Mотивиране за учебна работа на учениците билингви, обучавани в мултикултурна среда

Светла Доврамаджиева, ОУ,,Добри Войников’’, с. Каменар, общ. Варна

Училището трябва да носи на ученика

умствено удовлетворение и радост в сърцето

Я. А. Коменски

Учителят е един от първите, който въвежда децата в света на знанията. Както и в новия социален живот, пълен с непознати дейности и хора. С това нараства учителският дълг как познанието да бъде представено по интересен, достъпен начин и децата да се включат в училищния живот.

С тази нелека задача - социализирането и успешното обучение на учениците, растящи в двуезична среда - сме се наели да се справим ние, учителите в ОУ "Добри Войников".

Хуманизирането на взаимоотношенията между учител и ученик, педагогическата атмосфера на сътрудничество стимулират детето да учи без принуда, събуждат желанието за самоизява, за комуникативност и му помагат по- неусетно да навлезе в новата си социална роля.

За да стане това, нашите ученици трябва да се справят и с още една нелека за преодоляване бариера - езиковата. Защото владеят българския книжовен език недостатъчно. Учениците билингви не започват от равен старт с децата, чийто майчин език е българският. Почвайки училище, те трябва да допълват и овладяват българската лексика, граматика, синтаксис, да се справят с интерференцията, тъй като двата езика се различават и на фонетично ниво, да се включат в новата обществена среда - училищната. А тя значително се различава от семейната - нови социални правила, различна ценностна система.

Това изисква от педагога да познава специфичните културни особености, традиции и обичаи на ромското семейство, да се спечели сърцето на всеки ученик и неговите родители. Ние учителите сме като лекарите - виждаме две очи, които търсят от нас съдействие и само ако ни вярват, можем да намерим правилния път към тях. А най- трудният е към душата, достига се до нея само с взаимно доверие, зачитане и познаване. Тогава заедно по-лесно се откриват новите хоризонти на знанието.

Много високият статус на възрастните, патриархалността, себеуважението, силно изразената емоционалност на ромите са важни качества, на които може да се опре педагогът. Същевременно трябва да намерят най-точните аргументи да се убеди семейството на ученика, че само доброто образование на детето ще му даде равнопоставена позиция в социалния живот. 9[1]

Тъй като на образованието не се гледа като на водеща ценност, често учениците ни помагат при отглеждането на по- малките деца в семейството, има родители които не са заинтересовани от обучението на по-големите. Трудният и мизерен живот често принуждават децата да работят, участват в изкарването на прехраната, не посещават редовно учебните занятия, затрудняват се при овладяване на учебния материал, изостават или отпадат от училище. Ранните женитби определят много рано друга посока на живот на все още подрастващите и твърде рано ги отделят от детството.

Познаването на тези особености на ромската социална среда, но и същевременно опирайки се на тях, е разковничето да се намерят механизми (успоредно с работещи административни механизми), които да задържат ромските деца в училище. Да продължат образованието си в по- горна степен и все по- малко ученици да отпадат от училище е един изключително сложен, многопластов и сериозен проблем, с който се сблъскваме всекидневно. Трябва само съвместно да намерим решението му.

Установили сме колко е важно да има неразривна връзка между семейство, училище и общество, да се привлекат родителите на учениците към проблемите на училището. Само тогава резултатно ще можем да работим за бъдещето на децата. Да си припомним прозорливите думи на Белински:

,,Детството е първият праг, който прекрачват всички чувства, посещаващи детското сърце, и от нас зависи то да бъде извор на бъдещо вдъхновение.’’

Учителят, познавайки специфичните особености на ромската среда, ще акцентира върху сътрудничеството между родителите на ученика, позовавайки се на техните задължения и отговорност, но и разчитайки на семейството като съмишленик в развитието на детето.

Да приобщим, да задържим и да намалим броя на отпадналите ученици от училище, да създаваме възможно най-благоприятни условия за учебно-възпитателна работа. В училището ни има приети и се изпълняват:

Стратегии за образованието на учениците, обучавани в ОУ,,Добри Войников”:

- Създаване на по-добра мотивационна среда за родители, учители и общественост за максимален обхват на децата в училище и подготвителна група;

- привличане и приобщаване на ромската общественост в лицето на техните лидери за активно участие в училищния живот - за съдействие в прибирането и задържането в училище на застрашени от отпадане ученици;

- сформиране на родителски активи, съдействащи по същите проблеми за прибирането на учениците в училище, както и в ангажиране на родителите за активно участие в училищния живот на училищно и извънучилищно ниво - училищни празници, представителни занятия по действащите проекти, конкурси, спартакиади;

- подобряване качеството на върешноучилищната квалификационна дейност на учители и възпитатели (семинари, открити уроци) и извънучилищната квалификационна дейност (лекции на изявени специалисти методисти и педагози);

- прилагане на интерактивни методи на обучение в училище за повишаване ефективността от учебно-възпитателната дейност, провеждане на консултации и допълнителна работа с изоставащите и потенциално застрашени от отпадане ученици, лятна допълнителна работа, поддържане на съвременен компютърен кабинет за обучение по ИКТ;

- развитие на художествената самодейност - провеждане на тържества, популяризиране на културни образци в СИП ,,Фолклор на етносите в България - ромски фолклор”;

- функциониране на Ученически парламент, съставен от изявени старателни ученици, които със своя личен пример и съвети също съдействат за приобщаването към училищния живот на застрашените от отпадане ученици;

- присъствие на училищен модератор от ромската общност, длъжност осигурена по спечелен проект към Община Варна;

- провеждане периодично на тематични заседания на Педагогическия съвет съвместно с поканени представители от Община Варна - Дирекция ,,Образование”, кметът на с. Каменар, който е от ромската общност, родители, родителски активи, членове на Ученическия парламент на тема: ,,Превенция на отпадането на ученици от училище”; ,,Механизми и похвати за задържане и приобщаване към училищния живот на учениците, застрашени от отпадане от училище”;

- обхващане на всички ученици в извънучилищни и извънкласни дейности – спартакиади, конкурси, работа по проекти, които подпомагат интеркултурното им образование в цялото му разнообразие - изкуства, общочовешка, национална и ромска култура, екология, гражданско образование (,,Жители сме на Европа”), зимни и летни лагери, екскурзии до исторически места и музеи, Празници на толерантността - организирани от УК за БППМУ.

Така не само се разширява познавателният кръгозор на всеки ученик, неговата многостранна култура по посока на интеркултурното образование, но и съвсем естествено той се въвежда в социална среда да общува, в разговорна среда на книжовния български език.

Усвояването на българския книжовен език, формирането на комуникативни умения и усвояването на устната и писмена реч ще помогнат на учениците да се развиват хармонично в интелектуално отношение и да намерят своето място в обществото. Защото „Говоренето на един език е включване в управляваните от правила форми на обществено поведение”. /К. Димчев/

Михаил Виденов убедително констатира: „Овладяването на езика е база за развитието на децата. Ако не се овладее държавният език, те не биха се справили, защото мисълта трябва да се облече с думи. Неумението да си служат с официалния език намалява шансовете на децата билингви за социално включване и е предпоставка за цялостно изоставане”.3[2]

Непрестанно педагозите ни търсят форми за ефективно приобщаване и задържане на учениците в училище.

Интеркултурното образование дава възможности за това:

- Чрез формиране на умения и способности за хуманно, толерантно и добронамерено общуване, учениците да приемат и да се включат в училищната среда, осъзнавайки какво голямо значение има за тях обществената реализация;

- да се изграждат нагласи за единство на различията, приемане на тези различия като основа за общуване и толерантност към теб и другия до теб.

,,Интеркултурното образование е отстояване на педагогическото взаимодействие на равнище, което преодолява културните различия, дълбоко познаване на собствената култура и съхраняване на собствената идентичност. Хуманното общуване с ромските деца е решаващ фактор за приобщаването им и активизирането им в учебния процес.” - споделя своите виждания Мара Торосова. 8[3]

Прилагат се разнообразни форми от Интеркултурната педагогика, която се появява през седемдесетте години на двадесети век с ярък представител К. Роджър (90 години). Тя цели разкриване различията в начина на живот, език, традиции и обичаи на обучаваните. Интеркултурната педагогика насочва учителя умело да прилага индивидуалния подход към всеки ученик, да развива уменията му за партньорство, да стимулира и да активизира учебно-познавателната му дейност чрез адекватни методи, похвати и благоприятна учебна среда.7

Интеркултурното образование има следните основни страни:

-                     Лингвистична;

-                     Изкуствоведска;

-                     Хуманистична, касаеща правата на всички хора, възпитаване чрез толерантност и хуманизъм.

,,Тези посоки могат да станат неразривна част от човешката личност чрез общокултурни и специфични културни програми - опирайки се на ромската култура, патриархални традиции и съвременно културно творчество” - твърди Христо Кючуков.7[4]

Важен аспект от интеркултурното образование е овладяването на книжовния държавен български език. Педагозите ни са високо квалифицирани специалисти и на базата на методическата си подготовка, традиционни квалификационни курсове и вътреучилищни семинари непрекъснато обменяме опит за резултативни методи и похвати в работата си.

Като добра педагогическа практика в училището ни, в практиката на учителите по български език и литература е използването на дидактичните игри, които са подходящо средство за обучение, включително и осъществяване на междупредметни връзки. Успоредно с това се формират учебни навици, учениците се адаптират към учебната работа и към училищния живот. Работата под ръководството на учителя, необходимостта да се спазват определени изисквания и правила. Постигането на успешни резултати мотивират децата за изпълнението на нови задачи. По този начин се затвърдява наученото, разширява се общата учебна подготовка, формира се мотивационната сфера на учениците.

Накратко ще се спра на теоретичната постановка за мотивацията и необходимостта от изграждането и за постигане на добри учебни резултати.

Мотивирането за учебна дейност се опира на заложения у всеки човек естествен стремеж към опознаване на света, който ни заобикаля. Ако предложените или непосредствено възприемани знания ще послужат, то всеки– респективно и детето, ги прибавя към основата на своята личност. За мотивация може да говорим, когато проектноориентираното действие повишава желанието на учениците да учат, да развиват своите интереси, да се приложи наученото на практика.

