Теодора Симова: "За да има авторитет една училищна институция, трябва да има добра връзка между ученици, родители и самото училище"

Основно училище „ Васил Априлов“ в с. Хърлец, обл. Враца за втора поредна година сформира група „ Младежта е толерантност и устрем за образование“ по проект „ Твоят час“. Предизвикателството на бъде ръководител на групата през тази учебна година прие Теодора Симова - библиотекар в местното читалище.

1.Представете се ....

Теодора Симова; възраст - 32 години; образование- средно; семейно положение- омъжена; хоби- работа с деца

2.Какъв беше мотивът да приемете предложението на Център „Амалипе“ и ОУ „Васил Евстатиев Априлов“ да станете ръководител на група „Младежта е толерантност и устрем за образование“?

Работя в Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров- 1927“ село Хърлец като библиотекар. Присъствайки на различни училищни инициативи, с интерес наблюдавах дейностите на учениците в групите по „Твоя час“, включването им в празници, организирани от Кметство село Хърлец и Народно читалище „Никола Йонков Вапцаров- 1927“ . Прецених, че и аз мога да дам от себе си при работата си с учениците, ако бъда избрана за ръководител на група. Получих подкрепата на ръководството, на учениците и техните родители. И след като преминах успешно обучението на Център „Амалипе“, започнах седмичните си ангажименти с шестокласниците на нашето училище.

3.Кои теми харесват на учениците?

За корените на семейството рода, за историята и традициите на селото, за родовата памет и начините да я запазим, за легендите и местните обичаи.

4.Има ли нещо, което притеснява учениците? Нещо, което не желаят да правят, участват...?

Не, няма. Често в групата се включват и ученици от другите класове, приятели на записаните.

5.Споделят ли с вас неща от училищния живот, от ежедневието си?

Споделят за всичко, което ги вълнува – за интересни случки, за трудности, които имат, дори и лични неща, които не бих искала да коментирам. За мен това означава, че между нас има доверие. Доверие, което се гради трудно, но не е невъзможно.

6.С какво родителската общност може да бъде полезна на училищната институция?

За да има авторитет една училищна институция, трябва да има добра връзка между ученици и родители от една страна, и училище от друга: добрата комуникация, активното участие на родителския актив в Училищното настоятелство, Обществения съвет и Родителския клуб може да доведе до успешното финалиризиране на всяка една идея – с или без осигурени средства по проект. В последните години училището разработва проектни предложения към ЦОИДУЕМ, което даде възможност на не малък брой родители да преминат различни обучения, да участват в атрактивни дейности и т.н.. И противно на общественото мнение, че нещата се случват само когато има пари, при нас дейностите продължиха. Подновен е състава на Родителския клуб. Именно от тях получих първата си подкрепа за провеждане на групата, която имам честта да ръководя. Откликваме на поканите за споделяне на опит в училища от област Враца, участваме в обменни визити на родителски клубове, включваме се активно в инициативи и кампании. Нашият ентусиазъм е вдъхновен от успехите на нашите деца. С гордост споделям, че четирима ученика участват в Общински детски младежки парламент.

7.Има ли нещо, което смятате, че може да бъде променено в училище? Нещо, което ще повиши мотивацията на учениците и техните родители да бъдат по – активни?

В училището са предприети мерки за ограмотяване на родители чрез „ Нов шанс за успех“. От три години се ограмотяват родители, които нямат начално образование. Виждам промяната в тези родители с повишаване на четенето на книги в библиотеката и включването им в дейностите на Читалището. Родителите са включени и в механизма за прибиране и задържане на учениците.

8. Какво бихте пожелали на: учениците; учителите; родителите?

Бих пожелал на всички да участват активно в дейностите на училището и заедно да преодоляват проблемите на всяко дете за образованието и възпитанието му.

Лариса Антонова – ръководител на група „Младежта е устрем към толерантност и образование“ в Обединено училище „ Христо Ботев“ – с. Баница, обл. Враца

Казвам се Лариса Антонова, на 31 години от град Бяла Слатина, по професия съм икономист. Завършила съм Стопанската академия „Д. А. Ценов“ в гр. Свищов. Също така имам и педагогическа правоспособност за учител по икономически дисциплини теоретично обучение. Омъжена, с две деца момичета на 10 и 6 години. Работя за ЦМЕДТ „Амалипе“ от две години като общностен модератор за Център за развитие на общността град Бяла Слатина.Обичам да чета и да рисувам с децата.

