен медиатор и учител. Към училището беше назначен още един образователен медиатор, който работи на терен в кв. „Владислав Варненчик“.

За мен е особено интересна  темата за мястото и ролята на образователните медиатори в училище, тъй като вече втора година по Програмата за образователна итеграция на децата и учениците от етническите групи в нашето училище същите работят активно и вече са видни положителните страни на това сътрудничество в условията на мултиетническа среда. Ние твърдо сме убедени, че това е правилния път за ползотворна и резултатна работа с децата и учениците от тези уязвими групи и сме благодарни, че Община Варна в лицето на Дирекция образование и младежки дейности споделя това виждане и заедно работим в партьорство вече втора година. Но ние, оказва се, че сме едва в началото на пътя, който трябва да извървим към достигане на целта – свеждане до минимум на отпадналите ученици от образователната система, пълен обхват на децата в училищна възраст и реитеграция на младежите, които са навършили 16 години и през годините по различни причини са напуснали училище.

Благодарение на възможностите, предоставени ми от ЦМЕДТ „Амалипе“ в качеството ни на партньор по проект „Всеки ученик ще бъде отличник“, през 2015 – 2016 година, посетихме в рамките на обменни визити Република Македония и Румъния и се запознахме с практиката по отношение на интеграцията на малцинствата в образователните системи в двете съседни държави. Оказа се, че проблемите са еднакви, но начините на решение са на  на различен етап на развитие, съобразно спецификата на всяка държава.

И в Румъния проблемите са свързани със задържане на децата в училище, безпричинните отсъствия и временната миграция на семействата в чужбина. Ето как те са подходили към тези проблеми:

  • по проект към еврофондовете са разработили учебен план за обучение на образователните медиатори в педагогическите колежи, който включва: стратегии за идентифициране и решаване на конфликти, основни превила за комуникация и  видове общуване, закрила правата на детето и нормативна уредба, активно приобщаване на родителите към образователния процес;
  • професията образователен медиатор е включена в регистъра на професиите като същият е член на педагогическия колектив заедно с психолога, аниматора, логопеда и социалния работник;
  • законово е утвърден образец на договор за образование, който се сключва между училището и семейството;
  • разработена е длъжностна характеристика на образователния медиатор, която включва здравни и психологически компетентности, степен на образование и умения за работа с деца от етническите малцинства, включително и владеене на майчин език, говорим от членовете на общността;
  • в колежите образователните медиатори към настоящия момент придобиват средно образование със съответния педагогически профил;
  • изискването за назначаване на образователен медиатор в училище е при наличие на минимум 15 ученици от малцинствен произход, с продължителност на работния ден осем часа, разпределени на терен и работа в училище;
  • прецизирани са и задълженията и отговорностите – планиране работата през учебната година, разрешаване на конфликти между училището и семейството, обход  и работа със семействата на учениците, изработване на индивидуален план за професионално израстване и квалификация, познаване на нормативната уредба, проследяване на развитието на децата в риск и изработване на „Риск регистър“, други съвместни дейности с родителите, работа на терен;
  • изработен и  отпечатан  “Наръчник за подпомагане  работата на медиатора”.

Много полезна беше срещата и споделения опит на добри практики с колеги от училищата, в които има назначени и работят образователни медиатори както и в гр. Констанца, Румъния. Те подчертаха, че е много важно медиаторът да е човек от общността, да говори езика и по възможност да е учил в училището, в което работи към момента. Отчетен беше положителния ефект от съвместната работа – ръководство на училището, учителите, образователния медиатор и семействата на децата.

В съседна Македония мрежата на образователните медиатори е много добре развита. Тяхната функция е по-скоро социална, целяща да осъществи връзката между общност и училище, без да изземва обаче ролята на нито едно от двете в двупосочната комуникация. Работа им е насочена основно към деца от малцинствата, подлежащи за прием в първи клас, обхват и мотивация за обучение. Децата, които са в предучилищна възраст са все още необхванати от системата на образователните мадиатори. В Македония позицията на образователния медиатор вече е институционализирана и ако в началото тя е започнала като инициатива на НПО, с подкрепата на Ромски образователен фонд, днес тя е изцяло поета от Министерство на образованието.