Учителят може да съдейства като подпомага и насочва учениците към усвояване на похвати и техники за самостоятелна познавателна дейност. Така се структурират и отделни страни на мотивационната сфера. Мотивацията е йерархична система на много равнища, в които различни мотиви се намират във взаимодействие. Когато мотивът се осъзнава от личността, се превръща в мотив-цел и получава актуална подбудителна сила. Затова е необходимо педагогът да доведе социално значимите мотиви до ниво на пълно осъзнаване, за да станат те реална действаща сила в поведението на учениците и се активират познавателните мотиви. Целенасоченото развитие на мотивите се осъществява в организацията и съдържанието на учебната дейност.

За развиване на конструктивна мотивация за учене допринасят различни педагогически стратегии:

1. Създаване на подходяща за учене среда;

2. Поставяне и постигане на реалистични цели;

3. Подкрепа на инциативността в ученето;

4. Осъществяване на конструктивна обратна връзка.

И ето един полезен модел на мотивация в четири стъпки, съставен от Джон Келър - внимание, приложимост, увереност, удовлетвореност.

Интерактивната образователна среда изгражда такава конструктивна мотивация за учене и преподавателят влиза в ролята на подкрепящ подходяща организация на образователната среда и в ролята на наставник, който съветва, осигурява обратна връзка.

Един от варианите на обучение в интерактивен режим е базиран на игра-обучение, на който ще се акцентира. Обосновават се два типа игри:

- инструктивистки модел - учениците се учат, играейки образователни игри, разработени и зададени от друг (учител).

- конструктивистки модел - учениците се учат, играейки образователни игри, зададени и разработени от самите тях.

Дидактичната игра е имитация на реална дейност в една или друга ситуация. Участниците или изпълняват определени роли, или са активни зрители. Играта е забавна и привлекателна, увеличава интереса към обучението и развива самостоятелност у учениците.

В резултат на приложението на дидактичните игри в учебно-възпитателната работа се постигат редица цели, свързани с интелектуалното, физическото, трудовото и естетическото развитие на децата. Игровите форми в по-широк план са и обучаващи, и развиващи общите познавателни способности на учениците. Те се опират на възрастовите им особености и характерното за тях нагледно-образно действено мислене. Според Е. Зворгина съществуват игри-занятия, игри-инсценировки, сюжетно-подвижни и музикални игри, като водещата роля в игровото взаимодействие е на педагога. А. Столяр подчертава, че дидактичната игра служи не само за затвърдяване и повторение на вече усвоените знания, а самата тя е метод на обучение. Развиват се познавателните способности, а на по-късен етап и творческите способности. Посредством обучаващите игри децата се учат да пренасят реалния опит в игров условен план и усвояват различни форми на социални роли, както и неусетно, без напрежение, да овладяват знания. Това стимулира емоционалния и познавателен интерес у учениците, наред с развитието на речевата дейност и въображението. Създават се осъзнати подбуди за включване в игрите, при което се овладяват различни учебни знания.

Обучаващите игри са свързващо звено между знанията и игровите способи. Всяка дидактична игра е обучаваща, защото се осъществява обучение и самообучение, формират се възприятия, реализират се дидактични задачи, усвоява се ролево поведение и се стимулира умственото развитие на децата.

Изпълнява се моделираща функция спрямо логическите структури на мисленето и се развиват когнитивните структури. Това прави обучаващите дидактични игри ценен помощник с многостранно въздействие и приложение. /А.Столяр /2[5]

Дидактичните игри се използват не само при овладяването на конкретни знания, но и служат, както бе подчертано вече, за осъществяване на междупредметни връзки. При овладяването на езика се използват сюжетно-ролеви игри и разнообразни игрови похвати чрез гатанките, броилките, стиховете, приказките, песничките. На базата на техния ритъм, увлекателност, художественост се овладяват типови фрази. Това позволява да се усвоят речеви модели, които ще се приложат в подходящи езикови ситуации.

Дидактичните игри са подходящи на основата на използването на правилен български език и в обучението по математика, околен свят, бит и техника, изобразително изкуство, музика. Те играят ролята на специфичен интегрален метод за осъществяване връзката между отделните учебни дисциплини, съобразени с бъдещото развитие на децата, „насочени към зоната на близкото развитие” /Виготски/. Според видния психолог и педагог най-важната развиваща функция на играта е формирането на мотивационно- потребителната сфера на детето, чрез която се обяснява социалната природа на тази дейност. Въображаемата ситуация, която се поражда от игровото действие заедно с неговия обобщен характер довеждат до преход към действие и се поражда вътрешният стремеж за възникване на реч.

От особено значение при работа с ученици билингви е мнението на Д. Елконин, че в играта „протича формирането на предпоставките за прехода на умствените действия към нов, по-висок етап на умствените действия, опиращи се на речта”.

Искам да споделя, че е традиция системно да провеждаме практикуми за приемственост на педагогически опит на тема: ,,Добри практики”. Споделянето на успешни форми за учебна дейност за пълноценното овладяване на учебния материал при специфичните условия на работа и постигнато ниво (включително и използването на дидактичните игри - взети, както от съответна педагогическа литература/4/, така и доказали своята резултатност дидактични игри, предложени от учителите Св. Петрова, Н. Тошкова, К. Караджова, Зл. Николова М. Гаева, Б. Стефанова, Г.Николова, Св. Доврамаджиева, С. Маджарова, М. Геренска, А. Атанасова ), приемствеността в педагогическите изисквания, чувството на професионална взаимопомощ между колегите е само в полза на постигането на по-добри учебни резултати от ромските деца.

Още от първи клас, игрите в часовете по български език и литература по занимателен и достъпен начин водят малките ученици към заплануваните за овладяване знания.6

Играта "Печатари" актуализира знанията за буквения състав на думата, активизира паметта и обогатява речника на децата. Увлича с игровия си и творчески елемент - с буквата „м" да се съставят думи, после да се определят сричките и съответно гласните. Победител е този, който предложи най-много думи и определи правилно сричките и гласните в тях.

Същата игра ,, Печатари” може да се приложи и при урока за звучни и беззвучни съгласни, разширена до записването на думи с тях, съставянето на изречения по тема близка до детето - за семейството, за приятел, за любим предмет, любимо занимание, любимо животно.

Дидактичната игра ,,Малкият учител” е една от любимите на децата - тя е приложима за упражняване както на четивната техника, така и часовете по български език. Може да се приложи при изучаването на граматическите категории - части на речта във втори и трети клас – съществително име, прилагателно име, глагол. Играта е подходяща също при изучаването и на граматичната категория род на съществителното име, тъй като липсва в майчиния език на учениците ни. Например всяка редица ( група) предлага думи от различен род - мъжки, женски, среден род. Д           умите са от познати сфери на ученика - членовете на семейството, плодове, зеленчуци, предмети от класната стая, животни. После е удачно да се съставят изречения, да се свържат изреченията в текст, който да се запише от ученик на дъската под ,,контрола” на ,,Малкия учител”. С ангажираност и внимание по-напредналите проявяват своите знания като подпомагат съучениците си и ги насочват към правилния отговор. Така се отпускат и неуверените и притеснителни ученици. А учителят дискретно насочва към верните отговори, анализира и изисква да се спазва правописа.

,,Нужно е организацията на учебния процес по български език в условия на билингвизъм да се включи в общуване на български език, без детето да се притеснява, че ще допусне грешки, когато говори или пише. Това от една страна означава създаване на условия учебният процес да бъде съобразен с мотивите, интересите и предпочитанията на учениците към дадени теми и/или ситуации на общуване, а от друга, проверката на ученическите текстове да имат за цел редактиране, а не санкциониране.” - споделя своите изводи от педагогическите си изследвания при обучението по български език на ученици в билингвална среда М. Георгиева.5- [6]

Дидактичните игри по български език имат развиващ характер - на вниманието, на мисловната дейност. С такъв ефект е играта "От коя приказка съм?". Разказва се определен пасаж от приказка. Учениците трябва да познаят от коя приказка е, след това да се опитат да я преразкажат по илюстрациите (с дидактичния игров елемент - Кой е най добрият разказвач, артист?), да си припомнят героите и да определят какви са те. Ако приказката е за животни, да си припомнят и други приказки - "Врабчето и лисицата", "Вълкът и свраката", "Магаре и вълк". Ако е за хора, за труда като богатство - да си припомнят и други приказки - ,,Който не работи, не трябва да яде”, ,,Най- хубавите ръце”, ,,Сливи за смет”, ,,Мързеливата снаха”, ,,За два гроша”. Задачите са по групи, които сами са избрали своя говорител - най- добрият разказвач в групата. По този начин учениците свикват да работят в екип, да ценят качествата на старателните си другари.

Приложима и полезна за формиране на правописни умения е играта "Верижка", особено подходяща за диктовки. Използва се още в първи клас като се използват и сходни варианти в следващите класове - за образуване и усвояване на сричките - ол-ло, ос-су, ум-ма. Или при изучаване на съществителните имена – орел – лале – елен – Нели - Илко – Олга - Анка, или с конкретна задача да се изброят градове в България: Преслав – Варна – Асеновград – Добрич - Чирпан. Набляга се и на правописа на съществителните собствени имена.

Игрите може да са насочени и към сезони - "Пролет" -думи, вписани в цветя да се свържат - прилагателни със съществителни, може да се прибавят глаголи и да се образува изречение. При играта "Есен”– думите са в дървета, "Лято" – думите са в лодки, "Зима” - думите са в украсени елхи. Така по занимателен, увличащ и незатормозващ начин пак се овладяват граматическите категории - части на речта: съществителни имена, прилагателни имена, глаголи.

Добре се усвояват непознати думи от текстове, които са записани в разтворена книга, нарисувана в постоянен кът на дъската, озаглавен "Моят речник". Отляво са думите от текста, отдясно – обяснителни думи, синоними, картинка, отговаряща на непознатата дума.

Може думите от двете страни да се свържат от посочен ученик, може и да се работи чрез интерактивен подход - по групи. Едната група пита за значението на думата, другата група избира кой да отговори. С приложението на този интерактивен метод децата свикват да работят в екип, да са толерантни спрямо мнението (или незнанието) на съучениците си.

Подходящо е да се разшири задачата - учениците да съставят изречения, използвайки непознатите и извадени думи от текста в полето на ,,Моят речник”. Целта е да се достигне до овладяване на типови фрази от българския език и тяхното приложение.