През тази учебна година приех предизвикателството да бъда ръководител на група „Младежта е устрем към толерантност и образование“, в която участват ученици от пети до осми клас на Обединено училище „Христо Ботев“ в село Баница. Кои са мотивите за моето решение? Единият от тях е, че съм учител и толерирам учителската професия. За мен тя е призвание и трябва да носиш непрекъснато в себе си желанието търпението и положителните емоции, към учениците и самата професия. Другото важно нещо е работата ми с ромската общност и ромските деца. Фактът, че съм една от тях и съм израснала с тази общност ми дава възможността да знам правилния подход към тях ида го прилагам в работата си. И не на последни място много обичам децата, защото те ме зареждат с положителна енергия.

Учениците харесват темиq свързани с проява на техните таланти. Тогава са най-активни. Затова и точно така подхождам с тях. Имам часове, в които давам възможност на учениците да изразят своята свободна воля и да покажат „себе си“, както те го чувстват и каквито емоции ги водят. Например едно от интересните неща са модерните танци, рисуване, спорт. В групата има много талантливи деца, които танцуват, други са добри художници и изработват красиви неща. Заедно с учениците от село Баница и младежкия клуб в ЦРО Бяла Слатина решихме да направим група по модерни танци. Също така много харесват да правят скечове и да разиграват сценки, свързани с различни неща от ежедневието. Децата много обичат да споделят с мен какво ги вълнува, как са прекарали деня и какви проблеми имат.

В началото бях за тях съвсем чужда и беше доста трудно. Но с помощта на различни образователни игри успях да бъда допусната до техния свят. Любимата ми игра е да изразят моментните си чувства и емоции с рисунка. Повечето от тях са слънчица, други облачета, трети ръчички, готови да хванат здраво желанията си.

Веднъж, по време на занимания решихме да направим сценка, в която се разделихме на две групи. Едната група зае ролята на отличниците на училището, обичани от всички. А на другата група се постави ролята на проблемните деца, които никой не забелязва и така наречената група на „отхвърлените“. Децата показаха невероятни актьорски умения. Не беше никак лесно да се установят приятелски отношения между двете страни, защото и едните и другите имаха специални качества. Поуката? Поуката е, че можем да живеем заедно с различните от нас и че трябва да бъдем толерантни един към друг независимо от различията помежду ни.

Смятам че родителите са основният фактор за създаване на чувство за отговорност, за желание и любов у децата към образованието и училището. Осъзнаят ли родителите, че образованието на техните деца е най-важното нещо за бъдещето им, те ще го предадат на поколенията. Именно затова въведох практика в часовете да каня родители, като по този начин те се чувстват полезни не само на децата си, но и на училището. Част от тях са членове на Родителския клуб, който през годините търпи различни метаморфози. Новият статут на училището дава възможност децата от с. Баница да завършат средното си образование в местното училище и това е желанието и на родителската общност. Те са включени и в Обществения съвет, а тяхното мнение е водещо за оформяне на училищните политики.

Дни преди отбелязването на светлия празник 24 май отправям своите пожелания: На учениците желая, все така да са любознателни и изпълнени с енергия и живот. На колегията от учители, пожелавам търпение и упоритост във всичките им начинания. А на родителите пожелавам, да са активни и дейни в образованието на техните деца.

Заедно решаваме проблемни ситуации в училище

Представяме ви една от идеите на Мая Пенчева, ръководител на група "Младежта е толерантност" по проект "Твоят час" в ПГ Етрополе.

Един от ежедневните проблемни ситуации в училищната среда в ПГ Етрополе по мнение на учениците е разпространяването на различни информации сред тях, които често довеждат до агресия и нападения помежду им затова заедно съставихме следния сценарии:

Тя говори лъжи за мен

Валя е ученичка в 9 клас. С Любка са най-добри приятелки. Глория казала на Валя, че Любка разпространява лъжи за нея пред други съученици. Тази информация се разнася бързо сред съучениците и Валя става обект на подигравки. Валя е наранена, срамува се. Ядосана е на своята приятелка и търси сметка от нея.………………………..

Учениците разпределиха ролите и пресъздадоха проблемната ситуации. Зрителите предложиха различни решения и стратегии за решаване на проблема, които изпробваха в реално време. Всички се забавляваха , но и направиха своите изводи. След „театралното представление” направихме анализ на чувствата на всеки герой по време на играта. Историята завърши с щастлив край и полезни размисли в актьорите.

Форум театърът е малка пиеса, отразяваща проблемите на местната общност. Той позволява на хората да се включат в изграждането на сценария , като променят действията и реакциите на героите в пиесата.