Нашето училище направи първите стъпки в съвместната работа на образователен медиатор - училище – общност, но е необходимо да извървим своя път за постигане на устойчиви успехи. Колегите от педагогическия колеж „Константин Братеску“ в Румъния споделиха, че при официално запитване от страна на Община Варна към Община Констанца биха  ни предоставили “Наръчник за подпомагане  работата на медиатора” и биха обменили опита от своята работа в училищата, в които има назначени образователни медиатори. Смятам, че опирайки се на този придобит опит ние можем да адаптираме към нашата реалност добрите практики и да подпомогнем процесите за интеграция на децата и учениците от етническите малцинства и подобрим ефективно  работата с тези деца в училищата като нашето, в което се обучават деца от различни етноси.

За да е ползотворна и ефективна нашата работа и за да се осъществи един реален процес на интеграция на децата и учениците от етническите малцинства е необходимо да се предприемат действия:

  • за официално регламентиране в нормативните документи на професията образователен медиатор;
  • да се изработи и утвърди длъжностна характеристика, отговаряща на съвременното състояние на образователната ни система;
  • да се разработи унифициран формат за отчетност на работата на медиатора;
  • да се регламентира работно време и заплащане, адекватно на положения труд;
  • да се одобри учебен план към педагогически колеж или ВУЗ за обучение на образователни медиатори;
  • да се разработят програми за бъдеща квалификация на кадрите.

В заключение може да обобщим, че началото на процеса на ефективна интеграция  е стартиран, но е необходимо, опирайки се на нашия опит и опита на други образователни системи в работата с децата и учениците от етническите малцинства има още какво да се направи, за да се извърви пътят докрай. Разработените стратегии на национално, общинско и училищно ниво за образователна интеграция си поставят за цел постигането на пълноценна интеграция и утвърждаване на интеркултурната перспектива чрез образование, мотивация за продължаване на образованието в следваща степен или придобиване на професионална квалификация от учениците от етническите малцинства. Ние сме убедени, че тези цели могат да се постигнат с обединените усилия на училище, семейство и общност с посредничеството на образователните медиатори.

Материали за учители (публикации)

Публикувани материали, наръчници и други полезни неща за Вас, учители ще намерите на 

 

http://amalipe.com/index.php?nav=publications&lang=1

Учителите от ПГТЛП – Омуртаг преминаха обучение за работа с ромски ученици

 Целият педагогически колектив на Професионалната гимназия по транспорт и лека промишленост – Омуртаг премина обучение за работа в мултикултурна среда и техники за превенция на отпадането на ромските ученици. Обучението се проведе от 25 до 27 ноември в гр. Лясковец и бе организирано от Център „Амалипе” в рамките на проект „Заедно в училище и в свободното време”, който Професионалната гимназия е защитила по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”.

Чрез комбинация от лекции и множество интерактивни игри, участниците се запознаха с факти от ромската история и култура, дискутираха различните ромски групи в община Омуртаг, спецификата на образователните нагласи в отделните селища на общината. Особен интерес те проявиха към методите и средствата, използвани за задържане на ромските деца в училище по проект „Намаляване на отпадането на ромските ученици”, който понастоящем Център Амалипе реализира в 96 училища от цялата страна. В края на обучението те съставиха индивидуален план за всеки застрашен от отпадане ученик в Гимназията, както и за включване на ромски родители в училищния живот.

В Професионалната гимназия по транспорт и лека промишленост – Омуртаг се обучават над 200 ученици, като близо една трета от тях са ромски младежи и девойки от Омуртаг, Беломорци, Камбурово и други населени места в региона. Отпадането е сериозен проблем, особено сред ромските момичета. С цел превенция на отпадането, ПГТЛП реализира комплексни мерки, които включват подсигуряване на безплатен транспорт, въвеждане на СИП „Фолклор на етносите”, включване на ромски младежи в Училищния парламент, индивидуална работа с всеки застрашен от отпадане. Център Амалипе е партньор на училището в тези усилия.