Дидактичните игри стимулират за изява и мотивират за учене. Например чрез играта "Да не сбъркаш!" учениците също по лесен, занимателен начин овладяват съществително име, глагол, прилагателно име. Децата се нареждат в кръг, от центъра дете хвърля топката и казва "глагол". Другото връща топката с дума, означаваща глагол. Който сбърка или не знае, излиза от кръга. Победител е последният, останал от кръга.

Друга игра при упражнение върху частите на речта е "Побързай да съставиш изречение!". Класът се разделя на групи и всяка от тях казва глагол, съществително или прилагателно име. Записват се думите и се правят изречения, които ще се запишат от ученик определен от групата - най-добър краснописец, без грешка.

Интересна игра-инсценировка е по приказката в рими "Който се учи, той ще сполучи!". Учителят казва част от приказката и който я познае, ще бъде режисьор. Ще разпредели ролите. После се обсъждат маските и се изготвят. Получава се сценка, която е ефектна, привлекателна за учениците с украсата и героите, поучителна с извода, съобщен от Умната мравка: "Само оня ще сполучи, който знае, който учи!”.

Справянето с една дейност става своеобразен катализатор за мотивация - когато учениците виждат смисъл в това, което правят, че е интересно, научават го и може да го приложат, получава се естествен стимул за речева изява. ,,Наричания” за Баба Марта и Пролетта от Читанката за трети клас ( Таня Борисова и колектив, изд. Булвест 2000) бяха свързани с познати ромски наричания благословии:

Дъжд да вали,

земята да напои,

да мине козичка,

детето да накърми!

 

Спи на воля, мило бебе!

Спи си сладко!

Да растеш, да порастеш,

Пръв ездач на кон да станеш!

 

Нани, нани, нани,

мили сине!

Да станеш умен, да успееш,

всички ще ти се радват!

 

Речевата дейност в посочения пример е свързана с ритмични наричания римушки, изгражда запомнящи се речеви модели, които после ще се включат в речта. Те са особено подходящи със своята мелодика и звучност. Проф. Балан приема, че в основата на народните мъдрости, наричания, благословии е била ,, самата душа на човека” - ,,Отдето думата, оттам душата”.

А Б. Ангелов открива близки теми и връзки на народното творчество с това на индоевропейските народи. 1[7]

Ромската приказка ,,За два гроша” и ромската легенда ,,Василица” от Йосиф Нунев подтикнаха децата да разкажат приказката и легендата. После да проведат литературната игра ,,Приказка прочети, сценка направи”. Разпределени бяха ролите и с разбиране и с удоволствие бяха изпълнени. Легендата ,,Василица” естествено бе свързана с Ромската Нова година, както и с народните обичаи и празници от учебния предмет Човекът и обществото.

По същия творчески игрови модел се правят сценки по приказки за училищните празници и годишни утра – „Да зарадваме нашите гости и родители”. Идеята за предстоящото тържество увлича учениците - те четат, разпределят се по роли, правят декори и изработват костюми със своите ръководители, подготовят танци.

Ромската легенда „Легенда за рома” бе реализирана на сцена от ръководителите от проект „Щурче” – (Р. Радославова, К. Караджова, Г. Чанкова, С. Маджарова, П. Димитрова) за Празника на Светите братя Кирил и Методий.

Така бяха подготвени и представени на училищни тържества приказките „Най- хубавото”, ,,Щурец и мравка”, баснята „Лисица и гарван”.

Дидактичната игра умело се съчетава с търсене на опора в изкуствата - музика, изобразително изкуство, в практическите дейности - по домашен бит и техника. Тези любими дейности дават възможност за естествено приложение и на заучените речеви модели. Речевата дейност, осъществена в естествена речева ситуация не затормозва ученика, той получава речеви стимул да сподели своите вълнения и разкрие черти от личността си, които иначе биха останали скрити .4[8]

Учениците с удоволствие се включват в учебния процес, ако за тях това е интересно, занимателно, разбираемо, "грабващо" вниманието. А вниманието съдейства за бързо и съзнателно овладяване на знанията. Това се отнася и за използването на дидактичните игри в часа по математика (при по-големите естествено се набляга на логическите занимателни игри, които развиват не само речта, но и логиката). По този начин се осъществяват разнобразни междупредметни връзки.

Още в първите уроци народните приказки могат да се използват като основа за съставяне на задачи. За целта се съставят задачи, където са включени героите. По този начин се улеснява и възприемането и осмислянето на текста.

Например приказката "Косе Босе" и задачата към нея:

В гората на едно дърво Косето си направило гнездо. Снесло три яйчица. Един ден дошла Лисана и поискала от Косето яйце. Косето й дало. Колко яйчица му останали? (3-1=2)

На втория ден Лисана пак поискала едно яйце. Косето не могло да откаже. Колко яйчица му останали? (2-1=1)

При въпроса: "Какво се случило на третия ден?" учениците разказват за наказанието, което получила нахалната лисица.

За онагледяване се използват илюстрации на приказката и се стимулира словотворческата дейност на учениците.

По подобен начин се работи и по приказката "Червената шапчица". Съставя се следната задача: Тръгнала Червената шапчица при баба си. Пътят й минавал през горска поляна. Там видяла три гъбки червенушки и пет гъбки белушки. Откъснала ги. Колко гъбки станали? (3+5=8)

За затвърдяване на цифрите се използва дидактическа игра, "Математическо човече", а също така за образуване на двуцифрени и трицифрени числа. По този начин неусетно се усвояват математически понятия и се развива речта на учениците. В такава посока за неусетно увличане в речева ситуация и речева дейност са игрите "Сметки плетки", "Вълшебното число", "Веселият футболист" (за затвърдяване на умножението и делението - ученик подава топката със задача, а друг я връща с отговор).

Използването на мултимедийни презентации в часовете са също полезни за усвояването на учебното съдържание от учениците, защото по непринуден начин, с тяхно участие усвояват необходимите знания, спомагат за разширяване кръгозора на ромските деца.

От казаното дотук може да се направи извод, че съобразявайки се със възрастовите особености и нагледно-образното мислене на децата, дидактичните игри имат решаваща роля за привличане интереса на децата билингви към учебната работа и училищния живот. Комуникативно-речевият подход при използването на дидактическите игри има неоспорими предимства при работата с ромските деца. Предразполагащата учебна атмосфера, добронамереният тон създават благоприятни условия за обучение.

С гордост искам да споделя - доверието между учители, ученици, семейство е база за успехите на нашите ученици, съзнавайки с колко труд и старание са постигнати. Красиво подредени са кътовете с много купи от Областни спартакиади по футбол (с треньор Д. Димитров), плакети от Фестивал на художествената самодейност под егидата на Община Варна (с ръководител П. Димитрова), плакет за участие в ромския фестивал „Отворено сърце” - град Велико Търново, множество презентации на представителни занятия по действащите в училище проекти, качени в Интернет, грамоти за участие в конкурси. Професионално удовлетворение и искрена радост донесоха грамотите на възпитаниците ми от конкурс за рисунка „Да бъдем добри” - 2001г. под егидата на акад. Светлин Русев, конкурс „Напиши вълшебна приказка” - към Община Варна - 2010 година.

Ние, учителите от ОУ „Добри Войников”, с. Каменар, общ. Варна, с професионално удовлетворение можем да споделим, че нашите ученици са ни повярвали, били сме с тях рамо до рамо в овладяването на знания, в търсенето на смисъла в живота, в търсенето на истината между многото полуистини. Както прозорливо е казал Любен Каравелов: „Образованието дава свобода на духа и човешкото достойнство.”. Иска ни се да вярваме, че нашата педагогическа всеотдайност, опознаването на специфичните особености на живот на семействата на нашите ученици, създаването на позитивна учебна среда, ще направи училището по-привлекателно и желано и ще доведе до отпадането на по-малко ученици от училище.

Може би тук е мястото да посочим и виждането ни, че за по-лесното и резултатно овладяване на книжовния български език е подходящо да има дидактични, вариативни помагала (на базата на държавните образователни изисквания, по които са написани учебниците). Те могат да се изучават в часовете по ЗИП, по тях учениците да се упражняват, да затвърдяват учебния материал по достъпен начин и в часовете за консултации, допълнителна работа, в ПИГ.

Когато има атмосфера на взаимно уважение и педагогическа вяра, когато Учителят с вдъхновение се стреми да открие пред своите ученици каква съкровищница е знанието, с вяра в техните способности, те по-лесно ще намерят своето място в живота. Така пламъчето на детската любознателност ще се превърне във вътрешната им духовна светлина.

Литература:

1. Ангелов Б. Комуникативни аспекти на ранното чуждоезиково обучение, София, 2007 г.

2.Амонашвили Ш. Здравейте, деца! Как сте, деца?, Москва, 1989 г.

3.Виденов М. Социолингвистическият маркер, София, 1998 г.

4. Владимирова Т., Пенчев П., Мумджиев Св. Занимателни езикови задачи и игри, Народна просвета, 1987 г.

5. Георгиева М. Обучението в българския език в условията на билингвизъм, ШУ "Епископ К.Преславски", 2004 г.

6. Кючуков Хр., Овладяването на българския език от деца роми 1-4 клас

7. Кючуков Хр. Детска реч и билингвизъм, София, 2003 г.

8. Сборник статии под редакцията Христо Кючуков – Аспекти на интеркултурното образование на ромските деца- София, 2004г.

9. Якова М. Професионализъм и квалификация на учителите, Варна, 1995 г.

Проблеми на социолингвистиката, Седма конференция по социолингвистика, София, 2002 г.

10. Иванов И. Интерактивни методи на обучение: HTTR://ivanpivanov.com

 


9.  Якова М. Професионализъм и квалификация на учителите, Варна, 1995 г.

Проблеми на социолингвистиката, Седма конференция по социолингвистика, София, 2002 г.

3.  Виденов М. Социолингвистическият маркер, София, 1998 г.

7.  Кючуков Хр. Детска реч и билингвизъм, София, 2003 г.

8. Сборник статии под редакцията Христо Кючуков – Аспекти на интеркултурното образование на ромските деца- София, 2004г.

2.  Амонашвили Ш. Здравейте, деца! Как сте, деца?, Москва, 1989 г.

4. Владимирова Т., Пенчев П., Мумджиев Св. Занимателни езикови задачи и игри, Народна просвета, 1987 г.

6. Кючуков Хр., Овладяването на българския език от деца роми 1-4 клас

5. Георгиева М. Обучението в българския език в условията на билингвизъм, ШУ "Епископ К.Преславски", 2004 г.