Кадри от проведения форум театър можете да видите на:

Новото предизвикателство: Идеята родителите – учители

ЕДНА РАЗКАЗАНА ИСТОРИЯ ЗА ОБЕДИНЕНО ИНОВАТИВНО УЧИЛИЩЕ „П.Р.СЛАВЕЙКОВ“ – СЕЛО ДЖУЛЮНИЦА

Няколко щриха за училището…

Селското училище е особен вид образователна институция, то е умален модел на съвременното общество, в неговият свят се сплитат многообразието на учене, игра и приятелства, както и  предизвикателствата на различни етноси, култури, религии. Ако, обаче, училището е единствено в населеното място, а в него се обучават  деца от различни населени места и от различни етноси – то тогава неговата мисия, визия и цели се проектират в различна и непозната за масовите градски и елитни училища посока. Именно в тази посока преди седем години тръгва и ОУ “П. Р. Славейков“, за да се превърне в най-доброто място за деца от 5 населени места с различен етнически произход, и да посрещне предизвикателствата на новия закон за образование като обединено и иновативно училище.

            Различни, но заедно…

             Дълъг  е  пътят на интегрирането на етнически различните деца и родители: от непознаване и  неприемане на различията -  до преодоляване на дълбоко вкоренените стереотипи;  

Първата стъпка  бе срещата на педагогическия екип с  ЦМЕДТ “Амалипе‘‘ и работата по съвместни проекти,  втората -  активна, целенасочена и непрекъсната работа с родителите: с ромските – за мотивация и редовно посещение на училище, а с българските – за толерантност и уважение.

Новото предизвикателство: Идеята родителите – учители

Следващата стъпка училището реализира  заедно с Център „Амалипе‘‘, който разработи и предложи на училищата в мрежата на проект „Всеки ученик ще бъде отличник“ три извънкласни дейности: „Младежта е толерантност и устрем към образование”, „Мама и татко са страхотни учители” и „На училище в България и в Европа”.   Тези дейности бяха приложени успешно в 36 училища от страната, участници в проект „Всеки ученик ще бъде  отличник“, едно от които и  училището в с. Джулюница.

Родителите поемат ръководството на две групи – в едната обучител е ромски родител, в другата – български. Под ръководството на Светлана Иванова едната група се насочва към изучаване на местния фолклор,  възстановки на различни български и ромски празници, народни танци, а другата  - „На училище в България и в Европа”се насочва към теми, които по една или друга причина не са намерили място в учебната програма досега - свързани с толерантността, с ромската история и култура, с превенцията на ранните бракове,  с това което ни дава образованието и как можем да получим качествено образование и в България, и в Европа. Ръководството поема Анелия Михайлова, млада ромска майка на две момичета, ученички в училището. Макар да нямат педагогически опит, Анелия и Светлана са участвали в много дейности на Родителския клуб, познават добре децата и учителите, както и родителите от различни училищни и проектни дейности. Въпреки притесненията си от срещата с децата - се справят отлично, те  ги обикват, а останалите родители им се доверяват – нали са едни от тях….

        И нещо лично…

        Ще Ви разкажем две лични истории – едната на Светлана Иванова – активен родител и ръководител на група по проект “Твоя час“. От основаването на Родителския клуб Светлана се включва във всички дейности и инициативи на училището, става съпредседател на клуба, участва в създаването на Училищното настоятелство. Справя се отлично и като ръководител на група -  деца и родители учат и се забавляват заедно, организира множество съвместни дейности – надигравания, възстановки на празници и обичаи, и ред други инициативи. След приключване на дейностите Светлана взема много важно решение, подкрепяна от деца, родители и учители – да учи специалност „Начална и предучилищна педагогика“ във Великотърновския университет и да стане учител в училището. Към настоящият момент тя е студент по желаната специалност и учител на група ЦДО  в начален курс в ОБУ “П.Р.Славейков“. Под наставничеството на началните учители и с огромно желание тя разработва и програмата по Фолклор на етносите на своята група за дейностите по интереси.

А какво се случи с ромската майка Анелия, ръководител на група? Дори и в мечтите си Анелия не бе допускала, че някога ще бъде учител, но заставайки пред учениците, тя осъзна, че може да бъде примерът, който да ги мотивира да продължат образованието си. Това и помогна да се бори и за мечтите на собствените си деца.  Едното от момичетата й завърши основното си образование и очакваше с примирение съдбата си. След активната позиция на Анелия и подкрепата на учителския колектив, дъщерята продължи обучението си в професионалната паралелка на училището.       

         Вместо заключение

        Днес, ние продължаваме напред, променяйки историята на едно обикновено селско училище с намаляващ брой ученици до Обединено иновативно училище с професионална подготовка и променяйки съдбите на ромските деца и родители към по - добро, към бъдещето…Те го заслужават!

Даниела Христова

Директор на Обединено училище „П.Р. Славейков“, с. Джулюница