1. Ангелов Б. Комуникативни аспекти на ранното чуждоезиково обучение, София, 2007 г.

4. Владимирова Т., Пенчев П., Мумджиев Св. Занимателни езикови задачи и игри, Народна просвета, 1987 г.

Статията е поместена в сборник "Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище", Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014

Личностно развитие на учениците от ромски произход и намаляване на отпадането им от училище чрез неизползвани възможности за общуване и социализация

инж. Цонка Жиговечка, Дияна Янкова, ОУ „П.Волов”, гр. Пловдив

 

Факт е, че в България от дълго време живеят относително постоянен и неголям брой етнически групи. В годините на социализма тези деца са били лишени от възможността да научат нещо за себе си, за етническата група, за историята, културата и приноса и в развитието на страната. В българското училище децата с различен етнически произход не са получавали различно внимание от страна на учителите, на практика са били подложени на културна асимилация. След промяната в политическата обстановка започват да се правят епизодични опити за подкрепа на етническото самоосъзнаване. Работи се по проекти, реализирани от неправителствени организации. Разработват се притурки към учебниците по български език и литература, музика и история. В тях се отразява приносът на отделната етническа и културна група. Обръща се внимание на владеенето на майчиния език и познанията за културата на етноса като основа за етническа идентичност. Познаването им позволява хората да се обединяват и разграничават. Това направи възможна срещата на различни култури и работа в мултикултурна и интеркултурна среда.

Основно училище „Панайот Волов”, гр. Пловдив, за първи път отваря врати на 15 септември през далечната 1969 година. Първоначално училището било основно политехническо училище, като всички завършили ученици получавали професионални свидетелства в областта на редица професии. В наши дни ОУ „Панайот Волов” обучава ученици от подготвителна група – пет и шест годишни, до осми клас. Те са представители на ромския етнос, като по-голямата част от тях се самоопределят като турци, малка част като роми и българи. Изповядват мюсюлманска или християнска религия.

Учениците ни живеят в затворена среда. Те са с по-беден речник и поради различни причини семействата нямат възможност да ги социализират. Училището е средата, в която те общуват, образоват се, възпитават се в чувство на отговорност към себе си и останалите. Това е мястото, където всеки ученик може да прояви своя талант и да се чувства значим сред връстниците си.

За личностното развитие на нашите ученици е важно познаването, владеенето и използването на човешките права и свободи, съобразени със законите на демократичното общество. Това е главна цел на гражданското образование в училище. У нас понятието „гражданско образование” става особено популярно след стартирането на образователната реформа през 1999 година. Наредба № 2 от 18 май 2000 г. за учебното съдържание официално въвежда Държавни образователни изисквания за Обществени науки и гражданско образование за всеки от етапите на обучение в училище. Целта е да се подпомогне развитието и утвърждаването на младия човек като гражданин, който е автономна, свободна личност, способна да поема отговорност за себе си и за другите. То е свързано с идентичностите на човека – групова, етнокултурна, национална, глобална и решава проблемите, породени от различията между тях. В ОУ „Панайот Волов” целта се осъществява в следните форми: учебен час; празници; чествания на бележити дати и извънучилищни дейности. Водеща роля за неговото осъществяване имат предметите от културно – образователната област „Обществени науки и гражданско образование”. Обучението се осъществява чрез провеждане на нестандартни „часове” и работа по групи.

Неизползваните възможности за общуване и социализация откриваме в разработването на „пакет” от теми, които да разнообразят часовете и да задържат вниманието на учениците не само в часовете по задължителна подготовка, но и в свободното време. Това спомогна за по-добра организация на учебно-възпитателния процес, което е предпоставка за добра социална, професионална и личностна реализация на учениците и съдейства за повишаване авторитета на училището. Постигането на високо качество на учебно-възпитателния процес осъществихме при стриктно спазване на утвърденото седмично разписание и осигуряване на заместването на отсъстващи учители. За това спомогна и  стартирането на националната програма на МОМН  „Оптимизация на училищната мрежа”, мярка „без свободен час”. За да не останат без надзор в рамките на учебните часове решихме времето на учениците да бъде запълнено с разглеждане на интересни теми. Разработихме програма, съобразена с учебната програма по гражданско и здравно образование в начален и прогимназиален етап. На нейна база направихме тематичен план, който включва теми, обединени в ядра. Преподавателската дейност се извършва от свободен учител, педагогически съветник, помощник директор или директор. Те разполагат с пакет, съдържащ работен план, нагледни материали, текущи задачи, анкета и други. Той постоянно се допълва и обогатява в зависимост от интереса по дадена тема.

Чрез анкетна карта бе проучено мнението на учениците. Анкетната карта съдържа имената на ученика, класа и въпроси свързани с: желанието им да посещават училище; училищен правилник; училищна собственост; мястото на България в съвременния свят, Европейски съюз, етноси. Анкетирани са 87% от учениците от трети до осми клас.

Отговори в проценти

Въпроси

Да

Не

Нямам

Отговор

1. Посещаваш ли училище с желание?

79%

11%

10%

2. Спазваш ли училищния правилник?

65%

20%

15%

3. Мислиш ли, че трябва да опазваш и се грижиш за училищната собственост?

77%

6%

17%

4. Семейството интересували се от твоето образование и възпитание?

69%

18%

13%

5. Знаеш ли колко са всички страни членки на Европейския съюз?

43%

21%

36%

6. Познавате ли историята на вашия етнос?

45%

45%

10%

7. Познавате ли традициите и обичаите на други етноси?(може да посочете повече от един отговор)

  • Турци

 

56%

 

21%

 

23%

  • Роми

48%

30%

22%

  • Българи

50%

10%

40%

  • Евреи

3%

72%

25%

  • Арменци

12%

64%

24%

  • други

2%

91%

7%

След като обобщихме резултатите от анкетата разработихме програма, отговаряща на интереса и потребностите на учениците.

Програма за превенция на отпадането на учениците в задължителна училищна възраст

І. Идентификация на проблема

Отпадането на ученици от училище е не само социален, но и педагогически проблем. Причините за това са комплексни. Корените на това явление трябва да се търсят от една страна в семейната среда, в мотивацията на учениците за учебен труд, в слабия стремеж за личностна реализация в училищната среда, а от друга - и в педагогическата колегия. В последно време се постигнаха добри резултати, като бе намален броя на отпадналите ученици в нашето училище, но се появиха една друга категория ученици, които са застрашени от отпадане. Анализирайки проблема се костатира, че учениците са в училище, но поради липса на интерес или слаби постижения в учебните занятия, допускат неизвинени отсъствия. Имат лоши прояви по отношение на дисциплина и междуличностно общуване в училище, както и голям брой слаби оценки, което неминуемо ги поставя в групата на застрашени от отпадане.

В І-ІV клас този проблем не е толкова изявен поради факта, че малките ученици са обгрижвани от един учител, който в повечето случаи е безспорен авторитет за тях. Там обаче се очертава друг проблем. В условията на обучение в преобладаваща билингвална среда, обучението на писмен и говорим книжовен български език е затруднено и някои ученици трудно или въобще не се поддават на ограмотяване. Това от своя страна се явява в известна степен (но не изцяло) предпоставка за последващо затруднено обучение и развитие в V клас и следващите класове.

Проблемът с отпадащите и застрашените от отпадане ученици е особено силно изразен при учениците  от V до VІІІ клас. Това налага и предприемането на спешни мерки от цялата педагогическа колегия със съдействието на ръководството, за да се намали, а в последствие и да се ликвидира този болен проблем.

ІІ. SWAT анализ на работата по проблема „отпадащи ученици”

Силни страни

Възможности

  • Наличието на квалифицирани учители
  • Много добра материално техническа база
  • Осигурено целодневно обучение на учениците от І до III клас
  • Осигурена безплатна закуска на учениците от І до ІV клас
  • Възможност за избор на подходящи форми ЗИП и СИП.
  • Осигуряване на атрактивност на УВП с помощта на външна подкрепяща среда (напр. читалище, библиотека)
  • Интерактивно обучение
  • Осъществяване на гражданско образование
  • Реинтеграция на отпаднали ученици и осигуряване на възможност за обучение в самостоятелна форма при навършване на 16години;
  • Вътрешноучилищна квалификация
  • Работа с родители и деца в риск
 

Слаби страни

Заплахи

  • Липса на заинтересованост от страна на родителите, неупражняване на родителски контрол
  • Наличието на много семейства с нисък социален статус
  • Липса на ученическо самоуправление и ученически съвет
  • Проблем във външната подкрепяща среда
  • Недостиг на финансиране на целодневното обучение;
  • Неизпълнимост на санкциите по отношение на неосъществяване на родителски контрол;
  • Неефективност на наказанията на учениците;
 

 

ІІІ. Обща цел на програмата

Обхват и задържане на децата в задължителна училищна възраст в училище чрез положителна нагласа към учебния процес.

ІV. Конкретни цели

  1. Намаляване на броя на отпадащите ученици;
  2. Изграждане на външна и вътрешна подкрепяща среда за превенция на отпадането, в това число и подобряване на взаимоотношеиията с институциите и родителите;
  3. Превръщане на училището в място, в което всяко дете има поле за изява чрез:
  • Разширяване и предлагане на разнообразни форми на СИП, клубове и кръжоци, след проучване желанията на учениците;
  • Организиране на различни конкурси и училищни инициативи;
  • Участие в олимпиади и общински състезания и др.;
  • Подобряване системата за провеждане на консултации;
  • Гарантиране на личната свобода и достойнство на децата;
  • Осигуряване на възможност за участие в училищния живот;
  • Осигуряване на възможност за чести срещи с представители на различни институции;
  • Създаване на училищен съвет за изграждане на позитивна учебна среда и превенция на агресията;

V. Мерки за превенция на отпадането на ученици от училище в задължителна училища възраст:

А. Общи мерки:

  1. Вътрешноучилищна квалификация на педагогическите специалисти, обмяна на опит в МО, открити уроци със споделяне на добри практики;
  2. Осигуряване на по-добра МТБ за интерактивност на обучението;
  3. Осигуряване на избор на извъкласни дейности, ориентирани към потребностите на учениците;
  4. Включване на родителите като активни партньори във всички форми на училищния живот;
  5. Осигуряване на безопасна и сигурна училищна среда;
  6. Осигуряване на целодневна организация на учебния ден на учениците от І до ІV клас, обхванати в ПИГ.

Б. Специфични мерки за начален етап:

  1. Идентифициране на деца в риск от отпадане и изготвяне на поименен списък от класните ръководители, в чиито класове има ученици със затруднения в ограмотяването.
  2. Изготвяне на личен профил на тези ученици (по образец).
  3. Изработване на индивидуален тематичен план и календарен график за преодоляване на изоставането.
  4. Определяне на ден от седмицата, в който родителите на тези ученици да бъдат запознавани с постиженията на своите деца, а също така могат да се включват в занятията под формата «Аз уча мама и татко».
  5. Изготвяне на портфолио на тези ученици.
  6. Осигуряване на възможност за индивидуална изява на учениците в риск от отпадане
  7. Интеркултурно обучение – на родители и учители

С. Специфични мерки за прогимназиален етап:

  1. Осъществяване на гражданско образование с приоритет на здравното образование и професионално ориентиране;
  2. Ученическо самоуправление;
  3. Включване на застрашените от отпадане ученици в СИП, клубове и кръжоци;
  4. Индивидуална работа в часовете за консултации;
  5. Изработване на личен профил на застрашените от отпадане ученици от класните ръководители (по образец) на вички класове от V-VIII клас;
  6. Провеждане на анкета с тези ученици за установяване на проблема – педагогически съветник;
  7. Изработване на индивидуален тематичен план за всеки ученик със слаби резултати, за преодоляване на изоставането по предмети (съдействие от ръководството);
  8. Изработване на портфолио на учениците със слаби постижения по предмети от съответния учител, който преподава;
  9. Провеждане на среща с родителите на тези ученици, на която дават писмено съгласие за предприемане на съответните мерки спрямо техните деца. Получават личен график с дните и часовете за консултации;
  10. Да се извършва месечен контрол от класния ръководител за състоянието на учениците и се изготвя отчет в писмена форма (свободен текст);
  11. При положителни резултати, ученикът да бъде поощряван с грамота, която се прилага към личния му профил.

Настоящата програма е приета на заседание на ПС.

 

Сформира се екип от двама учители, помощник директор и педагогически съветник. Екипът разработи тематичен план на учебното съдържание. В него са включени теми, чрез които учениците:

  • да придобият знания;
  • да подобрят общуването и социализацията си;
  • да намалят безпричинните отсъствия и оттам - отпадането им от училище;
  • да обогатят естетическата си култура.

Учителите се запознаха с учебната програма разделена на начален и прогимназиален етап за часовете, които не се водят от учители специалисти, по време на заместване на отсъстващ учител. Описаха основните ядра от програмата – Аз „малкия човек”; Семейство; Моят род; Нашето училище; Хигиена и здраве; Големия свят, и видяха, че темите в тях се надграждат във всеки следващ етап на обучение. В начален етап се включиха теми, които дават общи познания за правата и задълженията на учениците, училищен правилник, семейство и род, етнос и др. Тези знания се доразвиват и усложняват в темите от прогимназиален етап. За да помагат при разработването на план - конспекти по темите от годишния тематичния план привлякохме двадесет и пет преподаватели – петнадесет от прогимназиален етап и девет от начален етап. Разделихме се на пет групи, като всяка от тях разработи по осем теми. С така разработения годишен тематичен план започнахме нашата дейност. В часовете по задължителна подготовка учениците усвояват необходимите навици, умения, творчество и въображение, но това не води до системна и цялостна подготовка. В свободните часове влизат колеги, които не са специалисти и за тяхно улеснение решихме да съберем към всяка тема от плана подходящи материали и нагледни средства. Така в продължение на около седем години темите се обогатяват и актуализират, съобразени с потребностите на нашите ученици. През този период към всеки разработен урок започнахме да прибавяме анкети, схеми, рисунки, изработени от учениците постери, кръстословици, игрословици и други нагледни средства. След като събрахме достатъчно материали по дадена тема от тематичния план се оформиха работни „пакети”. Те събуждат любознателност и интерес у учениците. При представяне на определена тема децата са нетърпеливи да разгледат новите помощни средства, а в процеса на общуване възникват нови идеи и предложения за допълване на „пакета”. Ако дадена тема събуди по-голям интерес тя може да бъде разгледана в няколко поредни учебни часа. Плановете на уроците представляват отделни единици и дейностите, изпълнявани въз основа на тях, могат да се провеждат отделно или да се включат в други учебни програми. Те са разработени така, че да могат да бъдат включени в съществуващата учебна програма по гражданско образование като допълнителен елемент или да бъдат използвани при преподаване на други предмети, в които има включени елементи на гражданско образование. Разглежданите теми в начален етап са разработени така, че да получат надграждане и допълване при учениците от прогимназиален етап. По този начин се цели последователност и системност при усвояване на знанията. Учителите, които ще използват готовите „пакети”, могат да ги ползват в непроменена форма или да ги приспособят и променят съобразно нуждите си и тези на учениците. Всеки план на урок в „пакетите” е по един и същи модел. Той съдържа заглавие на урока, препоръчителна възраст на учениците, времетраене, цели и задачи на урока, необходими пособия, дейност на учителя и ученика. Този модел е отворен и подлежи на промяна и допълнение.

Примерен план – конспект на произволно избран урок:

Тема на урока:

Празникът в семейството и общността

Препоръчителна

възраст на учениците:

 

11-14 г.

Препоръчително

време:

 

3 часа х 45 мин.

Цели:

Изясняване на потребността от празници в живота и бита на всеки човек;

Разбиране и разграничаване на видовете празници;

Семейни празници- събиране и пресъздаване;

Стимулиране на творчеството и уменията за работа в екип.

Задачи на урока:

След урока ученикът:

  • Може да разграничава семейните празници от празниците в общността;
  • Разбира тяхната значимост и задължителност за регулиране на човешките взаимоотношения;
  • Прави целенасочени и аргументирани изводи по конкретен проблем.

Необходими пособия:

  • Снимки /рисунки/ на различни празници;
  • Разпечатки на материал, описващ най-важните празници;
  • Цветни листчета хартия.

Увод:

 

Учителят обяснява, че още от дълбока древност всеки народ е отразявал потребностите си от сигурност, опора, ред в своя живот чрез колективно приети норми и ритуали, в които по своеобразен начин е съчетал морал и изкуство, право на колективно действие, изразяване на радост и скръб на отделния човек. Представя се темата на учениците.


Дейност на учителя:

Задава въпрос към учениците какво е празник /записва отговорите на дъската/

Отговорите на учениците се обсъждат, за да бъде посочено най- точното определение.

Приканва учениците да посочат празници и да определят какви са.

Разделя учениците на групи.

Дава задача на групите:

- всеки отбор тегли цветно листче, на което е написан важен празник за семейството или общността

- отборите получават работен лист, описващ празника и снимка /рисунка/ към него;

- отборът измисля кратка сценка /15 мин. за подготовка/ и след това я представя пред класа;

- останалите ученици трябва да познаят кой е празникът.

Дейност на ученика:

  • Учениците споделят какво знаят за празниците.
  • Всеки ученик дава пример за празник и посочва какъв е /официален-неофициален, семеен, религиозен, професионален/.
  • Отборите теглят листче с празник, който да се представи с кратка сценка.
  • По отбори учениците подготвят сценките.
  • Отборите изиграват сценките си пред класа, като отборите „зрители“трябва да познаят представеният празник по сценката.

Заключение: учителят записва на дъската определение за празник.

Ден от годината, в които по историческа традиция е прието да се прекарва радостно, като обикновено всеки празник си има своя специфична церемония.

Ново понятие: професионален празник

Професионален празник се празнува от хора с определена професия, както и от хора с близки професии.

     

 

Към този урок има богато онагледен материал за различните празници, работни листове, рисунки на ученици, събирани с годините и занимателни игри като кръстословици и игрословици. За неговото обогатяване много ни помогнаха и родителите, които ни предоставиха снимков материал и своите разкази за провеждане на по-важните празници от техния етнос. Провеждането на уроците по този начин първо притесни учениците, тъй като е свързан с лична изява на всеки от тях. Традиционният начин на преподаване беше разчупен с нов по-занимателен вариант. Учениците събраха смелост, започнаха да вземат по-активно участие при решаване на различни казуси и показаха творческо мислене.

Работата с „пакетите” улеснява преподавателя, дава му възможност да проведе без предварителна подготовка занимателно и интересно обучение. Резултатите, които постигнахме с тяхното разработване, са следните:

  • Подобрихме учебно възпитателния процес чрез въвеждане на нестандартни форми на обучение;
  • Подобрихме реда и дисциплината и намалихме броя на конфликтните ситуации, застрашаващи живота и здравето на учениците;
  • Засили се чувството на принадлежност на учениците към етноса;
  • Възпитахме у децата хуманно отношение към другите, познание за Европейския съюз и хората, животните и природата;
  • Спомогнахме процеса на самостоятелно вземане на решения и поемане на отговорности на над 240 ученици;
  • Повишихме мотивацията на 25 учители за подобряване и разнообразяване на педагогическата им дейност.

Използването на различни подходи при работа будят любопитството и интереса на учениците. Включването на теми, свързани с живота и бита им, дава възможност да работят свободно, дискутират, играят и учат. Още една причина, която ни показа, че неизползваните възможности за общуване трябва да са насочени към промяна в темите. Съвременният динамичен свят налага бърза адаптация, затова актуализираме годишния тематичен план, като не променяме утвърдените ядра. Липсата на оценка освобождава учениците от притеснения и подпомага активността им. Работата с различен преподавател също е важен фактор за социализацията им – особено в начален етап . При срещата и общуването с други хора децата осъзнават своята принадлежност, откриват приликите и различията между хората и се научават на уважение. Дейността се оказа ползотворна както за учениците, така и за учителите. Осмислено бе свободното време на учениците с близки до интересите им занимания, дадохме им възможност да развият своето творческо мислене и личностни изяви, като обогатихме и допълнихме редовните часове. Ползата от тези часове откриха и учителите, имали възможност да работят с „пакетите”, защото могат да прилагат опита си в часовете по задължителна подготовка. С времето събрахме голям обем информация, което ни накара да помислим за нейното бъдещо архивиране. „Пакетите” се съхраняват в библиотеката на училището. Предстои качването и на електронен носител, с което ще се заемат група ученици.  Така осъществено, обучението стимулира интереса на учениците да вземат самостоятелни решения, да поемат отговорност и да развиват своите социални умения. Чрез различните форми на общуване се засилва интереса към учебния процес. Това е основна задача, която си поставят учителите от ОУ „Панайот Волов”, за да постигнат по-високи резултати в УВП, личностно развитие и адаптация на учениците и включването им в изграждане на развито гражданско общество в България.

 

Библиография:

  1. Наредба № 2 от 18 май 2000 г. за учебното съдържание, Държавни образователни изисквания за учебното съдържание по гражданско образование;
  2. Насърчаване на гражданската компетентност сред учениците – Наръчник за учители: Мариана Панова, Превод на български език.
  3. Актуализирана Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, С., 2010, http://coiduem.mon.bg/?m=4
  4. Закон за народната просвета, С., 1991,
  5. Изменения от 1998 г. в приетия през 1991 г. нов Закон за народната просвета
  6. Нунев, Й. Мениджмънт на етнокултурното разнообразие в образованието. С., 2009
  7. Проект на Закон за училищното образование, С., 2010, http://www.minedu.government.bg/news-home/2009/10-04-28_proekt.html
  8. Речник на чуждите думи в българския език. С., 1978
  9. Стратегия за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства, С., 2004, www.minedu.government.bg
  10. Етимологията на понятието „интеграция” откриваме в латинското „integration”, което се свързва с процес на обединяване в едно цяло на определени части или елементи. (Речник, 1978, 293)

Статията е поместена в сборник "Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище", Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014

 

Да превърнем училището в желано място за всяко дете

Магдалена Йотковска, ОУ „Св. Климент Охридски”, с. Буковлък, общ. Плевен

Основно училище „Св. Климент Охридски” в с. Буковлък е едно от най-големите общински училища на територията на област Плевен. То е с богата история и утвърдени традиции, както по отношение на образованието и възпитанието, така и по отношение на работата в мултиетническа среда. През последните няколко години в училището се обучават и възпитават ученици от различни етноси, но преобладават децата от ромски произход.

През учебната 2012/2013 г. в ОУ „Св. Климент Охридски”, с. Буковлък, се обучават 500 ученици от подготвителна група до осми клас. Приоритет на училището е осигуряване на условия за равен достъп до качествено образование. Целта е да се постигне устойчивост на резултатите чрез продължение и надграждане на вече реализирани дейности. Нашето мото е, че всеки ученик е добър в нещо. Това може да е област, заложена в учебните програми или да остава извън тях. От нас зависи да открием тази област и да помогнем на детето да доразвие своите знания и умения по приемлив за обществото начин.

В нашето училище се стремим да създадем необходимите условия за успешно обучение, възпитание и приобщаване на учениците към националните и общочовешките ценности. Учителите използват иновативни технологии и методи на преподаване, за да формират практически умения за развиване на интелекта, интересите и компетентностите на учениците.

Основните проблеми, пред които е изправен нашият педагогически екип, са свързани с:

  • прибирането и задържането на учениците в училище;
  • високия брой неизвинени отсъствия;
  • ниската мотивация у ромските деца за учене и личностно развитие;
  • лошо владеене на българския език и беден речников запас;
  • неангажираност и незаинтересованост на голяма част от родителите към образованието на децата им и неучастие в училищния живот.

Причините, които са предпоставка за възникване на тези проблеми се групират в няколко основни категории: социално-икономически, образователни и етнокултурни.

Основните фактори, които оказват силно влияние върху отпадането от училище, са:

  • Бедност на ромските семейства – затрудненията в образователния процес на децата от ромски произход са следствие от тежките условия на живот сред значителна част от ромската общност. Бедността сред ромите е доста по-висока отколкото сред останалото население – по данни на Световната банка. Образованието изисква разходи от страна на семейството за дрехи, обувки, учебни помагала и пособия свързани с обучението. Част от родителите трудно осигуряват ежедневното присъствие на децата си в училище.
  • Работна ръка - детето, което не посещава училище, е ценно и като трудов ресурс и често подпомага формирането на семейния бюджет или участва в домакинската работа. Основната им заетост е свързана със събирането на вторични суровини или работа в строителството. Около 15% е делът на тези деца, които помагат на семейство си като се грижат за  братя и сестри.
  • Влияние на семейната среда – основен индикатор за развитие на процеса на отпадането от училище е отсъствието или заниженият родителски контрол. Образователният статус на ромите е в пъти по-нисък от този на другите етноси. Образованието все още не е ценност за част от общността. Някои от родителите се страхуват да пускат по-големите момичета в училище поради опасността от открадване.
  • Училищна среда и организация на учебния процес - съществени затрудненията при усвояване на учебния материал; слаб интерес към учебния процес и произтичащото от него желание/нежелание да се посещава училище; наличие на конфликтни отношения със съученици и/или учители и др. Образователните трудности са основна причина за отпадане от училище. Като цяло тези мотиви са по-слабо зависими от икономическите характеристики на отпадащите от училище деца.
  • Недостатъчно владеене на български език - води до затруднена адаптация към училищния живот. По-голяма част от децата в семейството и помежду си общуват на ромски език.
  • Ранните бракове – водят до ранно напускане от училище, което е свързано с ограничаване на последващата подходяща социална реализация. Ранните бракове обикновенно са последвани от «ранни раждания».

Вследствие на тези причини учениците не посещават редовно учебните занятия, допускат много отсъствия и трупат пропуски в знанията си. Тези проблеми поставиха пред нас предизвикателството да докажем, че училището може да бъде привлекателно място за всяко дете.

Възможност за това ни даде включването в Проекта «Намаляване отпадането на ромските ученици от училище» към ЦМЕДТ «Амалипе» - гр. Велико Търново. За втора година в ОУ «Св. Климент Охридски» разработваме Програма за превенция на отпадането. Ученици и учители изпълняват дейности, заложени в тази програма. Заложените дейности разделихме в три основни направления:

1. Ученици – прибиране и задържане.

2. Учители – мотивиране и квалификация.

3. Родители - партньори.

Нашите цели:

Обща цел: Обхват и задържане на децата в училище чрез мотивация и създаване на положителна нагласа към учебния процес.

Конкретни цели:

1. Намаляване безпричинните отсъствия и броя на отпадналлите ученици с 10%. Утвърждаване на училището в желано и привлекателно за тях място.

2. Подобряване нивото на владеене на български език, особено в началното обучение – подготвителна група и първи клас.

3. Повишаване успеха от тестовото оценяване в четвърти и седми клас.

4. Превенция на фактора «ранни бракове».

5. Професионално ориентиране на учениците VІІ – VІІІ клас.

6.Увеличаване с 10% броя на родителите, взели участие в училищния живот. Повишаване на мотивацията у учениците и техните родители за пълноценно включване в образователно-възпитателния процес.

7. Превръщане на културното многообразие в източник и фактор за взаимно опознаване и духовно развитие на подрастващите в дух на взаимно уважение и толерантност.

8. Повишаване квалификацията на учителите за овладяване на модерна педагогическа методология за работа в мултикултурна среда.

В целевите групи по проекта са обхванати ученици от рисковите възрасти:

- четвърти клас, които са на прехода към прогимназиален етап;

- седми клас – участващи в НВО;

- групите по СИП «Фолклор на етносите – ромски фолклор» в начален и прогимназиален етап;

- първи клас, които са на старта на своето образование, когато се формират навици за учене;

- всички застрашени от отпадане ученици.

Демократичните промени, настъпили в нашето общество през последните 15-20 години, засегнаха в голяма степен и училището. Оформи се нов модел на детството – родителите работят в чужбина или в други селища; децата растат без родителски контрол, отглеждани от баби, дядовци и далечни роднини.

Заниженият родителски контрол създаде още един проблем за училището и учителите - прибирането и задържането на децата в училище. В нашата работа все по-често започнахме да се сблъскваме с негативо отношение към училището като институция и с нарастващата агресия между учениците. Учениците имат прекалено много свободно време и то трябва да бъде осмислено. Поставихме си обща цел – уплътняване на свободното време на учениците със занимания, подпомагащи интелектуалното, духовното и нравственото им развитие и развитие на творческите им способности.

Сформираният преди година ученически парламент стана основен инструмент за активизиране на учениците. Желанието ни бе да ги накараме да се почувстват отговорни за живота в училище. Обсъждахме всички предложения, които им хрумваха; по-голямата част оставаха пожелателни, други имаха откровено развлекателен характер.  Като всички млади хора и нашите ученици искаха различни промени, „по-разчупена” обстановка в училището. Децата осъзнаха, чеинициативата за тези неща трябва да бъде тяхна, добре обмислена и мотивирана, за да получат разбирането на учителите.Парламентът беше и невероятен социален фактор, предвид наличието на представители от всички класове от прогимназиален етап,работата за обща идея им помагаше да се опознаят по-добре, да изградят доверие един в друг и да се подкрепят.В търсене на поле за изява те всъщност развиваха ценни умения: работа в екип, изготвяне на план или проект, представянето му пред аудитория, диспут, гласуване, писане на отчет за свършена дейност. Имаше и немалко пререкания, но стараейки се да ги разрешим, учениците се учеха на толерантност.

Реализирани дейности:

Ученически парламент

- Заедно с г-жа Николова – помощник-директор, организирахме и проведохме Ден за борба с тормоза в училище. - Да кажем «СТОП» на насилието във взаимоотношенията в училище! Да бъдем приятели! – под това мото премина този ден. Желанието ни бе това послание да достигне до всички ученици от нашето училище.

- Ден на грамотността в училищепод ръководството на г-жа Лозанова и г-н Михайлов – преподаватели по български език и литература, подготвихме и участвахме в решаването на тестове от ученици, родители, учители. Доста се потрудихме докато подберем интересни въпроси, които включихме в теста. Родители, ученици и учители показаха, че с труд и постоянство, всичко се постига.

- Участвахме в подготовката на спортния празник „Да играем заедно. Приятели в играта!” по повод Деня на толерантността. Изготвихме и разлепихме обяви за предстоящото събитие. Показахме гостоприемството си на отборите от плевенските училища, но най-много овации имаше за нашите шампиони.

- Състезание „ Моята Родина - България” – участниците бяха ученици от VІІ и VІІІ клас и групата по СИП „Фолклор на етносите – ромски фолклор”. Двата отбора се представиха достойно и показаха, че са научили много за историята на гр. Плевен и важните събития от славното минало на България.

- Организирахме кастинг за Деня на таланта в училище. Учениците от парламента, решиха да покажат, че в училище има много талантливи деца. Конкуренцията бе жестока. Цяла седмица журито пресяваше кандидатите. Явиха се много таланти, но накрая останаха само най-добрите, за да се изявят в  Деня на таланта.           - Включване в национална кампания „Да почистим България за един ден”. За втора година се включихме в кампанията. Засадихме дръвчета, почистихме района на училището и двете спортни площадки в с. Буковлък.

Ученици наставници

Практиката «връстници помагат на връстници» има за цел да привлече по-активните ученици и да ги ангажира с училищния живот. Избрахме ученици, които имаха желание да бъдат обществено ангажирани и могат да помагат на съучениците си показали «слаб успех». Включихме и ученици, които се ползват с доверие и са лидери в класовете си, макар и да не са «отличници». Двама бивши наши ученици – Давид (Х клас) и Пламен (ІХ клас) също се включиха като наставници.

  1. Развитие на механизма за взаимопомощ сред учениците – определихме учениците наставници от членовете на Ученическия парламент.
  2. Всеки месец изготвяхме отчети за дейността на учениците-наставници.

Родителски клуб

За да бъдат привлечени и задържани в училище ромските деца, е нужно паралелно да се полагат грижи и за образоването на техните родители, за утвърждаването на образованието като ценност сред цялата ромска общност. Ромските родители остават чужди на училището като институция, което води до неангажираност с образованието на техните деца. За да бъде училището привлекателно, е необходимо децата и техните родители да го припознаят като «своя» институция. За това е нужно те да намират нещо от своята култура, както и училището да бъде ангажирано с живота на местната общност. Привличането на родителите  и ангажирането им с училищния живот е от огромно значение за мотивирането и стимулирането на учениците за редовно посещаване и постигане на по-добри резултати. Нашият педагогически екип е убеден, че празниците могат да се превърнат в мост между училището и родителите. Затова използвахме всяка възможност за организиране на тържества.

  1. Включихме родителите с анкетно проучване и интервю и бе изготвен от Сдружение «Малки стъпки» - Плевен експертен анализ на основните причини за отсъствията на учениците и за преждевременното им напускане на училище. Анализът ще послужи за основа и базиране на дейността ни в това направление.
  2. Проведохме дискусия с родителския клуб на тема „Защо децата отпадат от училище? Как да противодействаме на този проблем?”
  3. Поканихме родители да участват в празниците на децата от ПГ - „Аз разказвам” - игри по илюстрации на приказки и „Аз драматизирам” – ролева игра по случай Деня на християнското семейство - 21.11.2012 г.
  4. Отново най-активни бяха родителите на най-малките ученици в училище. С готовност се отзоваха на поканата да се забавляваме заедно с Празниците в подготвителните групи: „На мама” и „Зайо Байо Великденски”. Ето ги бъдещите първолаци – готови да поемат по дългия път към познанието. Те вече знаят, че в училище ще срещнат много приятели, ще научат интересни неща, ще спортуват, пеят, танцуват, рисуват и очакват с нетърпение 15 септември. Родителите също показаха, че желаят да участват в училищните мероприятия, че могат да бъдат не само зрители, но и помощници на учителите.
  5. Проведохме кафе-лектория с родители и ученици от VІІ и VІІІ клас на тема „Превенция на ранните бракове”. На лекторията дискутирахме проблеми свързани със съзряването на младите момичета. Децата и техните майки споделиха мнението си по отношение на ранните бракове, обсъдихме тази ромска традиция и ги запознахме с интересни истории описани в книжката «Женски съдби».
  6. Срещата на родители и ученици със студенти роми от МУ и Педагогически колеж към ВТУ предизвика голям интерес. Ралица Миткова разказа за трудностите и приятните моменти, които среща в обучението си за акушер. Цецка Миткова и Ренислав Мирославов пък споделиха какво е да се подготвяш за учител. Тези младежи изразиха надеждите си, че повече роми ще поемат по техния път и ще работят за интегрирането на ромската общност.

7. Поканихме родители и на голямото великденско боядисване на яйца. Заедно се забавлявахме. Деца и родители се потрудиха, но резултатите си заслужаваха. Всеки отнесе вкъщи по едно красиво изписано яйце и безброй приятни емоции.

СИП «Фолклор на етносите – ромски фолклор»

Вече десет години в ОУ «Св. Климент Охридски» съществува СИП «Фолклор на етносите – ромски фолклор». Избрахме този СИП, защото чрез него се създава ефикасен модел за възпитаване на етническа толерантност, гордост и приятелство, както и за привличане и задържане на децата в училище. Един от сериозните проблеми пред българската образователна система и по-конкретно пред учебното съдържание, който се отразява върху отпадането на децата от малцинствата, е слабото застъпване на мултикултурни и интеркултурни елементи. Традициите и културата на малцинствените общности в България все още е слабо представена в учебното съдържание, въпреки промените в държавните образователни изисквания през последните години. Практиката показва, че застъпването на елементи от културата и традициите на малцинствата в учебното съдържание превръща училището в интересно за тези деца, ромските в частност, и повишава тяхната мотивация за образование, както и ангажираността на техните родители. Програмата работи и за формирането на етническа толерантност и познаване на ромската култура от неромските ученици, като с това ce улесни и интеграцията в класната стая.

СИП «Фолклор на етносите – ромски фолклор» - І клас

4.   28.03. 2013 г. – Участие в Ден на младите таланти. Нашата Червена шапчица обра овациите на публиката.

  1. Изработиха постери за 18 февруари –годишнина от обесването на Васил Левски, а за Националния празник - 3 март направиха лентички с трикольора и закичиха учениците и учителите от нашето училище.

СИП „Фолклор на етносите”  VVІІІ клас

  1. с модератори Даниела Димитрова – инициатор, и Гюнай Ходжаджиков, експерт в общинския отдел „Образование”. По време на “Световното кафене” с учениците от Професионална гимназия по ресторантьорство, търговия и обслужване в Плевен се обсъдиха проблемите в комуникацията между българи и роми. С помощта на модератора формулираха отговори на въпросите: Как си представяте интеграцията на малцинствата; кое е общото и кое е различното между ромите и другите етнически групи; кои са пречките пред ромите, за да могат те да се интегрират успешно в българското общество.

Не само танците са нашата стихия. През тази учебна година доказахме, че можем да постигаме успехи и в учението и в спорта. На Републиканското първенство по хандбал в гр. Шумен нашите момчета се окичиха с бронзови медали.

Учители – мотивиране и квалификация

Ключовите думи за разбиране на интеркултурно образование са толерантност, уважение, другарство, разбиране, спазване на фундаменталните човешки права и свободи на различни по своята идентичност хора. За да работят в мултикултурна среда, е необходимо учителите да повишават непрекъснато квалификацията си. Един от основните подходи използвани в рамките на програмата е «учители обучават учители». Всички учители от нашето училище и от пилотните училища – ОУ «Св. св. Кирил и Методий», с. Търнене, и НУ «Христо Ботев», с. Дисевица, преминаха обучение по шестте модула на програмата. Осъществихме четири обменни визити.

Обменни визити между трите училища

Първа обменна визита - 20.12.2012 г. – ОУ “Св. Св. Кирил и Методий”, с. Търнене

-        Коледен концерт;

-        Презентация “Бъди в час”;

-        Обмен на добри практики.

Втора обменна визита - 01.03.2013 г.  -НУ “Христо Ботев”, с. Дисевица

-        Първомартенски концерт;

-        Споделяне на опит;

-        Изграждане на позитивна среда.

Трета обменна визита - 08.04.2013 г. – ОУ “Св. Климент Охридски”, с. Буковлък

-        Презентация „08.04.- Международен ден на ромите”;

-        Празничен концерт.

Заключителна четвърта обменна визита – 11.06.2013 г. - ОУ “Св. Климент Охридски”, с. Буковлък

-        Презентация „Да направим училището желано място за всяко дете”;

-        Дискусия „Какво постигнахме по Програма намаляване отпадането на ромските ученици от училище”.

Изводи от дискусията:

-  Създадена нагласа, че по всеки случай на застрашен от отпадане може и трябва да се работи.

-Създадена е база данни и профили на застрашените от отпадане ученици.

-  Реализират се превантивни дейности със застрашените от отпадане и реинтегриране на отпаднали ученици.

-  Активна дейност на ученическия парламент.

-  Развит е механизъм за взаимопомощ сред учениците - практика ученици наставници.

- Включване на родителите като активна страна - родителски клуб и организиране на лектории.

Повишаване квалификацията на учителите за работа в мултикултурна среда.

 

Статията е поместена в сборник "Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище", Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014

Извънкласните дейности в училище – атрактивен, иновативен и толерантен подход за намаляване отпадането на ромските деца

Галина Вълкова, Пламена Йосифова

ОУ „Св.Климент Охридски“,с.Професор Иширково,област Силистра

ОУ „Свети Климент Охридски“ е училище с опит и традиции, доказало се през годините. До 2000 г. в него се обучават предимно ученици, принадлежащи към двата основни етноса, но закриването на училището в съседното село Йорданово, с преобладаващо ромско население, създаде предпоставка за промяна на етническия състав на нашето училище.Днес в него се обучават 157 ученици, от които 96 роми.Тази тенденция на увеличаване на ромите в началото бе доста стресираща, но така е с всяко ново начало и затова учителската колегия реши, че вниманието и ценностната ни ориентация занапред трябва да бъде насочена не само към социализиране и приобщаване на ромите, а и към изграждане на качества като търпимост и толерантност у всички ученици. Образованието на деца от ромски произход е изключително трудна и отговорна задача, особено за учители, нямащи никакъв опит в това отношение. Нужно беше голямо търпение и постоянство, за да се постигнат успехи в учебно възпитателната дейност.

И тук започна нашето предизвикателство – какви методи,подходи и механизми да използваме, за да направим училището ни привлекателна и атрактивна територия, място, където всички ще се чувстват значими, уважавани и ценени.

Трябваше да създадем пространство, в което всички ученици могат да участват активно, заемайки и отстоявайки своята гражданска позиция, защото към днешна дата голяма част от децата са пасивни наблюдатели на училищния живот, те се страхуват да задават своите въпроси, а мероприятията, в които би трябвало да се чувстват значими и добре приети, водят до отклоняване на техните позитивни емоции.

В тоя ред на мисли проектът „Амалипе”, по който работим от 2010 г., се оказа ключът,който ни отвори вратите към детските сърца на ромите. Позволи ни да преоткрием тяхната дълбока душевност и да се запознаем с невероятната им култура.Литературата,учебниците и помагалата, създадени от тях, се оказаха изключително полезни не само за учениците , но и за нас, колегите.Разбирайки и осъзнавайки всичко това, ние бяхме единодушни, че трудният път, по който сме тръгнали, ще бъде осеян един ден с успехи, но е нужно много търпение,любов и постоянство.

Основните цели, които учителският колектив в ОУ „Св. Климент Охридски“ си постави, са :

-                     осигуряване на толерантна образователна среда, ориентирана към децата;

-                     координация и взаимодействие между обществените институции, училището и семейството;

-                     уважение на човешкото достойнство и грижа за детето като отправен пункт за диалога и разбирателството в училище.

Учебната 2012/2013 г бе наситена с изключително много мероприятия и събития, в които децата от ромски произход бяха не просто пасивни наблюдатели, а активни участници.

Всичко започна с обзавеждането на специална стая с бои и материали, донесени лично от децата. Невероятна бе еуфорията и ангажираността им, защото в нея те щяха да се чувстват свободни и щастливи да творят и реализират своите идеи.Децата бяха инициатори и изпълнители по обзавеждането и боядисването на стаята, именно затова тя бе и толкова ценна за тях.В нея те свободно можеха да разговарят, да се запознават с ромската култура и изглаждат трудностите при усвояването на българския език.

Подготовката по откриването на учебната година се осъществи точно в тази стая.Рамо до рамо българчета, турчета и  ромчета учеха своите стихове, припяваха песните си и оформяха букетите, с които щяха да изненадат любимите си учители.

Първото голямо събитие за всички бе празникът на училището ни, носещо славното име „Свети Климент Охридски“.В негова чест колегите си поставиха грандиозната цел ангажирането на повече деца от ромски произход в своите идеи.На този празник те нямаха вече поддържаща роля, а бяха включени активно в сценки и рецитиране на стихове.Една изключително трудна и отговорна задача, но именно това бе пътят към тяхното приобщаване.Не може да се отрече ентусиазма им в изпълнението на песните и танците, с които най-талантливите ученици обраха аплодисментите на публиката.В края на деня бяха пуснати 125 балона, пълни с хелий, защото училището ни навърши точно 125 години от основаването си.Незабравим и задълго запомнящ се момент бе възможността на децата да се насладят на тази политаща красота.

За деня на толерантността учениците от ИКД „Ромски фолклор“ участваха в конкурса „Дъга на толерантността” за рисунки, организиран от община Силистра. Там те спечелиха една първа, една трета и две поощрителни награди, след което бяха поканени да се включат и в концерта. Децата представиха ромската общност чрез стихове на техния език, което силно впечатли публиката., а танците бяха кулминацията на този мини спектакъл. Учениците от ИКД бяха силно въодушевени, не заради самото участие, а затова, че успяха да покажат многообразието на ромския фолклор пред емоционалната публика.

Неусетно наближи и Коледа.За първи път в нашето училище се заговори за едно по-мащабно и запомнящо се мероприятие, но никой не знаеше в какво точно да се изразява то. Затова в началото на месец декември ученическият парламент, който имаше представители от трите етноса, се събра и след дълги и спорни дебати взе единодушно решението, че Коледа ще бъде отбелязана с благотворителна акция под мотото „Деца даряват на деца“. Всички ученици, независимо от своята етническа принадлежност, се обединиха около идеята да доставят радост на мъничетата от детска градина „Детелина“ в съседното село Йорданово, където са учили голяма част от нашите ученици и откъдето очакваме бъдещо попълнение. А какво по-хубаво може да получи едно дете, ако не играчка! Затова от всеки клас бяха сформирани екипи, които да организират, агитират и съберат всичко, донесено лично от учениците. Нямаше дете, което да остане безразлично към тази идея, дори и родителите се включиха, ушивайки чувалите, където да бъдат прибрани играчките. В рамките на две седмици бяха събрани над десет чувала с играчки, моливчета и блокчета за оцветяване. Не може да се опише с думи изражението по личицата на децата, когато видяха Дядо Коледа и Снежанка, носещи чувалите със себе си. Това бяха едни малки мигове на огромно щастие и удовлетворение от грейналите като слънца очички на децата, които остават незабравими.

И ако за Коледа бяха ангажирани всички, то на Банго Васил бе отделено по - специално внимание само на ромите, защото турчетата и българчетата бяха публика. Идеята бе те да останат изненадани от възможностите на своите съученици, от костюмите, с които ще се облекат, от танците, които ще подготвят и песните, които ще изпеят. Също така беше подготвена и специална трапеза с характерни ястия, които те поднасят на празника Банго Васил, а родителите на участниците дойдоха лично, за да се включат в подготовката на празника.

За Баба Марта батковците и каките в училище предложиха няколко идеи, които успяха да реализират с помощта на родителите си. Първата идея беше Работилница за мартеници, в която родителите показаха как са изработвали навремето своите мартеници, как са боядисвали преждите в бяло и червено, а децата от групата на Амалипе изработиха мартеници за всички ученици от първи до четвърти клас. Беше организирана и изложба в центъра на селото с най-нестандартните и атрактивни мартеници. Не забравихме и нашите приятели от село Добротица, на които подарихме мартеници, а специално подготвена изложба украси фоайето на пилотното училище. Това наше гостуване се осъществи точно на 1-ви март, а местният вестник „Силистренски бряг“ отрази съвместното събитие на своите страници.

Трети март беше отбелязан под формата на състезание, в което ученици от горните класове, разделени на два отбора, показаха знания и умения, придобити през годината. И каква бе изненадата, когато най-малките участници в групата на Амалипе влязоха, преоблечени като четници. Песента, която изпяха, съчетана с танца, който изиграха, повдигна тонуса и настроението не само на публиката, но и на самите състезатели.

От две години нашето училище организира етноревю. На него представители на трите основни етноса дефилират с характерни за тях тоалети, а по един ученик запознава публиката с обичаите и празниците, на които се обличат тези дрехи. Следва дискотека, на която емоцията и позитивизмът прерастват в един чудесен празник.

Но може би най-очакван от всички ромски деца празник е 8 април, защото тогава, благодарение на проекта Амалипе, ние осъществяваме едни много мили срещи с учениците от село Средище. Невероятна атмосфера, ведро настроение, много нови запознанства. Всичко това го обединяваме в един празник на ромите.

Ден на Земята - 22 април. Тази година той бе наситен с много мероприятия. В началото на месеца най големите ученици в нашето училище организираха акция за събиране на хартия, с парите от продаването на която щяха да се закупят кошчета за отпадъци. Родителският актив също се включи в опаковането и продаването на хартията, а по тяхна инициатива бе извършено пресяване на цветята в класните стаи, почистване на двора и градинките около училище. Това бе един чудесен пример за нашите деца,защото само когато деца, родители и училище работят заедно, се постигат добри резултати. Заедно със своите учители децатанаправиха изложба с природни материали, а самият ден бе отбелязан със засаждането на дръвчета и ревю с тоалети, направени от отпадъчни материали. Гости на този наш празник бяха децата от село Добротица, които също участват активно по проекта.

Девети май. Как започна подготовката за Деня на ученическото самоуправление? В средата на месец април учениците от горните класове сформираха екипи, които на следващия ден направиха първото си работно съвещание. На него те единодушно определиха целите, от които ще се ръководят в избирателната си кампания. Учениците трябваше да изработят агитационната платформа на своя екип, която включваше постери, брошури и диплянки, организиране на конкурси и състезания. И тук родителите бяха активно включени, защото споделяха какво е било образованието, когато те са били деца и какво трябва да се запази и съхрани днес. Постерите на учениците не включваха нереални и неосъществими желания и предложения. Напротив, те успяха да представят истинските проблеми на учениците днес и какво щеше да се промени, ако имаха властта да го направят. Най-очакваната проява се оказа обаче пресконференцията на 07 май, която щеше да завърши с дългоочакваното гласуване. Тогава щеше да се разбере кой екип се е справил най-добре и е успял да привлече към своята кауза най-много ученици. На 9 май ученичката с най-много гласове зае поста „директор”. Управленският екип реши този ден да бъде и „ Ден на отворените врати “. Училището беше пълно с родители, които имаха възможност да си изберат в началото на часа дали ще са ученици или гости в класа. В края на учебния ден новият директор организира дискусия, на която присъстваха учители, родители и ученици от избирателните щабове на класовете. На нея всички изложиха впечатленията си от изминалия месец, чиято кулминация беше Денят на самоуправлението, а учителите доказаха за пореден път, че не се страхуват от предизвикателства, защото те са водещи за личностното и обществено изграждане на ученици и учители.

Фестивалът „Отворено сърце“ е дългоочакван и желан от ромчетата по много причини. На него пеят, танцуват, запознават се със свои връстници в една нова, непозната, вълнуваща и различна за тях среда. Участието в него е награда за ученици, нямащи отсъствия през годината и показали напредък в усвояването на българския език. „Отворено сърце“ е стъпка и в мисленето на родителите на тези деца. Едва когато се сблъскаш с подобни проблеми, осъзнаваш колко е трудно да убедиш ромите да напуснат своята среда, отваряйки сърцата си към един нов и различен за тях свят. Всичко това се случва, благодарение на фестивала „Отворено сърце“ във Велико Търново.

Само така, включвайки се в живота на училището чрез мероприятия, различни от задължителните учебни часове, ромите се научават да решават проблеми, да преодоляват езиковите си страхове, да поемат отговорност за своите действия и решения. За тяхното приобщаване е нужно не само време и постоянство, но и много любов и желание от страна на всички институции. Този мини проект успя да включи ромите в училищния живот, давайки им възможност да изразят своята гражданска позиция и да им вдъхне повече самочувствие и увереност. Те се почувстваха значими, превръщайки се в равностойни участници на демократичния процес в училище.

Статията е поместена в сборник "Интеркултурното образование като средство за намаляване отпадането на ромските деца от училище", Национална научно-практическа конференция, Том II. Велико Търново, 2014